Германският канцлер Олаф Шолц призова днес лидерите на страните от НАТО, които ще се срещнат във Вилнюс следващия месец, да се съсредоточат върху увеличаването на военната помощ за Украйна, предаде Франс прес.
"Самото украинско правителство обяви, че не става въпрос за присъединяване към НАТО, докато Русия води война срещу Украйна", каза Шолц пред Бундестага.
"Ето защо предлагам във Вилнюс да се съсредоточим върху това, което сега е абсолютен приоритет, а именно - укрепването на бойния капацитет на Украйна", допълни германският канцлер.
Украинският президент Володимир Зеленски се надява, че на срещата на 11 и 12 юли ще бъде изпратено "много ясно послание", потвърждаващо, че Украйна ще се присъедини към алианса "след войната". Съюзниците все още не са изработили обща позиция за гаранциите за сигурност, които са готови да дадат на Киев с перспективата за евентуално членство. Германия не е обявила позицията си, отбелязва АФП.
Олаф Шолц също така призова турския президент Реджеп Ердоган да даде зелена светлина за присъединяването на Швеция към Северноатлантическия алианс.
"Силно вярвам, че освен Финландия, Швеция също трябва да седне на масата на срещата на върха като нов съюзник. И призовавам преизбрания турски президент Ердоган да проправи пътя за това, както решихме всички заедно миналата година", каза германският лидер пред Бундестага.
НАТО наскоро прие Финландия, която официално стана на 4 април неговият 31-ви член. Швеция обаче все още не е получила необходимото одобрение от две държави членки - Турция и Унгария, и засега остава в чакалнята.
След десетилетия на неутралитет, а след това на военна необвързаност от края на Студената война, двете северни страни обявиха кандидатурите си за членство в НАТО през май миналата година, като пряк резултат от руската инвазия в Украйна и от искането на Москва да се замрази всяко разширяване на пакта на изток, посочва АФП.
Пред Бундестага канцлерът Шолц обеща също, че Германия ще постигне "от следващата година" целта да отделя годишно 2 процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана, както препоръчва НАТО.
Решение на Съвета на Европа: Ще бъде създаден регистър на щетите от войната в Украйна
"Ние ще гарантираме, че федералната армия най-накрая ще получи оборудването, от което се нуждае... като отново изразходваме, за първи път от десетилетия, 2 процента от нашия БВП за отбрана - от следващата година“, обяви Шолц.
По-рано германският канцлер бе споменал 2025 г. като краен срок за постигане на тази цел.
Германия обаче все още има да извърви дълъг път: през 2022 г. нейните разходи за отбрана съставляваха 1,49 процента от БВП, въпреки ангажимента за създаване на специален фонд от 100 милиарда евро за превъоръжаване на Бундесвера.
Миналата година само седем държави членки на НАТО, сред които САЩ и Полша, изпълниха целта да отделят 2 процента от БВП за отбрана, посочва АФП.
"Самото украинско правителство обяви, че не става въпрос за присъединяване към НАТО, докато Русия води война срещу Украйна", каза Шолц пред Бундестага.
"Ето защо предлагам във Вилнюс да се съсредоточим върху това, което сега е абсолютен приоритет, а именно - укрепването на бойния капацитет на Украйна", допълни германският канцлер.
Украинският президент Володимир Зеленски се надява, че на срещата на 11 и 12 юли ще бъде изпратено "много ясно послание", потвърждаващо, че Украйна ще се присъедини към алианса "след войната". Съюзниците все още не са изработили обща позиция за гаранциите за сигурност, които са готови да дадат на Киев с перспективата за евентуално членство. Германия не е обявила позицията си, отбелязва АФП.
Олаф Шолц също така призова турския президент Реджеп Ердоган да даде зелена светлина за присъединяването на Швеция към Северноатлантическия алианс.
"Силно вярвам, че освен Финландия, Швеция също трябва да седне на масата на срещата на върха като нов съюзник. И призовавам преизбрания турски президент Ердоган да проправи пътя за това, както решихме всички заедно миналата година", каза германският лидер пред Бундестага.
НАТО наскоро прие Финландия, която официално стана на 4 април неговият 31-ви член. Швеция обаче все още не е получила необходимото одобрение от две държави членки - Турция и Унгария, и засега остава в чакалнята.
След десетилетия на неутралитет, а след това на военна необвързаност от края на Студената война, двете северни страни обявиха кандидатурите си за членство в НАТО през май миналата година, като пряк резултат от руската инвазия в Украйна и от искането на Москва да се замрази всяко разширяване на пакта на изток, посочва АФП.
Пред Бундестага канцлерът Шолц обеща също, че Германия ще постигне "от следващата година" целта да отделя годишно 2 процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана, както препоръчва НАТО.
Решение на Съвета на Европа: Ще бъде създаден регистър на щетите от войната в Украйна
"Ние ще гарантираме, че федералната армия най-накрая ще получи оборудването, от което се нуждае... като отново изразходваме, за първи път от десетилетия, 2 процента от нашия БВП за отбрана - от следващата година“, обяви Шолц.
По-рано германският канцлер бе споменал 2025 г. като краен срок за постигане на тази цел.
Германия обаче все още има да извърви дълъг път: през 2022 г. нейните разходи за отбрана съставляваха 1,49 процента от БВП, въпреки ангажимента за създаване на специален фонд от 100 милиарда евро за превъоръжаване на Бундесвера.
Миналата година само седем държави членки на НАТО, сред които САЩ и Полша, изпълниха целта да отделят 2 процента от БВП за отбрана, посочва АФП.
