На 28 юли отбелязахме Световния ден за борба с хепатита, когато е и рожденият ден на д-р Барух Блумберг. През 1967 г. той открива вируса на хепатит В, а 2 години по-късно разработва първата ваксина срещу него. През 1076 г. д-р Блумберг получава Нобелова награда за физиология и медицина.
Целта на Световния ден за борба с хепатита е да се повиши осведомеността за вирусния хепатит и усложненията, до които може да доведе.
На всеки 30 секунди човек умира от заболяване, свързано с хепатит и поради тази причина трябва да ускорим действията за по-добра превенция, диагностика и лечение. За да спасим животи. Заедно можем да превърнем елиминирането на хепатита в реалност. Затова трябва да бъдат предприети бързи действия сега, коментират от Световната здравна организация.
"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Острите вирусни хепатити (ОВХ) са инфекциозни заболявания, причинени от различни групи хепатотропни вируси. Най-добре изучени са хепатитите A, B, C, D, E. Заразяването с тези вируси може да стане по различен начин.
Хепатити А и Е: Източник на инфекцията е най-често болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да разпространява инфекцията на други хора. Механизмът на предаване е фекално-орален, чрез замърсени хранителни продукти, вода, ръце, предмети и други, пояснява д-р Димитър Комитов, който е част от екипа на Катедрата по инфекциозни болести на ВМА.
Най-често заразяването става при неспазване на добра лична хигиена, откъдето идва и другото наименование на хепатит А – "болест на мръсните ръце". Най-често имат доброкачествено протичане, не хронифицират. Особено възприемчиви към него са бременните жени, които боледуват по-тежко.
Хепатити В и C: Едни от най-опасните хепатитни инфекции. Имат склонност да хронифицират. Хроничните форми водят до цироза или рак на черния дроб. Източникът на инфекцията е само човек – болен или заразоносител. Предаването на вируса има множествен механизъм:
Парентерален: чрез преливане на заразена кръв и кръвни продукти, нестерилни инструменти, спринцовки и игли, инструменти при поставяне на пиърсинги и татуировки и други.
Незащитени сексуални контакти
Вертикален: от инфектирана майка на плода
Хепатит D: Предаването на заболяването става по начин, подобен на предаването при хепатит В и С.
Вирусът на хепатит D се нуждае от хепатит В вируса при размножаване в гостоприемника. Инфектирането с хепатит D възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и хепатит D (коинтекция) или се заразят с хепатит D вируса след първоначално заразяване с хепатит В (суперинфекция), пояснява д-р Комитов.
Острите вирусни хепатити имат различни начини на предаване и прогноза, но сходно, макар и разнообразно клинично протичане.
⇒те могат да бъдат безсимптомни, т.нар. инапарентни форми, или проявени
⇒по тежест са леки, средно тежки, тежки и мълниеносни
⇒могат да протекат с или без жълтеница
Както повечето инфекциозни болести, така и ОВХ в обичайната си клинична форма, имат стадии на протичане:
Инкубационен период е периодът от заразяването до клиничната изява на заболяването. Той е различно дълъг за различните хепатити:
Иктеричен период – продължителността му е различна и зависи от формата и тежестта на клинично протичане на хепатита. В началото пациентите забелязват потъмняване на урината и изсветляване на изпражненията. Най-характерният признак е иктер – жълтеница. Първоначално се наблюдава леко пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което постепенно засяга и кожата.
Интензивността на иктерът е различна – от леко изразен (субиктер) в началото до интензивно изразен. Жълтеницата е съпроводена с отпадналост, безсилие, оплаквания от страна на храносмилателната система – безапетитие, гадене, тежест в дясното подребрие.
Реконвалесцентен период е т.нар. период на възстановяване, пояснява д-р Комитов. Започва след преминаване на иктеричния период с постепенно отшумяване на оплакванията, нормализиране на цвета на кожата и склерите и намаление на чернодробните показатели. Възстановяването е с различна продължителност и зависи от тежестта на клиничното протичане и формата на преболедувания хепатит.
Отпадналост, безсилие и оплаквания от храносмилателната система може да персистират дълго след клиничното оздравяване (3-6 месеца). Важно е пациентите да бъдат търпеливи и да спазват препоръките на лекуващия лекар.
Профилактиката при вирусни хепатити А и Е се състои в спазването на добра лична хигиена и контрол над храните и водоизточниците. Неспецифични мерки за предотвратяване на инфекция с хепатит В и
С включва използване на кондоми при честа смяна на сексуалните партньори, татуиране и поставяне на пиърсинг в надеждни обекти и др. Съществуват ваксини за хепатити A и B. Важно е медицинският персонал да бъде ваксиниран, категоричен е д-р Комитов.
При острите вирусни хепатити важно значение има общоукрепващото лечение – покой, диета, богата на въглехидрати и бедна на мазнини, вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, витамини, симптоматични средства и хепатопротектори – медикаменти, които спомагат чернодробното възстановяване.
При продължително задържаща се жълтеница, високи нива на билирубина и холестазните ензими се прилага и урзодезоксихолева киселина. Важно е да се избягва приемът на алкохол, както и токсични за черния дроб медикаменти, от диетата се изключват консервирани меса и риба, пикантни подправки, пържена храна и други.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Целта на Световния ден за борба с хепатита е да се повиши осведомеността за вирусния хепатит и усложненията, до които може да доведе.
