"Това, което се случва в Мариупол, е масивно военно престъпление. Безразборните бомбардировки опустошават града и убиват всички". Това каза ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел преди среща на министрите на външните работи и отбраната на ЕС, на която ще бъдат обсъдени нови санкции срещу Москва.
Германският министър на външните работи Аналена Бербок повтори категоричното осъждане на руските бомбардировки срещу цивилни граждани в Украйна.
"Съдилищата ще трябва да решат, но за мен това са ясни и недвусмислени военни престъпления", каза тя. "Това прави още по-ясно, че ние като Европейски съюз, че ние като световна общност, която вярва в международния ред, основан на правила, трябва ясно да изолираме този режим."
Борел заяви, че министрите ще обсъдят по-нататъшна подкрепа за Украйна и дали да добавят нови санкции, насочени към руския петролен и газов сектор, към вече наложените икономически наказания.
Редица държави от ЕС настояват блокът да забрани износа на руска енергия. Но икономическата сила Германия, която продължава да зависи от руския газ, се противопоставя.
"Мисля, че е неизбежно да започнем да говорим за енергийния сектор и определено можем да говорим за петрола, защото той е най-големият приход в руския бюджет, а и е доста лесно заменим", заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис.
Министърът на външните работи на Ирландия Саймън Ковъни заяви, че "като се има предвид степента на разрушенията в Украйна в момента, според мен е много трудно да се направи обосновка, че не трябва да се движим в руския енергиен сектор, особено в петролния и въглищния".
Висшият дипломат на Дания Йепе Кофод подкрепи стъпка за спиране на руските кораби да акостират в пристанищата на ЕС и да блокират сухопътния транспорт, след като Полша призова за търговско ембарго.
Бербок не подкрепи призивите за незабавно спиране на руския енергиен износ, но настоя, че Берлин "постепенно и с пълна скорост ще се оттегли" от зависимостта от руските изкопаеми горива.
Германският министър на външните работи Аналена Бербок повтори категоричното осъждане на руските бомбардировки срещу цивилни граждани в Украйна.
"Съдилищата ще трябва да решат, но за мен това са ясни и недвусмислени военни престъпления", каза тя. "Това прави още по-ясно, че ние като Европейски съюз, че ние като световна общност, която вярва в международния ред, основан на правила, трябва ясно да изолираме този режим."
Борел заяви, че министрите ще обсъдят по-нататъшна подкрепа за Украйна и дали да добавят нови санкции, насочени към руския петролен и газов сектор, към вече наложените икономически наказания.
Редица държави от ЕС настояват блокът да забрани износа на руска енергия. Но икономическата сила Германия, която продължава да зависи от руския газ, се противопоставя.
"Мисля, че е неизбежно да започнем да говорим за енергийния сектор и определено можем да говорим за петрола, защото той е най-големият приход в руския бюджет, а и е доста лесно заменим", заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис.
Министърът на външните работи на Ирландия Саймън Ковъни заяви, че "като се има предвид степента на разрушенията в Украйна в момента, според мен е много трудно да се направи обосновка, че не трябва да се движим в руския енергиен сектор, особено в петролния и въглищния".
Висшият дипломат на Дания Йепе Кофод подкрепи стъпка за спиране на руските кораби да акостират в пристанищата на ЕС и да блокират сухопътния транспорт, след като Полша призова за търговско ембарго.
Бербок не подкрепи призивите за незабавно спиране на руския енергиен износ, но настоя, че Берлин "постепенно и с пълна скорост ще се оттегли" от зависимостта от руските изкопаеми горива.
