Със сигурност може да се каже, че през последните години спортът Обединени бойни изкуства (ММА) набра огромна слава по целия свят. Много нарасна неговата популярност и в България. У нас предани на идеята бойци създадоха Българска ММА федерация, в която членуват 25 клуба.
За четири години, откакто съществува, федерацията е провела общо 29 турнира, някои с международни състезатели с утвърден авторитет в Обединените бойни изкуства. Какво е ММА? Бой, зрелище, гладиаторска битка или мъжки спорт, достоен за уважение?
На тези въпроси ще намерите отговор в интервюто с Пламен Петров „Легендата” – боец от клуб Warrior в Поморие, нокаутирал съперник в четвъртата секунда от двубой, но и международен рефер, получаващ често покани за съдийство на големи световни турнири.
Чуйте го и в звуковия файл
Г-н Петров, защо турнирите по ММА станаха толкова популярни през последните години?
Нов спорт, нова атракция, гладиаторите се завърнаха, 3 000 години по-късно. На публиката й липсваше тази тръпка, но според мен най-важното е, че боксът след ерата „Дон Кинг” вече не е това, което беше. Прекалено много уредени мачове, прекалено много купени мачове, изключително голям избор на противници... А знаете, че в ММА на боеца се казва „Играеш срещу този противник” и той няма избор.
Само през последните години ли е така или в България ММА дойде по-късно, отколкото се разви в света? Разкажете и малко повече за историята на Обединените бойни изкуства!
Първоизточник на обединените бойни изкуства е Панкратионът в Древна Гърция. Това си е един вид свободен бой, защото са имали правила, но са били достатъчно освободени. Даже все още има турнири по Панкратион, което си е един вид аматьорски ММА, с доста ограничения, в сравнение с професионалистите. След това, като прескочим в 20- ти век, през 80- те години свободните боеве нашумяват в Бразилия и лека-полека навлизат в Америка, където в момента е Меката на този спорт. В България влязоха по малко по-странен начин – започнаха в заведения. Първият турнир по свободен двубой беше в зала „Универсиада”, през 1991 година. И след това настана затишие до 2005 година...
Защо? На какво се дължи то? Липса на интерес или...
Не, не. Отдавам го на това, че през този период у нас нямаше добре развит кикбокс. Нямаше развито и бразилско жиу-жицу, което е една от основните съставки на ММА. Нямахме практическа основа в България да развием добър ММА и хората се разделиха на различни спортове – самбисти, кикбоксьори и така нататък... През 2005 година започнаха турнири в заведения и се видя, че към тях има много голям интерес. Появиха се момчета, които се заеха сериозно с работата, направиха нещо наистина целенасочено – пред публика, с добри съдии... Но, може и да прозвучи нескромно, но истинското раждане на ММА у нас беше със създаването на Федерацията...
Кога стана това?
През 2008 година ни беше първият турнир. Пак казвам, нека не стават грешки! Преди нас имаше други. Но те не издържаха и не успяха да систематизират този спорт така, както е нужно. 27 турнира сме качили в интернет сайта „Шеърдог”, който е официална статистика, 2 не сме, понеже бяха между подгряващи бойци. 29 турнира за четири години живот... дори и друга Европейска организация трудно би се похвалила с такъв брой събития.
Изкуство ли е това или спорт? Знаете, има такива спорове – това е бой, това не е бойно изкуство и така нататък?
(Смее се) На този въпрос ще ви отговоря така: Това, което прави Лео Меси изкуство ли е или спорт?
Задължително ли трябва да си майстор в някой боен спорт, за да се занимаваш с ММА?
Не. В момента сред големите ММА шампиони, тези от UFC (най-голямата световна федерация, която ги е окупирала) няма нито един, който е бил шампион в определен вид спорт. Пробваха се няколко олимпийски шампиони по борба и джудо, стигнаха най-много до едно средно ниво и дотам. Може би добрият първи спорт те ограничава спрямо другите. Прекалено много години и усилия си положил, за да се развиеш в един спорт и нямаш достатъчно време за другите. А всичко е комплексно.
