1531 г. осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер.
Мартин Лутер е немски духовник и теолог, който поставя началото на протестантската Реформация. Енергичен опонент на възгледа, че освобождаването от божието наказание за греховете може да бъде откупено с пари, той се противопоставя на продавача на индулгенции Йохан Тецел със своите „95 тезиса” от 1517 г. Отказът му да се отрече от тях по искане на папа Лъв X през 1520 г. и на император Карл V по време на Вормската диета през 1521 г. довежда до неговото отлъчване от папата и до обявяването му извън закона от императора.
Лутер проповядва, че спасението не се печели с добри дела, а се получава като безплатен дар от Божията благодат чрез вярата в Исус Христос като изкупител на греховете. Неговата теология оспорва авторитета на папата на Римокатолическата църква, настоявайки че Библията е единственият източник на божествено разкрито познание. Той се противопоставя и на изключителното посредничество на духовенството между миряните и Бог, смятайки всички кръстени християни за свещеници.
Любопитен факт е, че Мартин Лутер превежда Библията на говоримия немски език, вместо традиционната латинска версия, което я прави по-широко достъпна и оказва огромно влияние върху църквата и цялата германска култура. Издаването на Лутеровата Библия насърчава формирането на стандартна форма на немския език, въвежда някои принципи в теорията на превода и оказва влияние върху последвалите преводи на Библията на други говорими езици.
1687 г. управляващият Япония Цунаеши забранява на поданиците си консумацията на риба, стриди и птици.
Историята на вегетарианската култура в Япония започва с идването на власт на император Тему. През 645 г. се провеждат реформи, които се ориентират най-вече по дългогодишната китайска вегетарианска традиция и по идеалите на будизма. През 676 г. се забранява яденето на месо. През 721 г. следващият император нарежда всички птици да бъдат пуснати на свобода, а през 725 г. императорският двор издава указ, с който забранява остарелите домашни животни (крави, волове и коне) да бъдат убивани.
До 1127 г. японците се хранят с растения, риба и миди, тогава обаче е забранен и уловът на риба.
През 17 в. шогун Цунайоши въвежда закон под името „Авареминерай”, с който се забранява убиването на всякакви живи същества, включително и насекоми. От онези времена датира и легендата за самурая, който бил екзекутиран, защото убил комар.
След смъртта на шогуна законите били доста разхлабени. Но е факт, че до отварянето си към западната цивилизация Япония възприема животните като същества, на които не бива да се причинява мъка.
1814 г. се състои премиерата на Осма симфония на Бетховен. Необикновеният музикален талант Бетховен се проявява още от ранно детство и неговият баща започва да се грижи за неговото развитие по един насилнически и безсистемен начин. На 26 март 1778 г. в Кьолн, Лудвиг, тогава осем годишен, изнася първия си концерт пред публика.
През юни 1784 г., след препоръките на придворния органист Готлъб Нефе, Лудвиг е назначен за органист в курфюрската капела. Тогава той е на 14 години. Тази служба му позволява да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора като семействата на Рейс и фон Бройнинг, цигуларят Карл Аменда, д-р Франц Вегелер. Принц Максимилиян Франц, също впечатлен от таланта на Бетховен, го изпраща през 1787 г. във Виена, за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование.
През 1792 г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Във Виена той концертира като пианист до загубването на слуха си. През 1801 г. Бетховен споделя със своите приятели, че усеща, че започва да оглушава. В Хайлигенщат през 1802 г. той написва паметен документ-завещание, в което споделя колко тежък и мъчителен би бил животът за него без слуха му. Според него сетивото, което трябвало да бъде най-силно у музикантите, го напускало. Но глухотата не му попречила. Той знаел, че има още много музикални теми и вдъхновения, които трябвало да изчерпа.
Бетховен написва общо девет симфонии (последната с хор по текст на Шилер ), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и др.; Операта „Фиделио”, увертюри „Леонора”, „Егмонт”, „Кориолан”, „Тържествената меса”; клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.
Всъщност Осма симфония на Бетовен не е сред най-популярните му произведения. Далеч по-позната на публиката е Симфония No.3 „Ероика”, чиято премиера била на 7 април 1805 г. Произведението първоначално било посветено на Наполеон Бонапарт, но след като става император посвещението е отменено от самия Бетовен. Любопитен факт е, че по време на премиерата само двама души от публиката харесали произведението. Някой от слушателите тогава заявил на висок глас: „Давам 5 кройцера, за да спре тази музика”.
Пета Симфония на Бетовен е може би една от най-популярните мелодии за човечеството въобще. По време на премиерата на творбата във Виена (22 декември 1808 г.) отново никой не харесал тържествената музика. В Лондон и Франция обаче Бетовен бил високо ценен. За да присъстват на негов концерт зрителите трябвало да закупят билет две години предварително.
