Нивата на въглероден двуокис в атмосферата са с 50% по-високи в сравнение с прединдустриалната епоха, предаде Асошиейтед прес, като цитира данни от проучване на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ.
Омагьосващата красота на горите - белите дробове на планетата (СНИМКИ)
Средното ниво на въглеродния двуокис в атмосферата през изминалия месец май е било 419,13 части на милион. Това е с 1,82 части на милион по-високо спрямо май 2020 г. и с 50 на сто над нивата, отчетени в прединдустриалната епоха. Тогава концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата е била 280 части на милион.
Гори с площта на Франция са се появили през последните години, но сме загубили много повече
Средното ниво на въглероден двуокис в атмосферата се увеличава с невиждани досега темпове, отчитат американските учени.
Концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата обичайно достига най-високите си нива през месец май, точно преди да започне цъфтежа на растенията в Северното полукълбо. Те поемат част от въглерода. Ефектът обаче е временен, тъй като отделяните вредни емисии в резултат на горенето на въглища, производството, транспорта и други, значително надвишават количествата, които растенията могат да поемат. В резултат на това парниковите газове достигат рекордни нива всяка година.
Омагьосващата красота на горите - белите дробове на планетата (СНИМКИ)
Средното ниво на въглеродния двуокис в атмосферата през изминалия месец май е било 419,13 части на милион. Това е с 1,82 части на милион по-високо спрямо май 2020 г. и с 50 на сто над нивата, отчетени в прединдустриалната епоха. Тогава концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата е била 280 части на милион.
Гори с площта на Франция са се появили през последните години, но сме загубили много повече
Средното ниво на въглероден двуокис в атмосферата се увеличава с невиждани досега темпове, отчитат американските учени.
Концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата обичайно достига най-високите си нива през месец май, точно преди да започне цъфтежа на растенията в Северното полукълбо. Те поемат част от въглерода. Ефектът обаче е временен, тъй като отделяните вредни емисии в резултат на горенето на въглища, производството, транспорта и други, значително надвишават количествата, които растенията могат да поемат. В резултат на това парниковите газове достигат рекордни нива всяка година.
