Този голям църковен празник напомня едно от най-важните евангелски събития - явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от неговите ученици Петър (Симон), Яков и Йоан. След като им се явил, Той ги взел със себе си на Таворската планина в Галилея и започнал да се моли. Учениците, уморени от пътуването, задрямали.
Когато отворили очи, видели Спасителя преобразен - лицето му светело като слънце, дрехите му били бели като сняг, а от двете му страни стояли, обвити в ореоли, пророците Илия и Мойсей. Исус Христос беседвал с тях за завършека на земния си път в Йерусалим. Апостол Петър се уплашил от чутите слова и предложил на Учителя да останат в планината. Тогава от небето прозвучал глас, че трябва да бъде изпълнена Божията воля. Уплашените ученици коленичили, а когато погледнали нагоре, видели Христа в обикновения си вид. След което всички слезли от Таворската планина, а Исус им заръчал да не говорят за случилото си. Това събитие помогнало на апостолите да не изпитват съмнение и да не губят вяра при предстоящите Христови мъки и изкупителна смърт.
Според народните поверия до Преображение не трябва да се яде грозде. Разрешенно е чак след 6 август, когато се освещава в църквата. Узрелите къпини също на трябва да се ядат, тъй като са известни като дяволско грозде. С тези тъмни плодове дяволът прелъстявал нетърпеливите и им ставал господар.
На Преображение Господне трапезата е постна, тъй като празникът се пада по време на 15-дневния Богородичен пост, но се разрешава риба.
В някои краища се смята, че от Преображение времето започва да се преобразява и застудява.