"Тази година озоновата дупка над Антарктида доближава рекордните си размери от 2006 г.", каза експертката Софи Годен-Бекман от Френския национален център за научни изследвания, цитирана от сп. "Сианс е авнир".
Тя направи това изявление, докато представяше доклад на Френската академия на науките, посветен на еволюцията на атмосферния озон.
"Наблюдаваме феномена, но все още не разполагаме с анализ, който да обясни защо тази година озоновата дупка е с по-големи размери", отбеляза колежката й Мари-Лиз Шанен.
„Това е специфичен за тази година метеорологичен проблем, но нещата не будят тревога."
Учените поясняват, че озоновата дупка е често срещан сезонен феномен в южното полукълбо. В Антарктида на практика всяка пролет цялото количество озон на височина между 15 км и 20 км над земната повърхност изчезва. През този сезон дебелината на озоновия слой намалява с около 60 процента. След като редовно се увеличаваше през 80-те години на миналия век, площта на озоновата дупка се стабилизира и бе около 20-25 милиона кв. км през следващото десетилетие. От началото на 21-ви век тя варира, като достигна рекордните 27 милиона кв. км през 2006 г.
Озоновият слой защитава Земята от ултравиолетовите лъчи, а изтъняването му в началото на 80-те години в резултат на човешката дейност предизвика безпокойство заради здравните последствия. Резултатите от изследване на ООН, публикувани през септември миналата година, показаха, че озоновият слой е на път да се възстанови благодарение на взетите от международната общност мерки срещу хлорофлуоровъглеродите.
Според ООН озоновият слой би трябвало до средата на този век да възстанови нивото си от 80-те години в средните географски ширини, а малко по-късно - и в Антарктида.
От Френската академия на науките прогнозират, че това връщане към нивото от 80-те години би трябвало да настъпи след 2060 г.
Източник: БТА