Девета симфония пък е призната за най-добрата симфония на Бетовен. Произведението е посветено на крал Фридрих Вилхелмн III - крал на Прусия. Освен това е и единствената симфония, в която присъства човешки глас. Любопитен факт е, че премиерата (7 май 1824 г.) преминала бляскаво, а публиката се изправила на крака с аплодисменти и одобрителни възгласи. Бетовен обаче не чул радостта на публиката, тъй като вече бил загубил слуха си.
Според историята една от певиците го обърнала с лице към публиката, а композиторът останал дълбоко впечатлен от тази проява на одобрение. Историята разказва още, че дори самият Бетовен, след като завършил симфонията, възкликнал: „Построих паметник”. Днес „Одата на радостта” (ода от Девета симфония) е превърната в официален химн на Европа.
1854 г. в състояние на умопомрачение немският композитор Роберт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство. Като композитор той е изцяло посветен на романтизма и е един от най-значимите творци от първата половина на 19 в. Създава произведения в почти всички музикални форми - симфонии, опери, оратории, но централно място в творчеството му заемат неговите произведения за пиано и оркестър и камерно-вокалните му творби.
Роберт Александър Шуман е роден на 8 юни 1810 г. в Цвикау. Той е син на богатия книжар и издател Алфред Шуман. Майка му също е свързана с музиката. Тя е добра пианистка и дава уроци по пиано. Още от малък Роберт е страстен почитател на музиката и на поезията. Взема първите си уроци по музика при местния органист, а на 10-годишна възраст започва да съчинява хорова и оркестрова музика.
През 1828 г. по настояване на майка си, Шуман постъпва в университета в Лайпциг, за да учи право, но страстта му към музиката продължава. На следващата година се премества в Хайделбргския университет, а две години по-късно със съгласието на майка си започва да взема уроци по пиано при известния тогава Фридрих Вайк и по композиция при Г. Дорн.
Шуман не успява да реализира мечтата си да стане голям пианист, тъй като при своите фанатични експерименти, упражнявайки се с механично устройство да укрепи мускулите на ръцете, вместо да усъвършенства техниката си на пианист през 1831-1832 г. губи възможността си да използва безименния пръст на дясната си ръка. Тогава решава да се посвети на композирането. През своя живот той пътува много в Италия. Посещава Милано, Бреша, Венеция и остава очарован от италианската музика.
През 1834 г. Роберт Шуман решава да започне издаването на списанието за музика Neue Zeitschrift fur Musik, предназначено да се противопостави на старите методи на преподаване, което според него пречи на развитието на изкуството, но също така е и срещу натрапчивото аматьорство. То се превръща в едно от най-влиятелните печатни музикални издания.
През октомври 1838 г. композиторът отива във Виена, но в началото на април през следващата година се връща в Лайпциг. Става доктор по философия в Лайпцигския университет. През този период Шуман се влюбва в дъщерята на своя учител, Клара Вайк, която също е талантлива пианистка и композиторка. Когато й прави предложение за женитба, нейният баща е категорично против, тъй като въпреки огромния талант на Роберт, той вижда в него липсата на душевно равновесие. Въпреки това на 12 септември 1840 г. двамата влюбени се женят.
Шуман, който дотогава е бил посветен изключително на композиции за пиано, започва да създава камерни и симфонични произведения. Основателят на консерваторията в Лайпциг, Феликс Менделсон Бартолди, кани Шуман да преподава, и той приема. Една година по-късно заедно със съпругата си предприемат турне в Русия, където са приети с големи почести. Посещават Санкт Петербург и Москва, а след това Лайбциг и Дрезден. Тогава за първи път се проявяват признаците на нервното разстройство на композитора.
След възстановяването си Роберт Шуман поема ръководството на местното филхармонично дружество (1847 г.), а през 1848 г. основава смесени хорови общества. Две години по-късно е обявен за генерален директор по музика в Дюселдорф. Но симптомите на психическата му нестабилност се влошават. Шуман страда от амнезия, остава замислен в продължение на часове и заради състоянието му през есента на 1853 г. не му подновяват договора.
През 1854 г. се опитва да сложи край на живота си, хвърляйки се в река Рейн. Изпратен е на лечение в психиатрична болница в Ендених, близо до Бон. В продължение на две години е подпомаган от съпругата си и от своя приятел Брамс, които остават с него до смъртта му. Композиторът умира в Бон на 29 юли 1856 г.
1900 г. е създаден футболният клуб „Байерн” (Мюнхен). „Байерн” е сочен за най-успешният немски клуб и един от петте най-големи отбори в света с 10 финала за Купата на европейските шампиони.
