Олелийнята е нещо емблематично, когато се говори за миналото на Габрово. Голям празник, който жителите на столицата на хумора и сатирата отбелязвали преди Сирни Заговезни. Олелийнята била и веселие, и бизнес.
Преди обед се провеждала по комерсиалната част, съсредоточена в началото на днешната търговска улица. В следобедните часове хората отивали на Падалото, както са наричали района на днешната гара, за да танцуват, да слушат музика и да се веселят.
Мълвата говори, че там ергените отивали да гледат момите и да си изберат съпруга. Отново според мълвата, думата Олелийня идва от писъкът „оле-ле", който младежите успявали да изтръгнат от устата на девойките, когато ги пощипвали. Но това, пак да кажем, е неофициална версия от напълно апокрифно естество. В по-късен период габровци вече не се събират на Олелийня, а имат свой Карнавал, популярен сред широката общественост в цялата страна.
Но не последния поздрав на карнавалистите - „Кукуригуууу", по повод настъпването на Годината на Петела, ни подсети да Олелийнята. Направи го едно дарение, постъпило в Регионален исторически музей-Габрово, част от което е много ценна снимка, датирана от 1938 година.
Любопитната не само за изследователите фотография представя Олелийнята в нейната ранна част - преди обедната, като показва изглед от Търговската улица. Друга снимка, от 1960 година, е запечатала Часовниковата кула на площада, от който започва Търговската улица. Обвита в бръшлян, тя дава усещането за спокойствие и лека меланхолия.
Дарението е направено на Регионален исторически музей-Габрово от д-р Иван Иванов преди да си отиде от този свят през 1999-та. Западен възпитаник, той предава на музея през 1996 година съхранените от него и близките му 199 културни ценности, две години по-късно предоставя още 61 броя. Това разказа историкът Ирена Узунова.
„Дарението включва различни по вид и съдържание материали. Първата му част съдържа предимно предмети, които той или неговият баща, който също е лекар - д-р Христо Иванов, са използвали в лекарската си практика.
Сред веществените културни ценности са: система за кръвопреливане, комплект лекарски инструменти за уши, нос, гърло, комплект хирургически инструменти, слушалки, спринцовки, пипети, опаковки от ампули, докторска чанта. По-голяма част от тях са закупени в Германия и Франция, а други и от Русия (Санкт Петербург).
Малкият Иван със своите родители
Дарението съдържа още снимки (родови, семейни, лични или представящи архитектурния облик на Габрово, известни габровци), документи за завършено образование и квалификация, грамоти и удостоверения за прослужено време, покани за сватби".
Интерес за изследователи и габровци представлява снимка на Олелийнята - празникът на габровци, който се отбелязва преди Сирни Заговезни. Той започва на пазара, а следобедните часове продължава на Падалото. По думите на Ирена Узунова, тази снимка е датирана от 1938г. и показва изглед от Търговската улица в Габрово и часовниковата кула около 1960 г.
Кой е д-р Иван Иванов, разказва историкът Ирена Узунова
Дарителят д-р Иван Иванов е първородният син на един от първите габровски лекари - доктор Христо Иванов и Цанка Ганчева Шишкова. Той е роден на 25 юни 1910 г. Учи в Априловска гимназия, но има и втора диплома по латински от Мъжката гимназия „Св. Св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Като ученик в Габровската Априловска гимназия участва в Туристическото дружество, във Въздържателното и на Българският червен кръст, свири в оркестъра на гимназията, а през 1924/1925 г. членува и в Скаутската организация. Средното си образование завършва през 1929 г. и есента на с. г. баща му го изпраща да учи медицина в Париж.
Две години се подготвя за бакалавър като изучава физика, химия, зоология, ботаника, съчетани с практически упражнения. В края на 1931 г. полага изпит, с който придобива правото да бъде учител по естествена история в прогимназията в Париж. Впоследствие се премества в Страсбургския медицински факултет. Защитава дисертация за травматичните флебити и получава званието „доктор по медицина" - 3 март 1937 г., а на 10 март с. г. се връща в родината си.
В края на лятото на 1937 г. придобива правото на лекарска и частна практика и започва работа като доброволен асистент в Първостепенната болница на БЧК в София. През 1938 г. той е завеждащ мъжкото отделение в Габровската държавна болница „Княз Борис Търновски". Заема различни длъжности: фабричен лекар на групови предприятия, интернист, хирург, инспектор-лекар, първи заместник главен лекар на поликлиниката, главен лекар на медико-санитарните части.
През 1939 г. след завършен шест месечен курс по рентгенология в Александровска болница в София е назначен за рентгенолог, като едновременно около година изпълнява и длъжността главен лекар. През есента на 1967 г. завършва нов курс по рентгенология в ИСУЛ (Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите) - София. С придобитата квалификация Иван Иванов има възможността да работи като рентгенолог в Първа поликлиника в Габрово, където се пенсионира през 1975 година.
За семейството му се знае много малко. Негова съпруга е Нанка Новоселова (внучка на опълченеца и индустриалеца Васил Новоселов), която е аптекарка. Сключват брак на 10 август 1947 г. в църквата „Свети Георги" в гр. Трявна. Имат две дъщери - Нели, която завършва пиано в Държавната музикална консерватория и Цанка - строително инженерство.
Иван Иванов завършва своя земен път на 26 март 1999 г. на 89-годишна възраст. Отдал повече от 35 години на габровци, чрез направеното на Историческия музей - Габрово дарение, той завещава ценни реликви - добра база за исторически изследвания за българското здравеопазване и „за историята на медицината в родния си град".
