В музей „Етър“ бяха връчени наградите на отличените участници в Националния конкурс „Мартеници от гайтан“, съобщиха от музея.
Музей „Етър”
От различни места на страната пристигнаха деца със своите семейства и преподаватели, за да участват в церемонията и да видят изложбата, в която са представени създадените от тях мартеници. Конкуренцията за конкурса е наистина сериозна, се убедиха присъстващите, когато разгледаха изложбата.
Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ получи V „б“ клас от ОУ „Христо Ботев“, град Кубрат. Патрисия, Даная, Нора, Иляйза и Магдалена взеха участие в награждаването.
Патрисия Димитрова е най-комуникативната от групата. Това заявяват единодушно и много категорично нейните съученички, пристигнали в музея заедно със своята преподавателка по домашен бит и техника Диана Илиева.
Музей „Етър”
„Това са нашите мартеници. Всички помагахме за изработването им, а г-жа Илиева даде идеи и ни насочваше какво да правим“, споделя Патрисия. Даная Генова знае, че червената мартеница е Пенда, а бялата е Пижо.
Както другите момичета от групата, тя също предпочита да носи мартениците си като гривни на ръката. Изработени са в училище. Нора Михайлова е единствената в групата от Кубрат, която има закичена на връхната си дреха мартеница.
Музей „Етър”
На въпроса какво знае за мартеницата, Нора остроумно отговаря, че знае да прави мартеници. За първи път вплита бял и червен конец с баба си Тодорка, когато е на осем години. Двете са в дома си, а баба ѝ разказва за обичая, съхранен от миналото.
Иляйза Антонова прави впечатление не само с красивото си и нетрадиционно име. Още на 7 години създава своята първа мартеница и научава, че е предвестник на пролетта. Разказва го майка й, която я напътства, докато работи.
Магдалена Енчева също изработва своята първа мартеница в семейството си. „Беше най-обикновена - с бял и червен конец. Направих я за себе си и я носих“, споделя Магдалена. Тя вярва, че мартениците носят късмет на хората и са предвестник на пролетта.
Илиян и Марчела Енчеви са родителите на Магдалена. Те са първите, които ѝ показват как да си направи мартеница. Илиян обяснява на дъщеря си, че мартеница се носи за здраве. Съпрузите се допълват - той е сложил мартеница на ръката си, а тя е закичила вплетени бели и червени конци – една впечатляваща българска шевица, на ревера на връхната си дреха.
Илиян и Марчела Енчеви виждат за първи път мартениците, изработени от класа, в който учи дъщеря им Магдалена, на изложбата и споделят, че са истински впечатлени. Най-малкият участник в конкурса - Виктор Манолов от Русе, получава първа награда за индивидуална работа. Виктор изпраща няколко мартеници, всяка от които е изработена с гайтан.
Второто място в същата категория е за Траяна Найденова от Габрово. Пано, в което сериозно място е отделено за гайтана - с това произведение се състезава момичето.
Пано за участие в конкурса изработва и Есин Махмуд от Кърджали.
Според екипа, който организира конкурса на музей „Етър“, на Есин определено ѝ се отдава да работи с гайтан. На церемонията по връчване на наградите, Емилиян представя Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“ - София. Съучениците му полагат сериозни усилия в изработването на мартеници и достигат второ място в категорията за групова работа.
Виктория и Деница Николови - сестри от град Гурково, печелят в категорията за съвременна интерпретация на традиционна мартеница. До последно тази сутрин момичетата не знаят къде ги води майка им, която държи да ги изненада приятно.
Йоана Георгиева от Русе - трета в същата категория, се представя с изящно изработена мартеница, за която използва кратунка, вълна и гайтан. Отличният подбор на материалите се дължи на нейната преподавателка.
Всеки от отличените участници в конкурса „Мартеници от гайтан“ получи награда и отличително от екипа на музей „Етър“.
