В днешно време свързваме Великден с козунаци и курабийки, с чукане с яйца и определяне на борец. Печем агне, същото правим и на Гергьовден. Дали обаче обилната трапеза не се е превърнала в символ на празниците за нас? Имаме ли българите запазена родова памет и помним ли старите си обичаи, свързани с двата големи празника?
Имало едно време. Така започва историята за българските великденски обичаи, които са се изгубили във времето. В миналото традициите, които са се спазвали на големите християнски празници са били много повече и по-богати. До днес сме съхранили само малка част от тях. Изгубили сме се сред символите, между старото и новото, родното и чуждото.
Какво сме забравили някъде по пътя, разказва етнологът доц. д-р Светла Ракшиева.
Обикновено върху обредния хляб се е слагало по едно червено яйце за всеки член на семейството и едно бяло за къщата. Черупките на изядените вече великденски яйца хората са слагали по портата, за да пазят къщата от зли сили.
До днес се е запазило боренето с яйца, но са изчезнали повечето момински обичаи, в които момите и ергени търкаляли един към друг червени яйца и всеки ден от светлата седмица се играели хора.
Според стара традиция на Великден хората трябва да си облекат нови дрехи. Този обичаи е символ на обновлението и новия жизнен цикъл.
Гергьовден също се е празнувал много пищно в миналото. Един стар обичаи гласи, че на този празник, хората трябва да се претеглят и да се види кой колко е наддал, което е било признак на благополучие и добро здраве.
Какво се случило по пътя между миналото и днес и защо хората забравиха всички тези традиции, разказва Иглика Мишкова от Етнографския музей при БАН.
А защо всъщност традициите са важни за нас? Суеверия ли са забравените обичаи? Най-вероятно са такива в голямата си част, но те са важен елемент от богатството на българския народ. Светът се е променил, променили сме се и ние. Индивидуалното надделява над общото, а красота и поетика на тези стари обичаи се заличават от рационализма, на който се учим още от деца.