Клубът е основан от членове на Гимнастически Клуб Мюнхен. Играе първите си игри в местната Баварска Лига. Първият по-голям успех на „Байерн” идва през 1926 г., когато става шампион на Южна Германия, а успехът е повтоторен отново две години по-късно. Първата им титла пък е спечелена през 1932 г. след победа над Айнтрахт Франкфурт с 2:0 на финала.
Любопитен факт е, че с идването на Хитлер се слага край на развитието на клуба, защото президентът и старши треньорът на Баварците били евреи и трябвало да напуснат страната. След войната „Байерн” става член на Южната Дивизия на немската Първа Дивзия, която била разделена на пет части по това време, наричана още Оберлига. Баварците мизерствали и през 1955 г. изпитали унижението на отпадането в по-долна дивизия. Следващата година, обаче, клубът се завърнал в Оберлига и дори спечелил първата си купа на Германия, биейки на финала „Фортуна” (Дюселдорф) с 1:0. Клубът се превърнал в един от водещите, но изпитал финансови трудности и банкрутирал в края на 50-те.
Фабрикантът Роланд Едлер дал на клуба нужните пари и си спечелил президентството на клуба за четири години. През 1963 г. Оберлигите били разформировани и се сформирала Първа Бундеслига. Баварците били пренебрагнати от първоначалния състав, но си спечелили промоция в нея две години по-късно с тим, пълен с млади таланти като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Сеп Майер - бъдещите звезди на Байерн и Германия.
През първият си сезон в Бундеслигата отборът завършва трети и печели втората си купа на страната. На следващата година (1967 г.) правят първото си европейско участие в Купата на носителите на купи. Те печелят първият си Европейски трофей след победа в драматичен финал над шотландския „Рейнджърс”, на който Франц Рот отбелязва решителния гол в продълженията. Същият сезон отборът от Мюнхен печели трета купа на Германия, но малкият прогрес сменя треньора като на поста идва Бранко Зебек. Той превръща отбора в дисциплинирана машина и става първия треньор направил дубъл - титла и купа на Германия през 1969 г.
През 1970 г. идва друг треньор на мястото на Зебек - Удо Латек. След като печели Купата на Германия през първият си сезон, през втората си година начело печели трета титла след драматичен мач срещу „Шалке 04”, който е първият мач на новият Олимпийски стадион, а също и първият от Бундеслигата предаван по телевизията. Баварците печелят този мач с 5:1 и така затвърждават титлата и няколко рекорда като този за най-много голове в един сезон. „Байерн” печели и следващите две титли, но зенитът на отбора е през 1974 г., когато на финала на Купата на европейските шампиони побеждават испанският шампион „Атлетико” (Мадрид) с 4:0 в преиграването.
Любопитен факт е, че през 2005 г. „Байерн” се мести на Алианц Арена, построен специално за Световното през 2006 г. Стадионът е споделян с местния отбор „ТШВ Мюнхен 1860”, който по-късно фалира и изпада във Втора Бундеслига, като продава своя дял от стадиона на 20-кратните шампиони.
1932 г. английският физик сър Джеймс Чадуик открива неутрона. Научните му трудове и изследвания са в областта на физиката на атомното ядро. Още през 1920 г. той експериментално потвърждава равенството между заряда на ядрото и поредния номер на химичния елемент. Изследва изкуственото преобразуване на химичните елементи под действието на алфа-частици.
През 1932 г. Чадуик открива неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. Неутрон във физиката е елементарна частица с нулев електрически заряд и маса в покой 940 MeV (малко над тази на протона).
Чадуик получава Нобелова награда за физика през 1935 г., а през 1945 г. е удостоен и с благородническа титла.
Любопитен факт е, че в периода 1943-1945 г. Чадуик ръководи групата английски учени, която работи в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) над проекта за атомна бомба („Проект Манхатън”).
Тъй като неутрона няма електрически заряд, той не йонизира веществата през които преминава и не губи енергия в електрически и магнитни полета. Неутрона достига ядрата свободно и поради това реакциите от тип неутрон+ядро протичат при произволна температура и имат важно практическо значение. Най-използваната реакция с неутрони е верижната реакция на делене на ядрено гориво. В ядрените реактори и атомните бомби тя е основният източник за получаване на енергия.
1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага. Палежът на парламента на Германия в Берлин е извършен около 21.25 ч. Пожарът е потушен към 23.30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена.
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.
Доброволно се предава германския гражданин и заместник-председател на комунистическата фракция в Райхстага Ернст Торглер. На 9 март в берлинския ресторант „Байернхоф” са арестувани тримата българи Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които също са обвинени за палежа.
На мястото на инцидента веднага пристигат Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер. Хитлер и Гьоринг са убедени, че актът е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.
Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), включително депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за”, 84 гласа „против”) закона, дал на Хитлер неограничена власт за четири години.
