6 октомври: Световноизвестната „Червена мелница” в Париж отваря врати

69 пр.н.е. войските на Римската република завладяват арменската столица Тигранакерт. Сражението е между силите на консула Луций Лициний Лукул и Тигран Велики.

До битката се стига след като Митридат VI търпи поражения от римляните по времето на Третата Митридатова война, която се води между Римската република и Понтийското царство. Дъщерята на Митридат - Клеопатра, е омъжена за Тигран Велики и понтийския монарх бяга да търси убежище при зет си, което принуждава римската армия да навлезе във Велика Армения.

По-късно римските легиони обсаждат Тигранакерт, но са принудени да отстъпят зад близката река, когато виждат приближаването на голяма арменска армия. Симулирайки отстъпление, римляните пресичат през близкия брод и нападат десния фланг на арменците. След като римляните побеждават арменските катафракти, останалата арменска армия, която се състои предимно от неопитни жители, събрани от цялата Арменска империя, се паникоьсва и побягва.

1600 г. във Флоренция се състои премиерата на най-ранната, съхранена до днес опера, „Евридика” на Джакопо Пери.

Всъщност макар различни форми на музикален театър да съществуват още в Античността, първата опера в съвременния смисъл на това понятие е „Дафне” на композитора Джакопо Пери. Тя е написана около 1597 г., вдъхновена до голяма степен от интелектуалния кръг Камерата де’ Барди във Флоренция. „Дафне” е опит за възраждане на класическата древногръцка драма, част от процеса на възстановяване на античното изкуство през Ренесанса. Според членовете на Камерата, хоровите части в древногръцките драми, а може би и всички роли, в действителност първоначално са се пеели. Така операта е разглеждана от тях като възстановяване на една изгубена антична традиция.

Но операта „Дафне” е изгубена и най-старото запазено до днес оперно произведение е „Евридика” от 1600 г., също работа на Джакопо Пери.

Според древногръцката митология Евридика е горската нимфа, съпруга на тракийския певец Орфей. В деня на сватбата им тя била ухапана от змия и умряла. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на подземния свят Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че тя ще върви след него и той няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят.

Пътят бил стръмен и каменист. Орфей не се сдържал и погледнал към Евридика, за да види дали е добре. Изведнъж Евридика започнала да се отдалечава. Накрая останала само сянката й, но скоро и тя изчезнала. Орфей се върнал до двореца, захванал отново да моли царя на отвъдното за втори шанс, но царят бил непреклонен. Орфей заплакал. Плакал цели седем дни, но Евридика не се върнала никога.

Най-ранната опера, която се поставя и в наши дни, обаче е „Орфей” на Клаудио Монтеверди, композирана през 1607 г. за херцозите на Мантуа. Техният двор играе важна роля за формирането на ранната опера, като освен придворните певци от групата Кончерто деле доне там работят и едни от първите специализирани оперни певци, като Мадама Еуропа.

1829 г. първият модерен парен локомотив „Ракета”, конструиран от Джордж Стивънсън, извършва пробно пътуване от Манчестър до Ливърпул. Първите успешни локомотиви са били построени от корнуолския изобретател Ричард Тревитик.

През 1804 г. неназованият му парен локомотив тегли влак по трамвайна линия на металургичния завод Пенъдарен, в близост до Мърдър Тидфил в Уелс. Локомотивътнаправил три пътувания, преди да бъде изоставен. Тревитик построява и серии от локомотиви след експеримента Пенъдарен, включително една, която върви в мина в Тайнсайд в Северна Англия, където се наблюдава от младия Джордж Стивънсън.

Първият комерсиален успех на парен локомотив е зъбчатия локомотив на Матю Мъри - „Саламанка”, построен за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 г. Това е последвано през 1813 г. от „Пуфтящия Били”, построен от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам.

През 1814 г. Джордж Стивънсън, вдъхновен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава управителя на мина Килингуорт, където работи, да му позволи да изгради парно захранвана машина. Той построява „Блюхер”, един от първите успешни локомотиви със сцепление на фланцови колела. Стивънсън изиграва основна роля в развитието и широкото разпространение на парни локомотиви. Неговият дизайн подобрява на работата на пионерите.

През 1825 г. той построява „Локомоушън” за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата публична линия с пара. През 1829 г. построява и "Ракета", която е вписана и печели Рейнхил изпитванията. Този успех довежда до създаването на дружеството на Стивънсън като предварително известните му локомотиви, използвани във Великобритания, САЩ и голяма част от Европа.

1889 г. в Париж започват представления в световноизвестното кабаре „Мулен Руж” („Червената мелница”). Открито по случай Световното изложение в Париж, „Мулен Руж” е разположено в 18-ти Арондисман на Париж близо до прословутия квартал с червените фенери и Плас Пигал. Залата на нощното заведение събира 850 души.

