Икономиката на област Кюстендил расте през последните няколко години, но доходите и заплатите продължават да изостават от средните нива в страната. Кюстендил е областта с най-ниски местни данъци и такси през 2017 г., сочи анализа на Института за пазарна икономика, в публикувания през седмицата регионален профил.
Пазарът на труда показва добри тенденции, но застаряването и обезлюдяването оказват негативно влияние. И местните, и чуждестранните инвестиции в областта продължават да са относително малко, а усвояването на европейски средства е сравнително слабо. Представянето на администрацията и предоставяните от нея услуги са на незадоволително ниво, въпреки поддържането на значително по-ниски от средните за страната местни данъци и такси, пише още в обобщението за област Кюстендил.
Застаряването и обезлюдяването на област Кюстендил са особено интензивни през последните години. Резултатите от зрелостните изпити на учениците се подобряват, но остават под средните в национален план. Натовареността на местните съдилища е традиционно висока, което се отразява и на бързината на правораздаването. Проблем продължава да бъде замърсяването на въздуха в областта. Културният живот в областта е със сравнително слаб интензитет, коментират от ИПИ.
Ето и цитати от изследването за област Кюстендил по критерии:
“След кризата област Кюстендил изостава от развитието на икономиката в страната. Въпреки че през последните няколко години БВП на глава от населението в областта расте непрекъснато, размерът му все още е далеч под средните за страната стойности – 7274 лв./човек при 12 339 лв./човек в страната за 2015 г. Разликата в доходите също е голяма. През 2015 г. средната годишна брутна заплата в областта достига 7486 лв. при 10 535 лв. за страната, а през 2016 г. доходът на лице от домакинството е 4555 лв., или с 12% под средния.
За трета поредна година икономическата активност в област Кюстендил продължава да нараства, като през 2016 г. е 69,9% и вече изпреварва средната за страната (68,7%). Тази тенденция е съпътствана от увеличаваща се заетост и намаляваща безработица, което отразява цялостното икономическо оживление в областта. Заетостта нараства стабилно и за първи път през последните пет години успява да се уста- нови на по-високо ниво от средното за страната – съответно 64,1% спрямо 63,4%. Безработицата пък се свива бързо, въпреки че остава по-висока от средната за страната.
През 2015 г. броят на работещите в областта предприятия и разходите за придобиване на ДМА спрямо местното население нарастват чувствително, но остават далеч под средните за страната нива. Чуждите инвестиции в областта все още са почти 10 пъти под средната стойност за страната спрямо населението и разликата се увеличава през 2015 г. Към 30 юни 2017 г. Кюстендил отново е областта с най- малко изплатени средства по оперативните програми – 614 лв./ човек от населението при 1344 лв./човек за страната.
Демографските тенденции в областта поставят Кюстендил на предпоследното място в страната в тази категория (преди област Видин). Застаряването и обезлюдяването в област Кюстендил са особено интензивни през последните години. През 2016 г. коефициентът на възрастова зависимост като отношение на населението на 65 и повече години към това до 14 го- дини достига 222% при 147% в страната. Коефициентът на естествен прираст продължава да намалява и достига най-ниското си ниво в областта и третото най-ниско в страната с –13‰ при –6‰ в страната през 2016 г. Коефициентът на механичен прираст също намалява и достига почти –8‰.
Кюстендил продължава да е сред областите с най-висок дял на здравноосигурените лица, което до голяма степен се дължи и на бързото застаряване на населението и на държавното здравно осигуряване на пенсионерите. През 2016 г. той достига 95,2% при 88,1% в страната. Броят на общопрактикуващите лекари и на специалистите спрямо населението е сходен с този в останалите области. Леглата в МБАЛ в областта, както и преминалите за лечение болни спрямо населението също са съизмерими със средните за страната през 2016 г. През 2016 г. коефициентът на детска смъртност в областта се повишава и достига почти двойно по-високо ниво от средното в страната – 12,6‰ при 6,5‰ за страната.
И през 2016 г. музеите в област Кюстендил привличат сравнително голям интерес и посещенията се увеличават до 889 на 1000 души при 734 на 1000 души за страната. Интересът към местните кина отново нараства след спад през 2015 г., но значително изостава от средните стойности за страната – през 2016 г. са отчетени 217 посещения на 1000 души от населението при 778 на 1000 души в страната. След няколко години на повишение през 2016 г. посещенията в театрите в областта намаляват до нивото си от 2012 г., а разликата с посещенията в останалите области се увеличава значително – 112 на 1000 души в област Кюстендил при 322 на 1000 души в страната”.
http://www.regionalprofiles.bg/bg/regions/kyustendil/
В тазгодишното издание областта с най-силна икономика остава столицата. Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели. Характерен за всички области - лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот. Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.
