Изумителен прогрес има при децата, които са изведени от институции и настанени в центрове от семеен тип. Това сподели социалният антрополог Харалан Александров, който води среща-дискусия за успеха на новите социални заведения в Добричко, които заработиха от края на 2014 и началото на 2015 г. Според него дори със съвсем скромното финансиране от държавата, фондация „Лумос" и общините резултатът е огромен. Представете си какво щеше да бъде ако имаше повече възможности, допълни той. Според специалиста "институциите отрязват части от живота на децата и спират развитието им, но когато се върне грижата и любовта на обществото, се връща и животът".
Подобен пример бе даден с четирите къщички в Добрич, където бяха преместени деца и младежи в тежко физическо състояние - от Дома в Крушари и от Дома за медико-социални грижи. Има и деца от страната. Там са настанени 21 деца и 27 младежи. Директорът Юлия Върбанова изрази задоволството си, че за разлика от преди, децата вече са търсени от семействата им. Няма нито едно дете, което да се храни със сонда. Половината посещават дневни центрове за рехабилитация и интеграция. 25 ходят в Помощно училище „Петър Берон".
Виолета Луканова от Къща №2 сподели, че много се гордеят с децата, които отбелязват успехи. Най-голямото сред тях е на 32 години. В началото бяха с наведени глави, а сега се усмихват и общуват. Някои са започнали да ползват лъжица при хранене, други - да вървят. Две деца са минали на обща храна, а три са започнали да се обличат сами. Всичко се постига с много търпение и екипна работа, и най-вече с вяра в техните възможности, каза Луканова. Тя отбеляза, че самата нова среда в къщичките ги кара да се чувстват по-добре, повече личности.
От центровете за настаняване от семеен тип смятат, че е добре да бъдат наети арт и музикален терапевт за работа с децата, защото само заниманията в дневните центрове не са достатъчни.
