Австралийски учени датираха вкаменелости на гигантско ракообразно, открито преди повече от 20 години от палеонтолози близо до град Теодор, на 550 км северозападно от Бризбейн. Според телевизионния канал 9news експертите са установили, че останките принадлежат на евриптерид (вид членестоного - бел. ред), живял преди повече от 250 милиона години.
Г
лавният уредник на музея в Куинсланд Андрю Роузфелдс заяви, че фосилът, открит от фермера Ник Фрийман в семейния му имот през 90-те години на миналия век, не е могъл да бъде изследван от учените поради несъвършената технология. Огромното парче скала с останките на гигантския ракоскорпион се озовавало в склада на музея и е разгледано отново едва по време на пандемията, когато институцията е лишена от посетители.
"Прекъсването на работата ни даде възможност да преоценим някои от експонатите в нашата колекция от вкаменелости, включително този. След бегъл преглед стигнах до заключението, че това е някакъв вид членестоного, а размерът и външният му вид подсказваха, че вероятно е евриптерид", разказва Роузфелдс пред телевизионния канал.
Австралийският палеонтолог се свързва с германските си колеги за по-подробен анализ и благодарение на съвместните им усилия учените успяват да определят към кой вид принадлежи екземплярът и да изчислят датирането на живота му.
"Като използвахме данни за възрастта на вулканичните и въглищните залежи, определихме с точност, че морският скорпион, открит в Австралия, е живял преди 252 милиона години. И когато сравнихме нашата информация с изследвания на други подобни вкаменелости, разбрахме, че това е най-младият, а може би и последният евриптерид, открит на Земята", уточнява Роузфелдс.
Според проучването австралийското ракообразно "е било доста масивно чудовище, вероятно с дължина над метър, и е живяло в сладководни езера или реки в района на Теодор".
"По това време видът вероятно е бил един от най-големите хищници в местните езера и реки", се уточнява в изследването.
Ракоскорпионите, морските скорпиони или евриптеридите, род изкопаеми членестоноги, наброяват около 250 известни вида. Отделните представители достигат до 2 м дължина, но характерният размер на повечето видове не надвишава 20 см. Те са съществували през целия палеозой (510-248 млн. години).
Г
лавният уредник на музея в Куинсланд Андрю Роузфелдс заяви, че фосилът, открит от фермера Ник Фрийман в семейния му имот през 90-те години на миналия век, не е могъл да бъде изследван от учените поради несъвършената технология. Огромното парче скала с останките на гигантския ракоскорпион се озовавало в склада на музея и е разгледано отново едва по време на пандемията, когато институцията е лишена от посетители.
"Прекъсването на работата ни даде възможност да преоценим някои от експонатите в нашата колекция от вкаменелости, включително този. След бегъл преглед стигнах до заключението, че това е някакъв вид членестоного, а размерът и външният му вид подсказваха, че вероятно е евриптерид", разказва Роузфелдс пред телевизионния канал.
Австралийският палеонтолог се свързва с германските си колеги за по-подробен анализ и благодарение на съвместните им усилия учените успяват да определят към кой вид принадлежи екземплярът и да изчислят датирането на живота му.
"Като използвахме данни за възрастта на вулканичните и въглищните залежи, определихме с точност, че морският скорпион, открит в Австралия, е живял преди 252 милиона години. И когато сравнихме нашата информация с изследвания на други подобни вкаменелости, разбрахме, че това е най-младият, а може би и последният евриптерид, открит на Земята", уточнява Роузфелдс.
Според проучването австралийското ракообразно "е било доста масивно чудовище, вероятно с дължина над метър, и е живяло в сладководни езера или реки в района на Теодор".
"По това време видът вероятно е бил един от най-големите хищници в местните езера и реки", се уточнява в изследването.
Ракоскорпионите, морските скорпиони или евриптеридите, род изкопаеми членестоноги, наброяват около 250 известни вида. Отделните представители достигат до 2 м дължина, но характерният размер на повечето видове не надвишава 20 см. Те са съществували през целия палеозой (510-248 млн. години).
