Жителите на Добрич искат да гласуват на референдум по важен въпрос, който ще определи дали ветрогенератори ще бъдат изградени в третата по големина община в България. Въпреки, че вятърната енергия се разглежда като устойчива и екологична алтернатива на изкопаемите горива, проектите за перки предизвикаха полярни мнения в местната общност. Идеята за изграждане на вятърни паркове за добив на електричество е съпътствана както от ентусиазъм за устойчивото развитие, така и от загриженост за влиянието върху околната среда и местния поминък.
И известни политически скандали.
Не искаме перки сред вълните: Туристическият бранш и рибари против вятърните електроцентрали в Черно море
В Електроенергиен системен оператор (ЕСО) са заявени за изграждане нови възобновяеми енергийни източници на територията на област Добрич.
Сред тях са три вятърни енергийни централи (ВяЕЦ) на ниво на напрежение 20 kV, с обща инсталирана мощност от 10 MW, както и седем ВяЕЦ на ниво на напрежение 110 kV, с обща инсталирана мощност от 354 MW. Част от заявките включват перките да изникнат и в община Балчик и Шабла.
По същество това би означавало да се направят ветропаркове върху плодородните земи на Добруджа, наричани "житницата на България".
Първоначално по предложение на кмета на Добрич Соня Георгиева през септември Общинския съвет на общината прие решението за провеждане на местен референдум на извънредна сесия. Преди това бяха проведени няколко обществени обсъждания на инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове, като жители на общината заявиха, че са против поставянето на перки в обработваема земеделска земя.
Според приетото решение, на насрочения местен референдум гражданите трябваше да отговарят на въпроса: „Против ли сте определяне на територии за изграждане на ветроенергийни източници на енергия в Община Добричка чрез разрешение за изменение и одобряване на устройствени планове от Общински съвет и Кмет на Общината?“.
Областният управител на Добрич Румен Русев обаче издаде заповед, с която върна за ново обсъждане решението на Общински съвет. Сега общинарите ще трябва отново да прегласуват въпроса дали ще има допитване по спорния казус.
Евробарометър: Повечето европейци смятат, че зеленият преход трябва да върви по-бързо
Поддръжниците на проекта вярват, че това е стъпка към по-зелено бъдеще, докато противниците се опасяват, че ще бъде нанесена сериозна вреда на природата и местната икономика.
Ето какви биха могли да бъдат част от потенциалните ефекти от изграждането на ветрогенератори в Добричко върху околната среда:
Биоразнообразие и животински свят – Турбините могат да повлияят негативно на популацията на птици, особено мигриращите видове, които преминават през района. Според екологични организации, ветрогенераторите представляват опасност за големи хищни птици, които често са жертва на сблъсъци с турбините. Има също така притеснения за прилепите и други дребни животни.
Промяна на ландшафта и шумово замърсяване – Ветрогенераторите, макар и екологични, имат визуален и акустичен отпечатък. Големите конструкции могат да променят облика на селските райони, а шумът, произвеждан от въртенето на лопатките, може да причини стрес за местните жители и дивата природа.
Ефекти върху почвата и водите – Вятърните паркове изискват изграждане на пътища и инфраструктура за достъп до турбините, което може да наруши местните екосистеми и да засегне качеството на почвите и водите в района. Това може да доведе до ерозия и замърсяване на водните ресурси.
Положителни екологични ефекти – Въпреки тези рискове, вятърната енергия е значително по-чиста от въглищните и газовите централи. Това ще доведе до намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други вредни замърсители, което е важно в контекста на глобалните усилия за справяне с климатичните промени.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
И известни политически скандали.
Не искаме перки сред вълните: Туристическият бранш и рибари против вятърните електроцентрали в Черно море
В Електроенергиен системен оператор (ЕСО) са заявени за изграждане нови възобновяеми енергийни източници на територията на област Добрич.
Сред тях са три вятърни енергийни централи (ВяЕЦ) на ниво на напрежение 20 kV, с обща инсталирана мощност от 10 MW, както и седем ВяЕЦ на ниво на напрежение 110 kV, с обща инсталирана мощност от 354 MW. Част от заявките включват перките да изникнат и в община Балчик и Шабла.
По същество това би означавало да се направят ветропаркове върху плодородните земи на Добруджа, наричани "житницата на България".
Първоначално по предложение на кмета на Добрич Соня Георгиева през септември Общинския съвет на общината прие решението за провеждане на местен референдум на извънредна сесия. Преди това бяха проведени няколко обществени обсъждания на инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове, като жители на общината заявиха, че са против поставянето на перки в обработваема земеделска земя.
Според приетото решение, на насрочения местен референдум гражданите трябваше да отговарят на въпроса: „Против ли сте определяне на територии за изграждане на ветроенергийни източници на енергия в Община Добричка чрез разрешение за изменение и одобряване на устройствени планове от Общински съвет и Кмет на Общината?“.
Областният управител на Добрич Румен Русев обаче издаде заповед, с която върна за ново обсъждане решението на Общински съвет. Сега общинарите ще трябва отново да прегласуват въпроса дали ще има допитване по спорния казус.
Евробарометър: Повечето европейци смятат, че зеленият преход трябва да върви по-бързо
Поддръжниците на проекта вярват, че това е стъпка към по-зелено бъдеще, докато противниците се опасяват, че ще бъде нанесена сериозна вреда на природата и местната икономика.
Ето какви биха могли да бъдат част от потенциалните ефекти от изграждането на ветрогенератори в Добричко върху околната среда:
Биоразнообразие и животински свят – Турбините могат да повлияят негативно на популацията на птици, особено мигриращите видове, които преминават през района. Според екологични организации, ветрогенераторите представляват опасност за големи хищни птици, които често са жертва на сблъсъци с турбините. Има също така притеснения за прилепите и други дребни животни.
Промяна на ландшафта и шумово замърсяване – Ветрогенераторите, макар и екологични, имат визуален и акустичен отпечатък. Големите конструкции могат да променят облика на селските райони, а шумът, произвеждан от въртенето на лопатките, може да причини стрес за местните жители и дивата природа.
Ефекти върху почвата и водите – Вятърните паркове изискват изграждане на пътища и инфраструктура за достъп до турбините, което може да наруши местните екосистеми и да засегне качеството на почвите и водите в района. Това може да доведе до ерозия и замърсяване на водните ресурси.
Положителни екологични ефекти – Въпреки тези рискове, вятърната енергия е значително по-чиста от въглищните и газовите централи. Това ще доведе до намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други вредни замърсители, което е важно в контекста на глобалните усилия за справяне с климатичните промени.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня