Клуб "Златна ябълка" в Етнографската къща
/
Дарик Добрич
Баба Марта дойде и ни донесе радост, усмивки, надежди за топло време. Позитивното отношение към живота идва със светлината на по-дългия ден, с детските грейнали лица и окичените с мартеници ръце. Ученици от клуб „Златна ябълка“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ посрещнаха новия месец март с празненство в Етнографската къща, на което разказаха какво знаят за обичаите в първия пролетен месец, попяха и се забавляваха.
През месец март природата се събужда и човекът трябва да го отбележи – да почисти къщата, да изтупа и подреди, да изгори боклуците. Древните традиции се пазят и до днес. Най-популярни са мартениците – първо се е връзвал само червен конец, а после – и бял. Червеното е кръв, огън, слънце, живот; бялото – доброта, чистота, светлина и дълголетие, а самото усукване е безкрайната спирала на живота. Връзват се на плитките на момите, на ръцете, на вратата на къщата, на хурките, на вратлетата на животните.
Интересен символ е панделката – знак за безкрайността на живота. Слага се и паричка – сребърна или златна, в Добруджа й казват рубенце – за богатство. Може да се върже и скилидка чесън – за здраве.
А ако не знаете защо Баба Марта е весела – ще ви кажем – защото си е пийнала винце, за да е здрава и червена.
Дарик Добрич
Освен, че пяха и разказваха, момичетата от клуба, сръчно, с помощта на своите баби, успяха и да измайсторят красиви мартеници.