Съдебният процес започва на 21 септември 1933 г. в Лайпциг и остава в историята като Лайпцигски процес. Доказателства по обвинението са събирани в продължение на шест месеца. Свидетели на обвинението са полицейски служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс.
Събитията в Германия, международните протести и енергичната съдебна защита, проведена от Георги Димитров, превръщат процеса в световна новина. На 31 декември прокурорът оттегля обвинението. Четиримата обвиняеми Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са оправдани от германския съд поради липса на доказателства. Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда и е екзекутиран.
Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва (1934 г.).
1967 г. излиза запис на първата песен на групата „Пинк Флойд”. В следващите години британската рок група постига международно признание със своята прогресивна и психедилична музика.
Основана през 1965 г., групата първоначално се състои от студентите Сид Барет (вокал, ритъм китара), Ник Мейсън (ударни), Роджър Уотърс (бас китара, вокал) и Ричард Райт (клавишни, вокал). Групата е наречена в чест на двама блус музиканти - Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл. В началото музикантите изпълняват кавъри на балади в стил ритъм енд блус. Бандата придобива популярност с изпълненията си на сцената на лондонския ъндърграунд. Под творческото лидерство на Сид Барет в края на 60-те години издават два сингъла, които влизат в UK Singles Chart и успешен дебютен албум.
През март 1967 г. излиза първият сингъл на групата Arnold Layne, който заема 23-то място в британския хит-парад, но предизвиква малък скандал в пресата и по радиото заради съдържанието. Песента разказва за човек, който краде нощно време бельо от просторите. Вторият сингъл See Emily Play (1967) се оказва още по-успешен и достига 6-то място в британския хит-парад.
Звукът на групата се втвърдява до известна степен през 1968 г., когато китаристът Дейвид Гилмор се присъединява към нея.
През 1969 г. Сид Барет получава психично разстройство, дължащо се на продължителна употреба на халюциногенни средства (особено ЛСД). Състоянието на Барет става все по-малко предсказуемо, концертите на групата стават все по-несигурни и другите членове на групата просто спират да вземат Барет на концертите, а Уотърс и Гилмор заемат мястото му на соло вокал.
1997 г. списание „Нейчър” публикува съобщение за успешното клониране на овца. Домашната овца Доли става първият бозайник, успешно клониран от възрастни клетки. Клонирането е извършено в Рослинския институт в Мидлоудиън, Шотландия, като раждането е публично обявено на 22 февруари 1997 г.
Любопитен факт е, че първоначално овцата е наречена „6LL3”. Името „Доли” получава по предложение на един от животновъдите, помагали при раждането й, в чест на американската певица Доли Партън, известна с пищния си бюст, тъй като овцата е клонирана от клетки от млечната жлеза.
Когато навършва три години е установено, че Доли боледува от рак на белия дроб и има артериални кризи. Посмъртното изследване на овцата обаче разкрива, че освен тези две заболявания, организмът й е функционирал нормално.
Макар и наситен с много внимание, животът на Доли все пак е твърде кратък. На 14 февруари 2003 г. животното е евтаназирано, след като развива артрит и белодробно заболяване. Доли е майка на шест агнета, родени по обикновения начин. Тя роди два пъти - през април 1998 г. даде живот на Бони, а през 1999 г. - на още три агнета.
Любопитен факт е, че въпреки множеството критики и протести, които предизвиква клонирането, през 2007 г. кралица Елизабет Втора посвети д-р Йън Уилмът - „бащата” на Доли в рицарство и така към докторското му звание се прибави и титлата сър.
В България:
1897 г. в Русе се състои първата кинопрожекция у нас. Историческото събитие се е състояло в центъра на този града, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска”. В бирарията се събират главно хора без работа и някои любознателни читатели на европейски вестници, разбрали за дебюта в Париж 18 месеца по-рано.
„Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред, отначало не били рекламирани особено много. Само няколко съобщения в местните вестници информират за предстоящите публични прожекции.
Билетът струвал само един лев и въпреки това напливът от зрители не е голям. Прожекцията е наблюдавана от 200 зрители, които стават свидетели на „движещ се трен, посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади - всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия”.
След Русе киното прохожда и в София, Варна, Пловдив и в останалите големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка, построяват се първите киносалони. Първият и най-красивият и добре проектиран от тях е столичният „Модерен кинотеатър” на бул. „Мария Луиза” в столицата. През 1915 г. актьорът и режисьорът Васил Гендов продуцира, поставя и играе главната роля първия наш художествен филм - комедията „Българан е галант” и става „бащата на българското кино”.
1945 г. в България със закон е въведена Правописна реформа. Тази реформа следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.
След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България - комунисти и земеделци към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.
След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис”. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което в средата февруари 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.
