Едва 35 процента от българите имат доверие в националната правосъдна система. Това сочат данните от проучване, разпространени от Европейската комисия. Средното равнище на доверие към националните съдилища в ЕС е 53 на сто. Най-високо е доверието в националното правосъдие сред финландците (85 на сто), а най-ниско е сред словенците - 24 на сто, предаде БТА.
ЕК отбелязва, че наличието на действени правосъдни системи в отделните държави от ЕС е от значение за цялата Общност. Когато даден национален съд прилага законодателството на ЕС, той изпълнява функцията на "съдилище на ЕС", се посочва в анализа.
Дава се пример с това, че националните съдилища имат централна роля в прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, както и на други законодателни разпоредби от ключово значение за единния пазар.
Недостатъците на националните системи на правосъдие представляват проблем не само за съответната държава от ЕС, тъй като могат да засегнат работата на единния пазар и в по-общ план на цялата правна система на Общността, която се основа на взаимно доверие.
Проучването показва, че едва 22 на сто от запитаните изразяват мнение, че националните правосъдни системи са въпрос, засягащ изключително държавите от ЕС. Две трети от останалите участници в проучването намират, че действието на тези системи е въпрос, който засяга всички европейци, тъй като съществуват трансгранични дела, заради нуждата европейското право да се прилага ефективно в целия ЕС или в случай на сериозни проблеми в действието на дадена национална правосъдна система. По-голямата част от хората намират големи разлики между правосъдните системи на различните страни, що се отнася до качеството, ефективността и независимостта. Основните проблеми, които се посочват по отношение на гражданските и търговските съдилища, са продължителността на съдебните производства и разходите, свързани с тях, като съответно 65 на сто и 48 на сто от запитаните заявяват, че в това отношение резултатите на правосъдните системи са сравнително лоши или много лоши. Близо 90 на сто биха предпочели извънсъдебното уреждане на спорове, ако съществува такава възможност.
