Напрежението на международната сцена по оста Русия-Украйна-НАТО и САЩсе покачва с всяка минута. На този етап в основата са разговори, използване на дипломатически методи, но и с присъствие на изостряне на тона в определени моменти. Докъде ще стигне всичко това - предстои да стане ясно през следващите дни, седмици и вероятно месеци.
Съединените щати днес поискаха Съветът за сигурност на ООН да се събере на открито заседание възможно най-скоро за обсъждане на "заплахата за международния мир и сигурността, произтичаща от струпването на руски войски на границата с Украйна", съобщиха дипломати, цитирани от Ройтерс. Президентът на САЩ Джо Байдън потвърди в телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски готовността на Вашингтон да отговори решително, в случай че Русия нахлуе в Украйна.
Байдън каза Зеленски още, че САЩ проучват възможността за допълнителна макроикономическа помощ за икономиката на Украйна, която е под натиск в резултат на струпването на руски войски.
Междувременно украинският президент заяви, че най-големият риск за страната му е дестабилизацията отвътре, включително под формата на икономическа криза, предаде Ройтерс.
"НАТО е единственият гарант за сигурността на Украйна в нейното противопоставяне с Русия", изтъкна украинският лидер на пресконференция. Зеленски подчерта, че източноевропейските страни, членуващи в НАТО, също може да бъдат засегнати от кибератаки и други тактики за сплашване от Москва. Той не изключи по-нататъшна ескалация на напрежението в отношенията с Русия и отправи критики към прекалено голямата, по думите му, паника около състоянието на украинската икономика. "Не казвам, че ескалацията не е възможна, но не се нуждаем от тази паника", каза Зеленски и добави, че именно това е казал по телефона на президента на САЩ Джо Байдън.
Според Володимир Зеленски настоящата ситуация е сериозно предизвикателство за НАТО, защото някои европейски страни си мислят, че не бива да се рискува с приемането на Украйна в алианса. "Ако избухне обаче пълномащабна война, тя ще бъде по границите на някои държави от НАТО", предупреди Зеленски.
„Приемаме ситуацията много сериозно. Мислим, че в момента най-важно е да останем бдителни и да работим с международните ни партньори, за да отблъснем Русия за последваща агресия. Но не виждаме индикации да е взето решение за нападение от Москва”, коментира пред NOVA говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко.
„Ние разбираме, че само украински войници се бият и ще се бият срещу руската агресия. Това, за което говорим с нашите международни партньори е, че Украйна трябва да засили възможностите си, за да може да се защитава по-добре”, добави Николенко.
НАТО от своя страна няма да изпраща в Украйна свои батальони заради заплахата от руско нахлуване. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг при включване онлайн от Брюксел в събитие, организирано от Атлантическия клуб във Вашингтон. Той уточни, че НАТО осигурява различна подкрепа за страните от Алианса и за държавите партньори. По неговите думи има възможност в следващите две седмици преговорите с Москва да продължат, стига руската страна междувременно да не използва военна сила срещу Украйна.
Столтенберг отбеляза, че няколко страни от НАТО, сред които посочи САЩ, Великобритания и Франция, желаят да участват в осигуряването на подкрепления за отбраната по източния фланг. По неговите думи подсилването на защитата по източните граници на пакта цели единствено отбраната на страните от алианса.
Генералният секретар отбеляза, че Русия може да използва различни възможности за "нахлуване" в Украйна - с многочислена тежко въоръжена войска - пехота и военновъздушни сили; с кибератаки; с опити за преврат в Киев; със саботажи. Той съобщи, че силите на НАТО за бързо реагиране са поставени в повишена бойна готовност от няколко седмици.
Позицията на Москва не закъсня. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че не искат война с Украйна и се изказа положително за получените от САЩ предложения в сферата на сигурността, предаде Ройтерс. "Американските предложения са по-добри от предложенията, получени от НАТО", каза Лавров и добави, че очаква да се срещне с американския държавен секретар Антъни Блинкън в следващите две седмици.
Русия иска гаранции за сигурност във връзка с украинската криза и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), предаде ДПА.
В излъчено днес радиоинтервю Лавров каза, че писмо с такова искане ще бъде изпратено да ОССЕ още днес.
