600 лева струва на държавата едно дело за незаконно преминаване на границата от бежанец

Основен проблем по този род производства е събираемостта на глобите, каквато почти няма, коментира в ефира на съдебната рубрика „Темида“ по Дарик радио Живка Петрова - председател  на Районен съд Свиленград

съд
съд / / ThinkStock/Getty Images
Основен проблем по този род производства е събираемостта на глобите, каквато почти няма, коментира в ефира на съдебната рубрика „Темида“ по Дарик радио Живка Петрова - председател  на Районен съд Свиленград
новина бежанци
98815
новина бежанци
  • новина бежанци
Минимум 500, 600 лева струва на държавата едно дело за незаконно преминаване на границата от бежанец“, заяви в ефира на съдебната рубрика „Темида“ по Дарик радио  Живка Петрова - председател  на Районен съд Свиленград.
 
„Влизането на бежанци“ на юридически език се нарича незаконно преминаване на държавната граница и е престъпление по Наказателния кодекс. Трафикът на хора в широк смисъл включва и трафик на бежанци, за което престъпление има отделна разпоредба в Наказателния кодекс. Това са различни престъпления, за които се предвиждат различни наказания: Трафикът на бежанци е престъпление по чл.280 от НК и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Незаконното преминаване на държавната граница е престъпление по чл.279 от НК и за него се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба от сто до триста лева. Нагледно, казано на разговорен език, разликата е такава: трафикът на бежанци се осъществява от „каналджията“, а незаконното преминаване на граница се осъществява от „бежанеца“, обясни съдия Петрова.
 
От началото на 2018-та година до сега Районен съд – Свиленград е разгледал 100 дела за извършени престъпления по чл.279 от НК, т.е. за незаконно преминаване на границата, и 15 дела за  престъпления по чл.280 от НК, т.е. за трафик на бежанци.
 
В голямата си част тези дела приключват със споразумения, а относително малък брой от делата приключват с присъди. По-голяма част от наложените наказания за незаконно преминаване на границата са лишаване от свобода за 6 месеца с 3 години изпитателен срок и глоба в размер на 200 лева, а за трафик на бежанци - лишаване от свобода за 1 година с 3 години изпитателен срок и глоба в размер на 10 000 лева. Наказанията, които обикновено се налагат са в такъв размер, защото престъпленията са извършени от лица, които са пълнолетни и неосъждани към датата на извършване на престъплението. Различни са наказанията, налагани на непълнолетни извършители и на извършители, които са осъществили престъплението повторно, когато размера на наказанието е по-висок. В определени случаи се налага и наказание конфискация на МПС. Отделен е въпросът доколко предвидените наказания и най-вече размера на глобата е адекватен на престъплението, но това не е в правомощията на съда.
 
По думите на председателя на Районния съд в Свиленград,  най-често незаконното преминаване на границата се осъществява от граждани на страни извън Европейския съюз, които нямат визи или разрешение да пребивават на територията на Съюза, например: афганистанци, пакистанци, иранци, сирийци, а също и турски граждани. По изключение има и украинци, китайци и други.
 
В по-голямата си част бежанците притежават документи за самоличност, които представят пред разследващите органи. Когато нямат документи за самоличност, още при задържането на лицата им се прави „афис регистрация“, т.е. снемат им се отпечатъци, те заявяват самоличност и така вече са в системата. Съдът се позовава на данни за самоличността на дееца, събрани в хода на досъдебното производство и посочени в обвинителния акт и споразумението. Рядко се извършва запитване по съответния ред от държавата, на която лицето е посочило, че е гражданин, тъй като това отнема прекалено дълго време.
 
На въпрос става ли ясно по време на делото как бежанците са преминали границата, съдия Петрова отговори:
 
„Да, при всички случаи става ясно, тъй като това е от съществено значение за престъплението, т.е. това е съставомерен признак на престъпление. Затова, въпросът „Как, къде и по какъв начин бежанците са преминали границата?“ се обследва още на досъдебната фаза, а впоследствие и в съдебната. Във всеки отделен случай е различно, като това се установява от показанията на граничните полицаи, които са задържали лицата. Най-често преминаването на границата става по река Марица или чрез прехвърляне на оградата, като в нашия съдебен район оградата не е нарушена, т.е. няма дупки. Наблюдава се тенденция за засилване на бежанския поток в посока Турция – Гърция – България и намаляване преминаването на границата Турция– България.
 
Причините, които мигрантите излагат пред съда са разнородни, като в повечето случаи се изтъкват лични мотиви – желание да живеят и работят в европейска държава, където да се устроят по-добре или където са техни роднини, които вече са добре устроени. Не рядко като причина се изтъква и войната в Сирия, дори и от бежанци, които не са сирийци.
 
В Районен съд – Свиленград от години се разглеждат такъв тип дела, поради спецификата на региона – гранична зона. Затова, откъм организация на работа по този вид дела почти няма проблеми. Всъщност, основен проблем винаги е бил намирането на преводачи от екзотични езици, като фърси, пащу, различни кюрдски наречия и други. Например, в Пловдивския апелативен район има само един преводач от пащу и организиране явяването му пред съда в Свиленград не винаги е лесно. В тази връзка, използвам случая, от ефира на Дарик радио да отправя апел към преводачи от такива екзотични езици да се свържат с Районен съд – Свиленград, за да може да може Съдът и разследващите органи да ги ползват по този вид дела, добави още председателят на Районния съд в Свиленград.
 
Другият основен проблем по този род производства е събираемостта на глобите, каквато почти няма. Това е така, защото глобите се събират от съдебния изпълнител по местоживеенето на лицето. Осъдените по въпросните дела са чужди граждани, които нямат регистриран адрес в България. Поради това, съдебните изпълнители отказват да образуват изпълнителни дела и ни връщат изпратените изпълнителни листове. НАП, на която изплащаме изпълнителни листове само за глоби /защото това са публични държавни вземания/, не ни ги връща веднага, а образува изпълнителни дела, които обаче впоследствие прекратява, поради погасяване на вземането по давност. Реално, глобите не се събират. Съдът няма как да обезпечи събирането на глобите, тъй като задържаните бежанци нямат средства и е безпредметно да им се налага „парична гаранция“, която не се внася, за евентуално прихващане на глобата от гаранцията. Дейците се задържат и след освобождаването им глобата няма как да се събере.

На въпрос колко струва на държавата едно дело за незаконно преминаване на границата от бежанец, съдия Петрова отговори че е минимум 500 – 600 лева.
 
Поне 300 лв. се плаща на служебен защитник в досъдебната и в съдебната фаза, поне 50 лв. – за преводач вред съда, а в досъдебната фаза - и повече, поне 50 лв. – за пътни на преводача. Говоря за минимум, а в зависимост от броя на подсъдимите и необходимостта от назначаване на експертизи и повече преводачи, цената е по-висока, добави тя.
 
Когато лицето е с документ за самоличност – връща се на държавата, на която е гражданин. Ако е без документ за самоличност, настанява се в Специален дом за временно настаняване на чужденци в гр. Любимец към Дирекция „Миграция“ към МВР, който е от закрит тип. Там се изчаква докато лицето получи документ за самоличност от държавата, на която е гражданин, след което й се връща за сметка на нашата държава. Ако не постъпят документи за самоличност на осъдените за незаконно преминаване на границата лица, те получават статут на временно пребиваващи в страната чужденци.
 
Целият разговор с Живка Петрова - председател  на Районен съд Свиленград, чуйте в ефира на съдебната рубрика „Темида“ по Дарик радио.