На 4 февруари, в четвъртък от 20:50 ч. зрителите на БНТ могат да направят своя избор за най-значимия атентат в България за 20-ти век на телефоните за гласуване и в сайта vek.bnt.bg. Цялата седмица от 28 януари до 4 февруари зрителите гласуват и избират свое събитие. Водещ на кампанията е Георги Тенев.
Десетте номинации в категорията „Българските атентати на XX в." са:
1. Солунските атентати 1903 г.
Атентатите в Солун от 1903 г. са онази прелюдия към Илинденско-Преображенското въстание, която не за пръв и не за последен път в историята на 20 в. повдигат въпроса за тънката граница между борбата за свобода и тероризма. Няколко ученици от Солунската българска гимназия виждат в атентатите единствения път за освобождение на Македония от турско робство и съставят дързък план да прокопаят тунел и да поставят взрив под Солунската отоманска банка, като по този начин се надяват да предизвикат европейското внимание към македонския въпрос. Готови да умрат при своята акция, през април 1903 г. т.нар. „гемиджии" задействат своя план. В четирите дни на терора първо е взривен френският кораб „Гуадалкивир", после е заложен динамит на ж. п. линията Солун - Цариград, а на 16 април е задействан и главният план - взривяването на банката. Градът е в хаос, повечето от атентаторите загиват, а последствията за българското население - страшни.
2. Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г.
Покушението срещу министър-председателя Александър Стамболийски е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи подкрепа извън средите на селячеството, а срещу него застава цялата българска интелигенция, армията и останалите политически партии, на 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат. Няколко дни по-късно законният министър-председател е заловен и заедно с брат му Васил е подложен на нечовешки изтезания в къщата им край село Славовица. Рязан с нож и прободен близо на сто места, на 14 юни Александър Стамболийски издъхва в нечовешки мъки. Впоследствие главата му е отрязана.
3. Покушението срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, 1925 г.
Опитът за убийство на цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак е част от кървавата българска действителност през 20-те години на миналия век и може би единственото покушение, което изненадва не само жертвата, но и самите нападатели. На 12 април 1925 г. българският монарх отива на лов за глухари в Етрополския балкан. Навръщане колата му минава през прохода Арабаконак, но попада на засада от анархисти, които дори не подозират на кого са попаднали. Започва престрелка, двама от придружителите на царя са убити, когато на сцената се появява автобусът по линията Орхание - Пловдив. Пътниците ужасено се разбягват и в този момент Борис ІІІ успява да се промъкне до шофьорската седалка, сам сяда зад волана и след като събира по пътя си бягащите хора, стига до Орхание. В пресата се вдига голям шум, отприщва се нова вълна от терор, а само няколко дни по-късно е извършен и атентатът в „Св. Неделя".
4. Атентатът в „Св. Неделя", 1925 г.
Най-страшният терористичен акт в българската история, атентатът в църквата „Св. Неделя" - тогава „Св. Крал" - през 1925 г., е връхна точка в кървавата саморазправа между комунистите и правителството на Александър Цанков. Целта на червените терористи е да бъде унищожен политическият и военният елит на страната, който ще присъства на опелото на убития като част от плана ген. Коста Георгиев. Ръководството на БКП, включително Георги Димитров, подкрепя зловещия замисъл. В тавана на църквата е заложен 25 кг. експлозив. Опелото е насрочено за 16 април и в 15.20 ч. взривът е задействан. Жертвите на този чудовищен акт са 213, а ранените са около 500. Същата вечер е обявено военно положение и започва вълна от насилие, в която виновни и невинни често разменят местата си. Заловените атентатори са екзекутирани, което е и последната публична екзекуция в Европа.
5. Атентатът в Бургтеатер, 1925 г.
Показното убийство на Тодор Паница във виенския Бургтеатър през май 1925 г. е един от многото епизоди на братоубийствената война в редиците на Македоно-Одринската освободителна организация. Племенникът на легендарния кап. Коста Паница е част от фракцията на Сандански и осъден на смърт от противниците си в организацията заради убийството на македонските ръководители Борис Сарафов и Иван Гарванов. 18 г. по-късно наследникът на Тодор Александров - Ванче Михайлов изработва план, в който годеницата му Менча Кърничева трябва да се превърне в доверено лице на жертвата. Менча заминава за Виена, където се укрива Паница и постепенно се сближава със семейството му. На 7 май ги кани на постановката „Пер Гинт" в Бургтеатер. Билетите са за отделна ложа и през четвърто действие Менча вади оръжие и го застрелва смъртоносно пред очите на потресените любители на театъра.
6. Убийството на Гео Милев, 1925 г.
