Да простиш и да ти простят - едно от най-великите неща, които се случват в живота на всеки човек. В Прошката има реалност, интимност и мистика.
Реалност, защото се вглеждаме в живота си - пълен с любими хора, такива към които нямаме отношение и врагове. И към себе си. А, нима в нас не е съчетано всичко това? Затова първо да простим на себе си с усмивка, така както искаме другите да ни простят. Да простим на любимите хора, на тези към които нямаме отношение и на враговете.
Интимност, защото Прошка не се дава само с думи. Дава се със сърце.
Мистика, защото Прошката е Божествено дело. Ако Бог може да прости, значи всеки от нас го може.
Днес отбелязваме Сирни Заговезни, известен още като Прошка. Празникът се чества в навечерието преди Великия пост, като се счита, че днес православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. По традиция Сирни Заговезни не е на постоянна дата. Той се отбелязва винаги в неделя, точно седем седмици преди Великден.
На днешния ден, според народните обичаи, се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.
Днес се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".
Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил. Желателно е всеки, поискал прошка, също така и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
На Сирни заговезни в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават.