Откриването на „Мулен Руж” съвпада с разцвета на периода, известен като Бел Епок - времето на величието на културата и развитието на техническия прогрес. Създател на прочутото кабаре е Жозеф Оле, а мениджмънтът на новото заведение бил поверен на Шарл Зидлер. За кратко време кабарето се превърнало в място, където се събирали известните и богатите.

Любопитен факт е, че Оле и Зидлер наричали на шега „Мулен Руж” с името „Дворец на жените”. Първият стриптийз в света е бил направен в „Мулен Руж” през 1893 г., когато една от танцьорките се разсъблякла по атрактивен начин на сцената. Една от най-известните певици и танцьорки в кабарето за всички времена е Мистингет, която привличала любители на забавленията от цял свят.

През 1915 г. кабарето е унищожено от пожар и е ремонтирано шест години по-късно, когато наново отваря врати. През 1929 г., след като Мистингет напуска „Мулен Руж”, то се превръща в модерен нощен клуб с програма. Популярността му след Втората световна война нараства и в него се провеждат различни тематични ревюта и шоу-програми. Днес в „Мулен Руж” пристигат любители на забавленията от цял свят, за да видят изпълненията на прочутите танцьорки.

1927 г. на екран излиза първият „говорещ” филм „Джаз певецът”на компанията „Уорнър Брос”. През 20-те години компанията „Уорнър” вече има около 200 филма, и през 1927 г. революционизират киното, като използват процес, при който гласовете и звуците са записани предварително и след това синхронизирани с филма. Това слага края на нямото кино.

След първия си опит за музикален филм - „Дон Жуан”, братята Уорнър ангажират прочутия певец от мюзикхол Ал Джолсън за музикален филм, в който диалогът е примесен с най-различни певчески номера. Режисурата на лентата поверяват на неизвестния Алън Кросланд.

Сценарият, който напомня немия филм „Барух” от Дюпон, описва възхода към слава на един беден певец евреин. Сценарият е удобен повод да се изпълни филмът с популярни песни и арии. Мигът, в който актьорът произнася първата си реплика: „Hallо, Mam” предрешава успеха на филма.

1973 г. Израел е нападнат едновременно от Египет и Сирия, започва Войната от Йом Кипур. В основата на причините за войната е стремежът на арабските държави, преди всичко на Египет, за реванш след позорно загубената Шестдневна война през 1967 г.

След съкрушителния разгром на арабите през 1967 г. в Израел се формира мнение, че скоро няма да има нова война. Израел е сигурен в превъзходството си над арабските армии, като главна опора за това превъзходство се считат ВВС. Също така се засилва и американското сътрудничество.

Израел предприема мерки преди всичко за отбрана. Така израелската армия се отказва доброволно от предимството си - бързи, високоманеврени части за сметка на скъпоструващи укрепени позиции.

Войната започва в 14.00 ч. на 6 октомври 1973 г. Странният час не е избран случайно. По време на празника Йом Кипур до залеза на слънцето се пости, вкл. не се яде и не се пие дори вода, не се пътува с кола, не се ползват ел. уреди или телефон и т.н. Моментът на атаката е разчетен така, че израелците да са гладували и жадували максимално дълго, когато се наложи да се сражават.

Важен фактор е отсъствието на голяма част от войниците и офицерите, пуснати в отпуска за празника; не работят практически всички частни и държавни предприятия, общественият транспорт, пощите и медиите; броят на дежурните е сведен до минимум; израелците по традиция просто не включват радиото или телевизията на този ден, което прави известяването на войната и мобилизирането на резервистите още по-трудно.

На всичко отгоре Йом Кипур съвпада и с месец Рамадан, по време на който мюсюлманите постят от сутрин до залез слънце; израелското разузнаване не предполага, че арабските страни ще нарушат своите пости, за да започнат война по време на Рамадан.

Египетската доктрина за войната е проста: да се прекоси канала, да се пробие линията Бар-Лев на широк фронт и да се установят достатъчно стабилни плацдарми през първите 24-48 часа, така че да издържат на неизбежната контраатака, след като израелските резервисти бъдат събрани. Египет щурмува канала със 70 000 войска, разделена на две армии. След масиран удар от около 220 самолета и многобройна артилерия, двете армии бързо осъществяват множество пробиви и обграждат израелските укрепени постове. Бункерите са елиминирани един след друг с огнехвъргачки, експлозиви и тежка артилерия. Някои от фортовете се съпротивляват с дни, но до края на войната оцелява само един, най-северният, наречен „Будапеща”.

