/ БГНЕС
Трийсет години след падането й, Берлинската стена се възражда във виртуална реалност благодарение на германска стартъп компания, предлагаща на туристите пътешествие в миналото - в комунистически Източен Берлин.

Автобусът наближава Чекпойнт Чарли, прочутия някогашен пропускателен пункт между Западен и Източен Берлин. Невъзмутими, източногерманските войници тихо си говорят - дали да разпитат пътниците или да ги пропуснат без проблеми?

След няколко минути напрежение возилото тръгва пак. И пътниците се потапят в сивотата на Източен Берлин, чиито черни от сажди сгради частично се губят в мъглата. Добре дошли в столицата на една изчезнала вече държава!
 

Стартъпът "ТаймРайд" (TimeRide), организатор на близо едночасовата виртуална разходка, започна работа в края на август, преди тържествата, с които на 9 ноември ще се отбележи трийсетата годишнина от падането на Берлинската стена.

"Идеята е следната: щом още не можем да пътуваме в миналото, нека се опитаме перфектно да го пресъздадем", обясни за АФП основателят на "ТаймРайд", 33-годишният Йонас Роте.

Туризъм чрез потапяне в атмосферата

"Това не е музей, нито искаме да сме такъв. Стремежът ни е да усети човек как участва в Историята", продължава той.

И обяснява, че проектът му е в унисон с растящото търсене на "автентичен" туризъм - интерактивен, с потапяне в атмосферата, по-специално на Берлин, чийто облик, както изтъква според Роте, е претърпял дълбоки промени след 9 ноември 1989 г.

Многобройните туристи, прииждащи всяка година в германската столица, често констатират с разочарование, че са останали твърде малко следи от "Стената на срама", разделяла града надве повече от 28 години.

Всред еуфорията от падането на комунистическия режим бетонната грамада почти изчезна от столичния пейзаж - берлинчани се мъчеха да забравят този печален символ, дълго време обезобразявал града им.

Посещението започва с кратък исторически увод, припомнящ следвоенните събития, когато Германия е разделена на четири сектора и през 1961 г. за една нощ се издига Стената - целта на източногерманските власти е да препречат пътя за масово бягство на Запад.
 

Под надзор и в оскъдица

След това програмата представя трима любознателни виртуални персонажи - пънкар, занаятчия и жена архитект, а зрителите трябва да изберат един от тях за туристически гид.
После, сложили очила за виртуална реалност, те поемат из булевардите на Източен Берлин - първо по Фридрихщрасе, оттам по Лайпцигер щрасе с точещите се встрани редици от блокове, типични за онова време.

Агенти на Щази, скрити в коли без номера, следят източногерманците. Дълги опашки се вият пред магазините, където все не достигат пресни храни и други стоки. Мегафони бълват пропагандни лозунги на комунистическата държава.

Илюзията е почти пълна. Липсва само отвратителната, тъй характерна миризма на пърпорещите източногермански коли – трабантите.

"Естествено миризмите връщат спомена най-добре, но трудно ще ги възстановим, без да ви налегне главоболие", шегува се основателят на стартъпа.

Автобусната екскурзия приключва пред Двореца на републиката, разрушен през 2008 г., където навремето заседава източногерманският парламент. Следват сцените на всеобщо ликуване след отварянето на Берлинската стена, когато германците се събират след раздялата.

"Тези кадри винаги вълнуват хората - става дума за решаващ момент от историята на Германия, Европа и целия свят", казва Роте.

За поука на младите

Посетителите изглеждат доволни от виртуалната обиколка. "Харесва ми своеобразната меланхолия от старите шпионски филми, големите площади само с един-двама минувачи", споделя Роберт Майер на 55 г. от Западна Германия, който редовно гостува на роднини от източните провинции.

Виртуалното пътуване обаче подминава темата за бягствата и опитите за бягство от ГДР. Близо 327 души са намерили смъртта си, понечвайки да прекосят границата между двете Германии, сочи поръчан от правителството анализ, изводите в който впрочем остават спорни.

Виртуалната реалност може да запознае най-младите с една страница от Историята, с която не са имали допир, коментира Анна Камински, ръководител на Фондацията за проучване на комунистическата диктатура в ГДР.

"Трябва да се използват новите технологии, за да се разказва на младите поколения за този период и за да усетят те донякъде как сме живели зад Стената", казва тя.
БТА