Гравирана кост на 51 000 години потвърждава идеята, че неандерталците са били способни на символично поведение и са имали усет към красивото, съобщи АФП.
Костта от пръст на елен е намерена на входа на Пещерата на еднорога в Германия. Размерите й са 6 см на 4 см. Тя е гравирана умело. Орнаментите са направени толкова точно, че изключват случайни жестове. Те "символизират вероятно нещо, което е имало смисъл за неандерталците като група" - каза пред АФП археологът д-р Дирк Ледер от Бюрото за културното наследство на Долна Саксония.
Откритията, свързани с неандерталците, от няколко години се увеличават, както и представата за смятания преди грубоват сродник на Хомо сапиенс, изчезнал преди около 40 000 години.
В съпътстваща статия в сп. "Нейчър", британската палеоантроположка Силвия Бело напомня, че неандерталците са знаели да изработват сечива от кост и са имали погребални обичаи. Приписвани са им обаче твърде малко форми на изкуство. В случая с гравираната кост "всичко показва опитност и голяма сръчност при работата с кост".
Авторите на изследването признават, че не могат да определят какво е означавала костта. "Но сме убедени, че той е предавал идея, история, нещо, което е имало смисъл за групата", отбелязва д-р Ледер. За него дизайнът разкрива концептуално въображение.
Резките са направени със заострени каменни люспи, а не с каменна брадва.
Изкуство от ранния Хомо сапиенс е намирано в Африка и Евразия. Подобни примери от неандерталци обаче не бяха известни.
За неандерталците е известно, че са използвали пигменти, погребвали са предмети заедно с мъртвите си и са събирали птичи пера и нокти.
Ръководителят на изследването проф. Томас Тербергер изключва възможността гравьорът да е повлиян от представители на Хомо сапиенс, защото той е работил хиляди години преди те да достигнат толкова на север.
Костта от пръст на елен е намерена на входа на Пещерата на еднорога в Германия. Размерите й са 6 см на 4 см. Тя е гравирана умело. Орнаментите са направени толкова точно, че изключват случайни жестове. Те "символизират вероятно нещо, което е имало смисъл за неандерталците като група" - каза пред АФП археологът д-р Дирк Ледер от Бюрото за културното наследство на Долна Саксония.
51,000-Year-Old Bone Carving Suggests Neanderthals Were True Artists https://t.co/RKAD9LAypG pic.twitter.com/RkoGubfsEj
— Gizmodo (@Gizmodo) July 5, 2021
Откритията, свързани с неандерталците, от няколко години се увеличават, както и представата за смятания преди грубоват сродник на Хомо сапиенс, изчезнал преди около 40 000 години.
В съпътстваща статия в сп. "Нейчър", британската палеоантроположка Силвия Бело напомня, че неандерталците са знаели да изработват сечива от кост и са имали погребални обичаи. Приписвани са им обаче твърде малко форми на изкуство. В случая с гравираната кост "всичко показва опитност и голяма сръчност при работата с кост".
Авторите на изследването признават, че не могат да определят какво е означавала костта. "Но сме убедени, че той е предавал идея, история, нещо, което е имало смисъл за групата", отбелязва д-р Ледер. За него дизайнът разкрива концептуално въображение.
Резките са направени със заострени каменни люспи, а не с каменна брадва.
Researchers say this incised bone, carved by Neanderthals more than 50,000 years ago, is evidence that our extinct cousins could create ‘art’ in the modern human sense of the word—or, at the very least, exhibit creativity and symbolic expression. https://t.co/wCMOoJ70qM
— National Geographic Magazine (@NatGeoMag) July 5, 2021
Изкуство от ранния Хомо сапиенс е намирано в Африка и Евразия. Подобни примери от неандерталци обаче не бяха известни.
За неандерталците е известно, че са използвали пигменти, погребвали са предмети заедно с мъртвите си и са събирали птичи пера и нокти.
Ръководителят на изследването проф. Томас Тербергер изключва възможността гравьорът да е повлиян от представители на Хомо сапиенс, защото той е работил хиляди години преди те да достигнат толкова на север.