Забележително е, че само в 5 области броят на живеещите с материални лишения не бележи намаление- Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Стара Загора и Ямбол.
Пазарът на труда показва добри тенденции, но застаряването и обезлюдяването оказват негативно влияние. И местните, и чуждестранните инвестиции в областта продължават да са относително малко, а усвояването на европейски средства е сравнително слабо. Представянето на администрацията и предоставяните от нея услуги са на незадоволително ниво, въпреки поддържането на значително по-ниски от средните за страната местни данъци и такси, пише още в обобщението за област Кюстендил.
Застаряването и обезлюдяването на област Кюстендил са особено интензивни през последните години. Резултатите от зрелостните изпити на учениците се подобряват, но остават под средните в национален план. Натовареността на местните съдилища е традиционно висока, което се отразява и на бързината на правораздаването. Проблем продължава да бъде замърсяването на въздуха в областта. Културният живот в областта е със сравнително слаб интензитет, коментират от ИПИ.
Ето и цитати от изследването за област Кюстендил по критерии:
“След кризата област Кюстендил изостава от развитието на икономиката в страната. Въпреки че през последните няколко години БВП на глава от населението в областта расте непрекъснато, размерът му все още е далеч под средните за страната стойности – 7274 лв./човек при 12 339 лв./човек в страната за 2015 г. Разликата в доходите също е голяма. През 2015 г. средната годишна брутна заплата в областта достига 7486 лв. при 10 535 лв. за страната, а през 2016 г. доходът на лице от домакинството е 4555 лв., или с 12% под средния.
За трета поредна година икономическата активност в област Кюстендил продължава да нараства, като през 2016 г. е 69,9% и вече изпреварва средната за страната (68,7%). Тази тенденция е съпътствана от увеличаваща се заетост и намаляваща безработица, което отразява цялостното икономическо оживление в областта. Заетостта нараства стабилно и за първи път през последните пет години успява да се уста- нови на по-високо ниво от средното за страната – съответно 64,1% спрямо 63,4%. Безработицата пък се свива бързо, въпреки че остава по-висока от средната за страната.
През 2015 г. броят на работещите в областта предприятия и разходите за придобиване на ДМА спрямо местното население нарастват чувствително, но остават далеч под средните за страната нива. Чуждите инвестиции в областта все още са почти 10 пъти под средната стойност за страната спрямо населението и разликата се увеличава през 2015 г. Към 30 юни 2017 г. Кюстендил отново е областта с най- малко изплатени средства по оперативните програми – 614 лв./ човек от населението при 1344 лв./човек за страната.
Демографските тенденции в областта поставят Кюстендил на предпоследното място в страната в тази категория (преди област Видин). Застаряването и обезлюдяването в област Кюстендил са особено интензивни през последните години. През 2016 г. коефициентът на възрастова зависимост като отношение на населението на 65 и повече години към това до 14 го- дини достига 222% при 147% в страната. Коефициентът на естествен прираст продължава да намалява и достига най-ниското си ниво в областта и третото най-ниско в страната с –13‰ при –6‰ в страната през 2016 г. Коефициентът на механичен прираст също намалява и достига почти –8‰.
Кюстендил продължава да е сред областите с най-висок дял на здравноосигурените лица, което до голяма степен се дължи и на бързото застаряване на населението и на държавното здравно осигуряване на пенсионерите. През 2016 г. той достига 95,2% при 88,1% в страната. Броят на общопрактикуващите лекари и на специалистите спрямо населението е сходен с този в останалите области. Леглата в МБАЛ в областта, както и преминалите за лечение болни спрямо населението също са съизмерими със средните за страната през 2016 г. През 2016 г. коефициентът на детска смъртност в областта се повишава и достига почти двойно по-високо ниво от средното в страната – 12,6‰ при 6,5‰ за страната.
И през 2016 г. музеите в област Кюстендил привличат сравнително голям интерес и посещенията се увеличават до 889 на 1000 души при 734 на 1000 души за страната. Интересът към местните кина отново нараства след спад през 2015 г., но значително изостава от средните стойности за страната – през 2016 г. са отчетени 217 посещения на 1000 души от населението при 778 на 1000 души в страната. След няколко години на повишение през 2016 г. посещенията в театрите в областта намаляват до нивото си от 2012 г., а разликата с посещенията в останалите области се увеличава значително – 112 на 1000 души в област Кюстендил при 322 на 1000 души в страната”.
http://www.regionalprofiles.bg/bg/regions/kyustendil/
В тазгодишното издание областта с най-силна икономика остава столицата. Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели. Характерен за всички области - лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот. Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.
Забележително е, че само в 5 области броят на живеещите с материални лишения не бележи намаление- Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Стара Загора и Ямбол.
