Много малко са организациите и фирмите в България, които правят скрининг на психичното състояние на служителите си, като рядко в плановете за безопасни и здравословни условия на труд се отчита нивото на стреса.
Констатацията е на председателя на Дружеството на психолозите в България д-р Пламен Димитров. В интервю за Дарик той коментира, че през последните кризисни години стресът става хроничен - там, където обаче професионалните групи могат да обсъждат собствения си статус, „прегарянето" било на много по-ниско ниво. Изтощението, усещането за неефикасност и безпомощност са сред белезите на професионалното прегаряне.
Дни след като беше съобщена новината за битото от акушерка бебе в столичната болница „Софиямед" д-р Пламен Димитров напомни, че психотерапията в България е на пазарен принцип за разлика от страни като Австрия или Великобритания, където здравноосигурените имат достъп до 50-60 сесии при нужда.
„В здравеопазването винаги е имало висок риск от професионално прегряване, изчерпване. Това е част от тази свръхотговорна професия. Прегарянето може да се наблюдава - професионално, емоционално, физическо - и в много други професии. Имаме много несвършена работа - и професионалистите, собствениците, мениджърите на предприятия, да знаем, че човешкият фактор е най-важният. Бързо приемаме това оправдание, че за това не стигат средствата. Много малко организации правят скрийнинг на състоянието - поне веднъж годишно би било добре - дали служителите са работоспособни, дали имат индикации за риск", каза психологът.
По думите му факторите за прегарянето обикновено не са толкова свързани с личността, колкото с условията, в които тази личност се намира, живее и работи. Ключовите фактори са пет-шест, като на първо място е смислеността и поносимостта на трудовото натоварване, степента на автономност в работната задача, доколко имаш контрол върху това как организираш и осъществяваш работата, а не просто механично да изпълняваш задачи, климатът, отношенията с колегите, които са онзи естествен буфер, който може да наблюдава статуса ти и да оказва благоприятно или коригиращо въздействие, каза Димитров.
България е единствената европейска страна, в която професията психолог и психотерапевт не са регулирани професии, но голяма част от българите, които биха ползвали такива услуги, не могат да си ги позволят, напомни той. У нас психологичното консултиране и психотерапията в голямата си част е на пазарен принцип. Това води до пропускане на голяма част от населението, категоричен е психологът. „А и нека да признаем - деликатността на темата психичен статус. Действат много мощни фактори. Хората не искат да се разкриват тези факти - те се боят, че техните работодатели, научавайки такъв факт, ще предприемат мерки да се освободят от работа", коментира още психологът.