С какво е по-особена подготовката на бойците? Гледал съм ваши тренировки. То не е фитнес, не е вдигане на щанги, а нещо като кръгови тренировки, с нечовешки тежести...
Пак е кръгова тренировка. Но е съчетаваща силова издръжливост с чисто времева такава. Различното е, че например в леката атлетика се гони само издръжливостта. В щангите – взривната сила, в борбата – силовата издръжливост. В ММА всичко това трябва да се съчетае. Което е ужасно трудно, защото тренировката влияе по различен начин на различните бойци. И точно там е ролята на треньора – да наблюдава кое качество липсва на боеца и така да промени неговите тренировки, че да го доразвие.
Как става това? По инстинкт ли?
Никакъв вариант няма за инстинкт! Вижте, инстинктът винаги си го има. Всеки добър треньор трябва да има вроден инстинкт. Вземете за пример Жозе Моуриньо, на „Реал” Мадрид. Той не е бил футболен треньор, бил е преводач. А в момента е номер 1. Така че и ММА треньорът трябва да усеща нещата. С течение на времето тренировките показват как влияят и ако не е положително, те трябва да бъдат променени. Затова в Америка са толкова напред. Те имат голяма база данни. От 1993 година се е записвало коя тренировка как влияе, на какъв тип боец... И в момента тази база данни е 15 години преди България.
Ще опровергаете ли мнението, че от самбисти и боксьори стават най-добрите ММА бойци? Откъде идва то?
В България боксьор ММА- ец няма. Не знам на какво се дължи това мнение. Милен Паунов (бургаски боксьор тежка категория, печелил последните два турнира “The Bigger`s Better 10”, бел. р.) идва в нашата зала, смея да твърдя, че той има много добри данни за ММА. Много добра защита и изобщо... Но, просто го влече бокса. А в света казусът е малко по-сложен. Има много добри бойци в определени стилове, не шампиони, но много добри. Но, за да успеят в ММА, пак подчертавам, стават комплексни състезатели. Малко странно, но в момента нито един от стиловете на земя не е водещ сред шампионите. Ето, в тежката категория Джуниър Дош Сантуш е боксьор. Вярно, че след него е борец. Следващият – Спайдърмен е кикбоксьор, по-следващият Сен Пиер изобщо не може да бъде твърдо окачествен и оттам нататък всички са на основата на тай-бокса. Като казвам това, обаче, нека някой не си мисли, че имам предвид, че тай-боксът е най-важен! Нищо подобно! Просто всички състезатели са уникати във всички аспекти на ММА.
Освен боец с много титли, вие отдавна сте и международно признат съдия с голям авторитет. На какво ниво, според вас, са българските ММА състезатели?
Ние нямаме професионалисти. При нас всички момчета ходят на работа и в свободното си време тренират. Нито имат възможност за правилно възстановяване, нито имат възможност за качествено трениране. А като умения теxниката е една в целия свят. У нас специалист по бразилско жиу-жицу, който да ни даде специфичните умения, няма. Но в останалата техника, плюс бразилско жиу-жицу, пригодено за ММА, съвсем смело мога да кажа, че сме на едно доста добро световно ниво. Голямата разлика между българите и световния елит е във физическата подготовка. Там, в Америка, мога да кажа, че... да не е в култ, издигната е на много високо ниво. Защото е ясно, че когато свършва техниката, идва силата. Издръжливостта.
Не, че искам да ви вкарам в някакъв задочен спор, но кои са по-добри? Руснаците или американците?
Всичко опира до индивидуалности. В Америка, като силова подготовка и издръжливост, са много по-добри. Самите руснаци, които ходят там, казват, че всичко е много по-различно. Като техническа и тактическа подготовка, аз лично смятам, че руснаците са по-добри. Боксът им е по-раздвижен, по-отпуснато играят... Руснак може да победи всеки американец. Но и американец в определена категория може да победи всеки руснак.
