Потомци на Макгахан са в България, за да се запознаят със страната, за страданията на чието население той е писал по време на Априлското въстания. Пра-пра-внуците на журналиста са организирани от Михаил Томов, председател на фондация „Ние, българите по света”.
Идеята за това посещение започва със създаването на паметник на Левски в Чикаго преди 2 години. Тогава е взето решение да се направи монумент и на Макгахан.
„Готов е, но не е монтира. Ще бъде до Левски, близо до един православен храм „Св. Иван Рилски Чудотворец”, сподели Михаил Томов по време на посещението на групата в Етнографски музей на открито „Етър”.
Томов отива в Ню Лексингтън, градът където е роден и погребан Джанюърис Макгахан. Там се запознава с Фредерик – внук на журналиста. Така започва идеята всички роднини да дойдат у нас.
Михаил Томов призова да се популяризира още повече фигурата на Макгахан в България, тъй като голяма част от живота и професионалната му кариера имат връзка с историята на народа ни.
Макгахан е кореспондент във Франция, Русия и Централна Азия. През 1876 г. влиза в конфликт с Джеймс Гордън Бенет (младши), издателя на вестник „Ню Йорк Хералд“, и напуска. Поканен е от своя приятел Юджин Скайлър да разследва сведенията за зверствата, извършени от турската армия срещу цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание през 1876.
Макгахан получава журналистическо задание от вестник „Дейли Нюз“, водещ на времето си либерален вестник във Великобритания. Нает е и от руския вестник „Голос“. Заминава за България на 23 юли 1876 г. След като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него.
„Това, което вижда в България е потресаващо. За „Дейли Нюз” той пише десет писма от ада. Голямата му заслуга е, че провокира общественото мнение в САЩ и Англия”, припомни Михаил Томов.
Макгахан умира в Цариград на 34 години, а по-късно тленните останки са пренесени в родния му град.
Групата американци, наследници на Макгахан вече е посетила Плевенската Панорама. Томов припомни близките отношения между генерал Скобелев и журналиста. При смъртта на Макгахан руският воин ридаел с глас.
Роднините от групата живеят в САЩ и знаят част от историята, свързана с Априлското въстание и Руско-турската Освободителна война. Разбира се, акцентът е върху дейността на пра-прадядото Макгахан.
Някои от тях споделят, че са научили за страданието на българите и ролята на войниците от други страни за освобождението.
„Голяма чест е за мен да бъда тук, на местата където всичко се е случило. Така мога да разбера по директен начин ситуацията”, казва Фредерик Лунес, пра-пра-внук на Макгахан и отчита ролята му по време на Руско-турската освободителна война.
Идеята за това посещение започва със създаването на паметник на Левски в Чикаго преди 2 години. Тогава е взето решение да се направи монумент и на Макгахан.
„Готов е, но не е монтира. Ще бъде до Левски, близо до един православен храм „Св. Иван Рилски Чудотворец”, сподели Михаил Томов по време на посещението на групата в Етнографски музей на открито „Етър”.
Томов отива в Ню Лексингтън, градът където е роден и погребан Джанюърис Макгахан. Там се запознава с Фредерик – внук на журналиста. Така започва идеята всички роднини да дойдат у нас.
Михаил Томов призова да се популяризира още повече фигурата на Макгахан в България, тъй като голяма част от живота и професионалната му кариера имат връзка с историята на народа ни.
Макгахан е кореспондент във Франция, Русия и Централна Азия. През 1876 г. влиза в конфликт с Джеймс Гордън Бенет (младши), издателя на вестник „Ню Йорк Хералд“, и напуска. Поканен е от своя приятел Юджин Скайлър да разследва сведенията за зверствата, извършени от турската армия срещу цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание през 1876.
Макгахан получава журналистическо задание от вестник „Дейли Нюз“, водещ на времето си либерален вестник във Великобритания. Нает е и от руския вестник „Голос“. Заминава за България на 23 юли 1876 г. След като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него.
„Това, което вижда в България е потресаващо. За „Дейли Нюз” той пише десет писма от ада. Голямата му заслуга е, че провокира общественото мнение в САЩ и Англия”, припомни Михаил Томов.
Макгахан умира в Цариград на 34 години, а по-късно тленните останки са пренесени в родния му град.
Групата американци, наследници на Макгахан вече е посетила Плевенската Панорама. Томов припомни близките отношения между генерал Скобелев и журналиста. При смъртта на Макгахан руският воин ридаел с глас.
Правнуците на Макгахан в Плевен: Впечатлени сме от почитта към нашия предшественик
Роднините от групата живеят в САЩ и знаят част от историята, свързана с Априлското въстание и Руско-турската Освободителна война. Разбира се, акцентът е върху дейността на пра-прадядото Макгахан.
Някои от тях споделят, че са научили за страданието на българите и ролята на войниците от други страни за освобождението.
„Голяма чест е за мен да бъда тук, на местата където всичко се е случило. Така мога да разбера по директен начин ситуацията”, казва Фредерик Лунес, пра-пра-внук на Макгахан и отчита ролята му по време на Руско-турската освободителна война.