На всеки 30 секунди човек умира от заболяване, свързано с хепатит и поради тази причина трябва да ускорим действията за по-добра превенция, диагностика и лечение. За да спасим животи. Заедно можем да превърнем елиминирането на хепатита в реалност. Затова трябва да бъдат предприети бързи действия сега, коментират от Световната здравна организация.
"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Острите вирусни хепатити (ОВХ) са инфекциозни заболявания, причинени от различни групи хепатотропни вируси. Най-добре изучени са хепатитите A, B, C, D, E. Заразяването с тези вируси може да стане по различен начин.
Хепатити А и Е: Източник на инфекцията е най-често болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да разпространява инфекцията на други хора. Механизмът на предаване е фекално-орален, чрез замърсени хранителни продукти, вода, ръце, предмети и други, пояснява д-р Димитър Комитов, който е част от екипа на Катедрата по инфекциозни болести на ВМА.Най-често заразяването става при неспазване на добра лична хигиена, откъдето идва и другото наименование на хепатит А – "болест на мръсните ръце". Най-често имат доброкачествено протичане, не хронифицират. Особено възприемчиви към него са бременните жени, които боледуват по-тежко.
Хепатити В и C: Едни от най-опасните хепатитни инфекции. Имат склонност да хронифицират. Хроничните форми водят до цироза или рак на черния дроб. Източникът на инфекцията е само човек – болен или заразоносител. Предаването на вируса има множествен механизъм:Парентерален: чрез преливане на заразена кръв и кръвни продукти, нестерилни инструменти, спринцовки и игли, инструменти при поставяне на пиърсинги и татуировки и други.Незащитени сексуални контактиВертикален: от инфектирана майка на плодаХепатит D: Предаването на заболяването става по начин, подобен на предаването при хепатит В и С.Вирусът на хепатит D се нуждае от хепатит В вируса при размножаване в гостоприемника. Инфектирането с хепатит D възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и хепатит D (коинтекция) или се заразят с хепатит D вируса след първоначално заразяване с хепатит В (суперинфекция), пояснява д-р Комитов.
Острите вирусни хепатити имат различни начини на предаване и прогноза, но сходно, макар и разнообразно клинично протичане.
⇒те могат да бъдат безсимптомни, т.нар. инапарентни форми, или проявени
⇒по тежест са леки, средно тежки, тежки и мълниеносни
⇒могат да протекат с или без жълтеница
Както повечето инфекциозни болести, така и ОВХ в обичайната си клинична форма, имат стадии на протичане:
Инкубационен период е периодът от заразяването до клиничната изява на заболяването. Той е различно дълъг за различните хепатити:
- Хепатит А – между 15 и 45 дни
- Хепатит В – от 30 до 180 дни (1-6 месеца)
- Хепатит С – от 15 до 150 дни
- Хепатит Е – от 15 до 60 дни
- Хепатит D – от 30 до 180 дни
Иктеричен период – продължителността му е различна и зависи от формата и тежестта на клинично протичане на хепатита. В началото пациентите забелязват потъмняване на урината и изсветляване на изпражненията. Най-характерният признак е иктер – жълтеница. Първоначално се наблюдава леко пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което постепенно засяга и кожата.
Интензивността на иктерът е различна – от леко изразен (субиктер) в началото до интензивно изразен. Жълтеницата е съпроводена с отпадналост, безсилие, оплаквания от страна на храносмилателната система – безапетитие, гадене, тежест в дясното подребрие.
Реконвалесцентен период е т.нар. период на възстановяване, пояснява д-р Комитов. Започва след преминаване на иктеричния период с постепенно отшумяване на оплакванията, нормализиране на цвета на кожата и склерите и намаление на чернодробните показатели. Възстановяването е с различна продължителност и зависи от тежестта на клиничното протичане и формата на преболедувания хепатит.
Отпадналост, безсилие и оплаквания от храносмилателната система може да персистират дълго след клиничното оздравяване (3-6 месеца). Важно е пациентите да бъдат търпеливи и да спазват препоръките на лекуващия лекар.
Профилактиката при вирусни хепатити А и Е се състои в спазването на добра лична хигиена и контрол над храните и водоизточниците. Неспецифични мерки за предотвратяване на инфекция с хепатит В и
С включва използване на кондоми при честа смяна на сексуалните партньори, татуиране и поставяне на пиърсинг в надеждни обекти и др. Съществуват ваксини за хепатити A и B. Важно е медицинският персонал да бъде ваксиниран, категоричен е д-р Комитов.
При острите вирусни хепатити важно значение има общоукрепващото лечение – покой, диета, богата на въглехидрати и бедна на мазнини, вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, витамини, симптоматични средства и хепатопротектори – медикаменти, които спомагат чернодробното възстановяване.
При продължително задържаща се жълтеница, високи нива на билирубина и холестазните ензими се прилага и урзодезоксихолева киселина. Важно е да се избягва приемът на алкохол, както и токсични за черния дроб медикаменти, от диетата се изключват консервирани меса и риба, пикантни подправки, пържена храна и други.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