След първоначалните пробиви египетските войски напредват методично и се вклиняват на около 15 км в дълбочина. За да не се изложат на ударите на израелската авиация, командването желае да остане в обсега на ПВО батареите по брега на Суец. На 8 октомври египетското настъпление е спряно.

Позиционната война продължава до 14 октомври. Междувременно всяка от страните съсредоточава техника и подкрепления. Садат знае, че сраженията на сирийския фронт вече не се развиват добре и решава да атакува, за да отнеме част от натиска. Египетската атака на 14 октомври обаче е пълен провал - загубени са между 150 и 250 танка.

Израелската армия постепенно взема инициативата, като във въздуха решително доминира. Първите понтонни мостове през Суецкия канал са поставени на 16 и 17 октомври. Открит е пътят към Кайро. На Синайския полуостров е напълно обкръжена в пустинята египетската 3-а армия. САЩ успяват да убедят Израел, че не е най-доброто решение да уморят с жажда и глад 60 000 души. Накрая израелците се съгласяват да пропуснат хуманитарна помощ и дори сами доставят вода и продоволствия. Това е моментът, в който Египет започва преориентацията към САЩ.

1976 г. в Китайската народна република е арестувана Бандата на четиримата. Лидери от управляващата Китайска комунистическа партия (ККП) са обвинени за жестокостите на Културната революция в Китай. Групата включва Джан Цунцяо, Яо Уънюен, Уан Хунуън и Дзян Цин (вдовицата на дългогодишния партиен и държавен лидер Мао Дзедун).

С Културната революция Мао Дзъдун преследва две основни задачи - да унищожи опозицията, която започва да издига идеи за икономически реформи с частично внедряване на пазарни механизми в икономиката, а в същото време да отклони вниманието на бедстващите народни маси. Крайната цел и на двете е да засилят водещата му позиция в политическия живот на Китай.

По време на Културната революция Мао Дзедун поставя съпругата си за ръководител на държавния културен апарат. Джан Цунцяо, Яо Уънеан и Уан Хунуън са лидери на партията в Шанхай. Те спомагат за задържането на града за Мао по време на културните реформи. Към края на живота на Мао Бандата на четиримата води битки за власт срещу Дън Сяопин, Джоу Енлай и Йе Дзиенин.

Влиянието на групата осезателно запада към 1976 г., тъй като след смъртта на председателя на Държавния съвет Джоу Енлай през януари с.г. на неговия пост не застава никой от радикалите, а неизвестният дотогава Хуа Гоуфън. Когато Мао умира, Хуа е избран за председател на партията.

На 6 октомври 1976 г. Хуа нарежда арестуването на четиримата и на техни поддръжници. Масирана медийна кампания впоследствие им дава името „Бандата на четиримата” и ги обвинява за зверствата на културната революция.

На публичен процес през 1981 г. Дзян Цин и Джан Цунцяо получават смъртна присъда, която впоследствие е променена на доживотна. Уан Хунуън и Яо Уънюен са осъдени на затвор съответно до живот и на 20 години. Впоследствие и четиримата са освободени.

1979 г. папа Йоан Павел II става първият папа посетил Белия дом. До неговото възкачване на Свещения стол папската институция води твърде изолиран живот и общува със света чрез грижливо селектираната информация на нейните доверени съветници.

Йоан-Павел Втори пръв разчупи тази традиция и стана най-пътуващият и най-достъпният лидер на Ватикана, посетил 104 държави, канонизирал за светци над 1000 простосмъртни и номинирал лично три четвърти от над 4000-те католически епископи по света.

1993 г. Майкъл Джордан се оттегля за първи път от NBA. На 23 юли 1993 г. двама тийнейджъри убиват баща му Джеймс Джордан и трагедията принуждава Въздушния да се оттегли.

Тъй като Джеймс винаги е искал Майкъл да играе бейзбол, звездата решава да изпълни мечтата му посмъртно. Джордан изумява спортния свят, след като облича екипа на бейзболния „Чикаго Уайт Сокс”.

След две години на бейзболния терен, Джордан отново хваща баскетболната топка и се отправя към Чикаго. На 19 март 1995 г. Джордан официално се завръща в мач срещу Индиана. Играе с №45 до втория мач от плейофите срещу Орландо, когато решава отново да облече потника с легендарния №23.

През 1996 г. извежда любимия си отбор до нова титла. След това отново си взима кратка почивка, но се завръща на 19 януари 2000 г. като играещ президент на „Вашингтон Уизърдс”. Последният му мач е на 16 април 2003 г. във Филаделфия. Въздушният вкара 13 точки и се сбогува с баскетбола.

Джордан е вкарал общо 32 292 точки за 15-те си сезона в НБА. Рекордното му постижение за един мач е 69 срещу Кливланд на 28 март 1990 г.