Френският президент Еманюел Макрон обяви, че крайно непопулярният във Франция закон, с който минималната възраст за пенсиониране в страната се увеличава от 62 на 64 години, е необходим и ще влезе в сила до края на годината, предаде Ройтерс.
"Мислите ли, че ми е приятно да осъществя тази реформа? Не, не ми е приятно", заяви Макрон в едно от редките си телевизионни интервюта. "Но не съществуват сто начина, чрез които сметките може да бъдат балансирани… Тази реформа е наложителна", каза френският президент.
Законопроектът за пенсионната реформа бе прокаран на 16 март в Националното събрание (долната камара на парламента на Франция), без да бъде подложен на гласуване. Френският премиер Елизабет Борн използва специална процедура, за да прокара непопулярния законопроект, като се позова на текст от френската конституция. Последваха два вота за недоверие срещу кабинета на Борн, които бяха отхвърлени.
Опозицията в страната и хилядите, които протестират срещу пенсионната реформа, реагираха още по-остро на приемането на закона. В Париж и в други градове се стигна до сблъсъци между протестиращи и полицаи на фона на подпалени контейнери с боклук и импровизирани барикади.
Днес участници в протестите блокираха железопътни гари в южните френски градове Ница и Тулуза.
Действията на протестиращите наред с продължаващите стачки, които засягат петролни хранилища, обществения транспорт и събирането на боклука в Париж и други градове, представляват най-сериозното предизвикателство за управлението на Макрон след бунта на движението на т. нар. "жълти жилетки" преди четири години, отбелязва Ройтерс.
"Крайното насилие" е неприемливо, категоричен е президентът на Франция.
Франция е една от развитите държави с най-ниска възраст за право на пенсиониране. Тя отделя повече в сравнение с много от останалите държави за пенсии, като през 2021 г. средствата се равняват на 13,8 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, информира онлайн порталът statista.com.
"Мислите ли, че ми е приятно да осъществя тази реформа? Не, не ми е приятно", заяви Макрон в едно от редките си телевизионни интервюта. "Но не съществуват сто начина, чрез които сметките може да бъдат балансирани… Тази реформа е наложителна", каза френският президент.
Законопроектът за пенсионната реформа бе прокаран на 16 март в Националното събрание (долната камара на парламента на Франция), без да бъде подложен на гласуване. Френският премиер Елизабет Борн използва специална процедура, за да прокара непопулярния законопроект, като се позова на текст от френската конституция. Последваха два вота за недоверие срещу кабинета на Борн, които бяха отхвърлени.
Опозицията в страната и хилядите, които протестират срещу пенсионната реформа, реагираха още по-остро на приемането на закона. В Париж и в други градове се стигна до сблъсъци между протестиращи и полицаи на фона на подпалени контейнери с боклук и импровизирани барикади.
Днес участници в протестите блокираха железопътни гари в южните френски градове Ница и Тулуза.
Действията на протестиращите наред с продължаващите стачки, които засягат петролни хранилища, обществения транспорт и събирането на боклука в Париж и други градове, представляват най-сериозното предизвикателство за управлението на Макрон след бунта на движението на т. нар. "жълти жилетки" преди четири години, отбелязва Ройтерс.
"Крайното насилие" е неприемливо, категоричен е президентът на Франция.
Франция е една от развитите държави с най-ниска възраст за право на пенсиониране. Тя отделя повече в сравнение с много от останалите държави за пенсии, като през 2021 г. средствата се равняват на 13,8 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, информира онлайн порталът statista.com.