Гледал ли сте филма Warrior? (нашумяла холивудска продукция за двама братя – ММА бойци, които се срещат на ринга, бел. р.)
Да.
Истински ли е филмът? Вярно, че те са артисти, не са професионални бойци, но все пак?
(Смее се) Чист филм! Не, не, нищо общо няма с реалността. Добре е направен, но няма. Това е опит да бъде, като „Роки” 30 години по-късно, но не знам дали някога някой друг филм ще надмине „Роки”.
Какво ще кажете на тези, които смятат, че ММА е бой между освирепели хора и ги гледат други хора, на които нещо им липсва, искат да се докажат или какво?
През 2007- ма година беше наложено такова мнение. Когато боевете бяха в дискотека. Там публиката беше много малка, митовете тръгваха веднага: Как някой бил непобедим, как някой счупил ръцете на друг, как боят бил наистина, като между гладиатори – на живот и смърт... В момента това, което правим, смятам, че доказва на всички, още повече, че и ни излъчват по национални телевизии, че ММА вече е издигнато в изкуство. Има такива бойци у нас.
Да поговорим за травмите. Биете се с малки ръкавици, виждал съм сериозни травми.
Зрителите трябва да правят разлика между травма и контузия. „Травма” означава трайно увреждане на здравето, няма значение на коя точно част от тялото. А охлузено, синьо око (даже счупен нос рядко се получава), текнала кръв или една аркада, нищо не са! Това са контузии, от които след една седмица нямаш дори белег.
Като всеки европеец, аз също обичам да играя футбол в махалата и отвреме-навреме получавам по някоя „травма”. Отивам на лекар-специалист по спортна травматология, д-р Станишева, която ми е казвала, че най-честите й пациенти са неделните футболисти. Между другото, футболът е номер 1 по травматология, в света.
Не е ММА, така ли?
Боксът сигурно го няма в първите 50, а ММА е със сигурност след него.
Направи ми впечатление в гореспоменатия филм, че съдията постоянно повтаряше „Подчинявайте се на моите команди през цялото време, пазете се през цялото време!” Бой без правила, а пък има правила, така ли?
„Бой без правила” някой го е наричал преди 15 години! Това е ММА! Само в плакатите е бил наричан така. Всъщност, в момента в Бразилия, полулегално, дори и направо нелегално, има такива турнири, които се провеждат в подземия, в едни клетки. Там се бият наистина с голи ръце и наистина без никакви правила. Казано честно, ако това бъде представено на публиката, в точно такъв вариант, на нея няма да й хареса.
Голите ръце водят до изключително бързи наранявания и изключително бързо приключване на двубоите. А състезателите са изключително предпазливи и това не им позволява да разгърнат своя потенциал. С две думи – чувстваш се по-спокоен, когато знаеш, че имаш ръкавици и така правиш повече неща.
Последно, как се развива ММА и докъде ще стигне?
Хм... трудно може да се намери някой, който да отговори на този въпрос. Не се знае светът докъде ще стигне, а що се отнася до ММА... Бойците тренират! Момчетата отпреди 3-4 години, когато аз активно се състезавах, продължават, нивото се вдига! Сблъсъците стават все по-интересни. Определено имаме нужда от подкрепата на държавата, за да каним чуждестранни квалифицирани бойци, за да се проверяваме с тях и да стават по-интригуващи двубои....
Какъв е интересът на държавата към българския ММА? Има ли такъв?
Казано честно, когато подавахме документи за лиценз в Министерство на спорта, там ни бяха чували и дори поискаха покана за следващ наш турнир, за да го видят на живо.
Определено ММА вече не е три буквички, както когато ние създавахме федерацията. Тогава на всяко интервю, на всяка пресконференнция повтаряхме, че това не е свободен двубой, това е спортът, наречен ММА! И смятам, че да научат хората какво означават тези три буквички, заслугата е на Федерацията по ММА!
