Церемонията по връчване на Националната награда за принос в музикалното изкуство "Акад. Марин Големинов" за 2019 година, ще се състои на 28 септември, събота от 18.00 часа в Художествената галерия „Владимир Димитров Майстора“съобщиха организаторите от музикално сдружение "Марин Големинов" – Кюстендил. Това е рождената дата на композитора и както винаги на нея се открива и концертния сезон на Музикалното сдружение 2019/2020, който всяка година стартира в навечерието на международния ден на музиката 1 октомври.
Ще бъде връчена и съпътстваща награда "Златен квартет" на ярко изявен със своята концертна дейност струнен квартет.
До сега тези престижни отличия са получили Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, проф. Павел Грджиков, Балет „Арабеск“ и струнен квартет „София“, „Кварто квартет“ и струнен квартет„Фрош“.
Концертната част на тази празнична за любителите на музикалното изкуство вечер е поверена на Камерен оркестър „Орфей“ с диригент Райчо Христов и виртуозния солист контрабасиста Димитър Иванов /България, Белгия/. Участват още Георги Георгиев -флейта и саксофон и 11 годишната певица Катя Василева.
Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Баща му е адвокат и семейството скоро се мести в Бобошево, а после в Горна Джумая (днес Благоевград). След като завършва музикалната академия в София с цигулка, Големинов заминава за Париж, където учи в прочутата Скола канторум при Венсан д'Енди и Пол дьо Флем. По-късно специализира в Мюнхен. След завръщането си в България става учител в Първа мъжка гимназия. След поставянето на танцовата му драма "Нестинарка" на сцената на Софийската опера през 1942 г. и огромния успех на балета, Големинов става известен буквално за една нощ. Професор и ректор на консерваторията, бил е и директор на Софийската опера. След промените става академик на БАН (едва третият музикант в историята). Големинов е лауреат на престижната "Хердерова премия", както и на Ордена за изкуство и култура на Франция. Сред творбите му се отличават балетът "Дъщерята на Калоян", оперите "Зографът Захарий", "Тракийски идоли", "Ивайло" (първата поставена на хълма "Царевец"), симфониите (и особено "Шопофония"), уникалният Концерт за струнен квартет и струнен оркестър, осем квартета, редица концерти - за пиано, за цигулка , за контрабас, два за обой и два за чело, както и Симфонични вариации по тема от Добри Христов и непрестанно излъчваните по целия сват Скици за струнен оркестър.
Ще бъде връчена и съпътстваща награда "Златен квартет" на ярко изявен със своята концертна дейност струнен квартет.
До сега тези престижни отличия са получили Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, проф. Павел Грджиков, Балет „Арабеск“ и струнен квартет „София“, „Кварто квартет“ и струнен квартет„Фрош“.
Концертната част на тази празнична за любителите на музикалното изкуство вечер е поверена на Камерен оркестър „Орфей“ с диригент Райчо Христов и виртуозния солист контрабасиста Димитър Иванов /България, Белгия/. Участват още Георги Георгиев -флейта и саксофон и 11 годишната певица Катя Василева.
Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Баща му е адвокат и семейството скоро се мести в Бобошево, а после в Горна Джумая (днес Благоевград). След като завършва музикалната академия в София с цигулка, Големинов заминава за Париж, където учи в прочутата Скола канторум при Венсан д'Енди и Пол дьо Флем. По-късно специализира в Мюнхен. След завръщането си в България става учител в Първа мъжка гимназия. След поставянето на танцовата му драма "Нестинарка" на сцената на Софийската опера през 1942 г. и огромния успех на балета, Големинов става известен буквално за една нощ. Професор и ректор на консерваторията, бил е и директор на Софийската опера. След промените става академик на БАН (едва третият музикант в историята). Големинов е лауреат на престижната "Хердерова премия", както и на Ордена за изкуство и култура на Франция. Сред творбите му се отличават балетът "Дъщерята на Калоян", оперите "Зографът Захарий", "Тракийски идоли", "Ивайло" (първата поставена на хълма "Царевец"), симфониите (и особено "Шопофония"), уникалният Концерт за струнен квартет и струнен оркестър, осем квартета, редица концерти - за пиано, за цигулка , за контрабас, два за обой и два за чело, както и Симфонични вариации по тема от Добри Христов и непрестанно излъчваните по целия сват Скици за струнен оркестър.