В черната хроника на българския 20 в., убийството на поета Гео Милев трябва да бъде възприемано не просто като атентат, а като посегателство срещу цялата ни култура и духовност. Взривната вълна от „Св. Неделя" сякаш е помела и последните капчици здрав разум на политическото противопоставяне у нас и гениалният поет е една от неговите нелепи жертви. Всъщност единствената му вина е, че не се страхува да пише талантлива публицистика и поезия. След като е осъден на една година затвор, на 15 май 1925 г. Гео Милев е извикан за „малка справка" в полицията, след което изчезва безследно. По-късно става ясно, че е зверски удушен и хвърлен в общ гроб. Истината за убийството му е разкрита едва през 1954 г., когато при разкопаване на Илиянския форт тленните му останки са идентифицирани по протезата и стъкленото око в черепа.
7. Атентатът в Марсилия, 1934 г.
Екзекуцията на югославския крал Александър І, осъществена в Марсилия от Владо Черноземски, се нарежда сред най-големите атентати в световната история на 20 в. Кралят отдавна е осъден на смърт от ВМРО заради насилствената сърбизация на българите в Македония, а в конкретното убийство се действа съвместно с крайно дясното хърватско освободително движение на усташите. На 9 октомври 1934 г. Александър І пристига на официално посещение в Франция. Десетки хиляди жители на Марсилия са изпълнили улиците. В колата на монарха е и френският външен министър Луи Барту. В 16.20 ч. Черноземски изскача от тълпата, промушва се между двама полицаи и стреля от упор в крал Александър и спътниците му. След това опитва да се самоубие, но е заловен. В осем вечерта обаче издъхва от раните си. Югославският крал умира след няколко минути, а министър Барту- няколко дни по-късно.
8. Убийството на Георги Марков, 1978 г.
В началото на септември 1978 г., един мъж в тежко състояние постъпва в лондонската болница „Сейнт Джеймс" със странното обяснение, че е бил ранен от човек с чадър. Това е българският писател-емигрант Георги Марков, известен с безкомпромисната си критика на социалистическия режим в България. На 11 септември Марков умира от отравяне на кръвта. Със загадъчния случай се заема Скотланд Ярд и едва при втората аутопсия открива миниатюрна сачма с четири отвора в дясното бедро на писателя. Подобна сачма е открита в тялото и на друг емигрант, Владимир Костов, нападнат няколко дни по-рано в Париж. Съвсем закономерно подозренията падат върху българската държавна сигурност в тясно сътрудничество с КГБ. Обвит от мистерия и страх, „Българският чадър" се е превърнал в символ на чудовищните методи, с които тоталитарната машина се разправя със своите опоненти.
9. Турските атентати, 1984-1985 г.
Извършени от български турци през 1984 и 1985 г., атентатите на гара Пловдив, летище Варна, гара Буново и хотел Сливен, са една от най-чудовищните рожби т. нар. „Възродителен процес". Насилствената промяна на мюсюлманските имена довежда и до тази зловеща форма на протест, от която, както при всеки терористичен акт, страдат най-вече невинните. На 30 август 1984 г., с разлика от 36 мин. са детонирани взривни устройства на гара Пловдив и летище Варна. Ранените са десетки, а една от жертвите умира от раните си. На следващата година избухва експлозия в бързия влак Бургас - София до гара Буново, и то във вагона за майки с деца. Убити са седем души, а девет са ранени. 31 минути по-късно избухва и бомба в най-големия сливенски хотел, която ранява 14 души. След тригодишно разследване атентаторите начело с Елин Маджаров-Емин Мехмедали, са разкрити, а ръководителите им - осъдени на смърт.
10. Убийството на Андрей Луканов
Последният голям български атентат през изминалото столетие е убийството на Андрей Луканов - 40-ят български министър-председател и седмият, жертва на убийство. Въпреки че обикновено винаги има телохранител до себе си, на 2 октомври 1996 г. известният социалистически лидер изневерява на навиците си и излиза сам от дома си в столицата. Докато шофьорът му изкарва колата, с която трябва да го докара в Народното събрание, в 9.20 ч непознато лице се приближава и изстрелва четири куршума в тялото му. Свидетели няма, но на местопрестъплението е забелязан клошар, който от няколко дни обикаля дома на Луканов. Така и не става ясно, кой е поръчителят на показното убийство, което мнозина обясняват с предполагаемата обвързаност на бившия министър-председател с множество влиятелни, но съмнителни политически и икономически групировки.
В предаването ще бъдат обявени и номинациите в последната категория "Абсурди и куриози на ХХ век".
Целта на кампанията е да направи преценка на историята чрез зрителските гласове. Кампанията се излъчва на живо по БНТ 1, БНТ САТ и онлайн на специалния сайт vek.bnt.bg.