"Ако нашите опити да се споразумеем за взаимноприемливи принципи за гарантиране на сигурността в Европа не доведат до резултат, тогава ще предприемем ответни действия", изтъкна руският министър. И потвърди още веднъж, че Русия не иска война и ако зависи от Русия, война няма да има, но Русия няма да позволи интересите й "да бъдат погазени и пренебрегнати".
По въпроса за конфликта в Източна Украйна Лавров подчерта, че той може да бъде преодолян чрез прилагането на т.нар. Мински споразумения, договорени с посредничеството на Германия и Франция. Лавров е поставил този въпрос в телефонния си разговор днес с германската външна министърка Аналена Бербок, отбелязва ДПА.
Междувременно френският президент Еманюел Макрон каза в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, че Русия трябва да зачита суверенитета на съседните си държави, съобщи източник от Елисейския дворец, цитиран от Ройтерс. "Президентът Путин каза, че иска диалогът да продължи и че е важно да се работи за прилагането на Минските споразумения", заяви източникът и каза още, че руският президент е изразил нежеланието си ситуацията около Украйна да ескалира.
В съобщението на Кремъл, пък, се посочва, че Западът не се е съгласил да се откаже от по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, нито да изтегли военния си потенциал и инфраструктура до състоянието от 1997 г. Пренебрегнат е бил и ключовият въпрос за принципа за неделимост на сигурността, тоест никоя страна да не укрепва своята сигурност за сметка на сигурността на други страни, каза още Кремъл.
На този фон Пентагонът съобщи, че руската военна активност по границата с Украйна, включително и в Черно море, продължава.
"Русия казва, че не желае война, но поставя оръжие на масата за преговори със САЩ, като струпва войски по границата си с Украйна", реагира американският посланик в Москва Джон Съливан, предаде Ройтерс. В онлайн брифинг от Москва Съливан описа струпването на десетки хиляди руски войници като нещо извънредно и изтъкна, че то не може да бъде обяснено като обикновено военно учение.
Струпването на войски по границата с Украйна е "еквивалентно на ситуация, в която вие и аз дискутираме или преговаряме и аз сложа оръжие на масата. Казвам, че идвам с мир, но това е заплаха", каза Съливан пред журналисти. "На това става свидетели в момента", отбеляза високопоставеният американски дипломат.
"Надяваме се, че руското правителство казва истината и не планира" инвазия на Украйна, заяви посланикът. "Фактите сочат, че понастоящем то има възможност да направи това", каза Съливан.
Съливан заяви, че сега Вашингтон очаква отговор от Русия на документите, предоставени на Москва от Съединените щати и НАТО, в които е очертан дипломатически път за излизане от кризата около Украйна. Той поясни, че тези документи съдържат предложения за гарантиране на по-голяма прозрачност на военните учения в Европа, както и по отношение на продажбите на оръжие на Украйна.
"Разгледахме възможността за реципрочна прозрачност на мерките с руското правителство, включително по отношение на настъпателните оръжейни системи в Украйна, както и мерки за засилване на доверието по отношение на военните учения и маневри в Европа", каза Съливан. По думите му сега "всичко зависи от реакцията на руското правителство".
По-късно през деня стана ясно и, че Москва въвежда забрана за няколко представители на Европейския съюз да влизат на територията на Русия, предаде Франс прес, като се позова на руското външно министерство. В комюнике на руското ведомство се казва, че мярката е в отговор на "абсурдната политика на едностранни санкции" на Брюксел.
Нота, уведомяваща за разширяване на списъка на представителите на ЕС със забрана да влизат в Русия, беше изпратена в представителството на Евросъюза в Москва, предаде ТАСС. В черния списък влязоха ръководители на европейски частни военни компании (ЧВК), както и представители на властови органи, които носят лична отговорност за воденето на антируска политика, изтъкна руското външно министерство.
"Руските ответни мерки засягат на първо място ръководителите на отделни европейски ЧВК, действащи в различни региони на света, които по неизвестни причини не предизвикват алергия у брюкселските еврочиновници. В списъка са включени и представители на силови ведомства, на органи на законодателната и изпълнителната власт в редица държави членки на ЕС, носещи лична отговорност за прокарването на антируска политика и налагането на мерки, накърняващи законни права на рускоезични жители и медии", посочва то.
Ведомството допълва, че ЕС продължава "неправомерната си, деструктивна и безсмислена политика на едностранни ограничения срещу Русия".
