Не е тайна, че бирата и сиренето вървят ръка за ръка, но ново изследване разкри колко дълбоко е вкоренена традицията за консумирането им в Европа, където работници в солна мина в Австрия са им се наслаждавали преди 2700 години, предаде АФП.
Учени са анализира проби от човешки екскременти, намерени в мина Халщат в австрийските Алпи.
Франк Майкснер, микробиолог от Изследователския институт Еурак в Болцано, Италия и ръководител на изследването, казва, че бил изненадан да установи, че преди повече от две хилядолетия миньорите са имали нужните познания, за да "използват съзнателно ферментацията".
"Намирам това за много сложно и напредничаво. Не съм очаквал подобно нещо за онова време", каза Майкснер.
Находката предоставя доказателство за най-ранното досега зреене на сирене в Европа, казват учените.
И докато консумацията на алкохол със сигурност е документирана чрез археологически доказателства, изпражненията на миньорите съдържат първите молекулярни доказателства за консумация на бира на континента по онова време.
"Става все по-ясно не само, че праисторическите кулинарни практики са били доста сложни, но и че обработени храни и техниката за ферментация са имали значима роля в нашата ранна хранителна история", каза Керстин Коварик от Природонаучния музей във Виена.
Град Халщат, който е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, е известен с производството на сол повече от три хиляди години. Общността тук е на "много специфично място, разположено в Алпите, по средата на нищото. Цялата общност е работила и живяла от тази мина", каза Майкснер. Миньорите са прекарвали целите си дни в мината, където са работили, хранили са се и са ходили по нужда. Благодарение на постоянната температура от около 8 градуса по Целзий и високата концентрация на сол в мината пробите от екскрементите на миньорите са изключително добре запазени.
Изследователите са анализирали четири проби - една от бронзовата епоха, две от желязната епоха и една от осемнадесети век. В една от пробите на 2700 години са открити две гъбички - Penicillium roqueforti и Saccharomyces cerevisiae, които днес се използват широко в хранително-вкусовата промишленост.
"Изглежда, че миньорите от Халщат съзнателно се прилагали технологията на ферментация на храните с микроорганизми, която се се използва и до днес от хранителната индустрия", каза Майкснер.
Учени са анализира проби от човешки екскременти, намерени в мина Халщат в австрийските Алпи.
Франк Майкснер, микробиолог от Изследователския институт Еурак в Болцано, Италия и ръководител на изследването, казва, че бил изненадан да установи, че преди повече от две хилядолетия миньорите са имали нужните познания, за да "използват съзнателно ферментацията".
"Намирам това за много сложно и напредничаво. Не съм очаквал подобно нещо за онова време", каза Майкснер.
Находката предоставя доказателство за най-ранното досега зреене на сирене в Европа, казват учените.
И докато консумацията на алкохол със сигурност е документирана чрез археологически доказателства, изпражненията на миньорите съдържат първите молекулярни доказателства за консумация на бира на континента по онова време.
"Става все по-ясно не само, че праисторическите кулинарни практики са били доста сложни, но и че обработени храни и техниката за ферментация са имали значима роля в нашата ранна хранителна история", каза Керстин Коварик от Природонаучния музей във Виена.
Град Халщат, който е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, е известен с производството на сол повече от три хиляди години. Общността тук е на "много специфично място, разположено в Алпите, по средата на нищото. Цялата общност е работила и живяла от тази мина", каза Майкснер. Миньорите са прекарвали целите си дни в мината, където са работили, хранили са се и са ходили по нужда. Благодарение на постоянната температура от около 8 градуса по Целзий и високата концентрация на сол в мината пробите от екскрементите на миньорите са изключително добре запазени.
As a rule, human fecal matter doesn't tend to last for thousands of years, except in a few specific places such as dry caves, desert areas, waterlogged environments, and frozen habitats. https://t.co/ZMf57T3Z9y
— CNN International (@cnni) October 13, 2021
Изследователите са анализирали четири проби - една от бронзовата епоха, две от желязната епоха и една от осемнадесети век. В една от пробите на 2700 години са открити две гъбички - Penicillium roqueforti и Saccharomyces cerevisiae, които днес се използват широко в хранително-вкусовата промишленост.
"Изглежда, че миньорите от Халщат съзнателно се прилагали технологията на ферментация на храните с микроорганизми, която се се използва и до днес от хранителната индустрия", каза Майкснер.
