258 г. в Рим е изгорен свети Лаврентий Римски. Той е един от седемте дякони в Древен Рим, убити по време на гоненията устроени от римския император Валериан.
Съгласно традиционното житие, Лаврентий произхождал от град Оска (дн. Уеска) в Тараконска Испания и бил ученик на архидякон Сикст. Когато Сикст става папа през 257 г., Лаврентий бил ръкоположен за дякон. Отговарял за надзора на имуществото на църквата и грижата за бедните.
По време на гоненията на Валериан през 258 г. много свещеници и епископи са убити, а християните сенатори и членове на знатни фамилии лишени от имущество и изгонени от града. Сикст II е една от първите жертви на тези преследвания - обезглавен е на 6 август.
След убийството на папата, Лаврентий бил хвърлен в тъмница, където извършил много чудеса, изцелявал болните и много хора присъединил към християнството. Скоро римския префект поискал от него да даде на империята съкровищата на църквата. Измолвайки тридневен срок, Лаврентий раздал почти цялото църковно имущество на бедните. На третия ден отишъл при префекта, заедно с тълпа от просяци, сакати, слепи и болни, казвайки: „Това са истинските съкровища на Църквата”. За тази си дързост бил подложен на жестоки изтезания и изпечен жив върху желязна решетка.
610 г. Мохамед започва да получава Корана от Господ чрез ангела Ахрангел Джибрил (Гаврил). Твърди се, че до 40 години включително, Мохамед си останал предан и искрен привърженик на вярванията на древна Арабия. Следвайки обичая, той провеждал рамадан в планината Хира, живял в пещера и изпълнявал аскетични ритуали.
Именно в пещерата на планината Хира, известна днес като Планината на Светлината, Мохамед получава мистичното свръхестествено видение. На 10 август 610 г. в пещерата му се явява Джибрил, силно го стиска и заповядва: „Чети!”. Отговаря, че не може да чете. Това се повтаря три пъти.
Необичайното преживяване го разтърсва. Връща се вкъщи силно изплашен, обзет от треска, и промълвява: „Загърнете ме! Загърнете ме!”. Съпругата му Хадиджа го завежда при свой братовчед - шейх на преклонна възраст, който преписвал откъси от Евангелието на Иврит. Достопочтеният старец обяснява на Мохамед, че му се явил същият архангел, който някога е посетил Мойсей (Муса) - Гавриил (Джибрил).
Божият промисъл му оставя време да се опомни след първото откровение, но това е период на скръб, на колебания и съмнения, дали не е изпаднал в състояние на лудост или на поетическо вдъхновение. Отчаян, решава да се хвърли отвисоко, но тъкмо да изпълни намерението си от един планински връх, чува глас: „Мохамед, ти си Пратеника на Аллах, а аз съм Джибрил”. Вдига поглед и вижда архангела, чийто образ запълва целия небосвод.
Няколко дни по-късно, след като постепенно започва да се убеждава, че наистина е избран свише да предаде на хората Божието послание, отново чува глас отгоре и когато поглежда натам, съзира същия архангел, седнал на престол между земята и небето. Когато се връща вкъщи, обзет от треска и отново повтаряйки думите: „Завийте ме!” му биват низпослани кораничните знамения: „О, ти, който се завиваш, стани и предупреждавай, и своя Господ възвеличавай, и дрехите си почиствай, и скверността отбягвай, и давайки, не се стреми да получиш повече, и в името на своя Господ бъди търпелив”.
Продължителните бдения не само увреждат здравето му, но и предизвикват припадъци, които мюсюлманските мистици смятат за екстатически транс. Повечето сури - раздели на Корана са написани по времето, когато Пророка изпада в такова състояние.
Тези пристъпи започвали неочаквано. Понякога Мохамед губел съзнание и припадал, а в други случаи стоял завит във вълнени одеяла и дори в най-горещите дни по лицето му и тялото му струяла студена пот. В такова странно състояние той говорел правилно и думите му са се записвали и запомняли от тесен кръг на предани приятели. Именно така е била записана значителна част от Корана.
Впоследствие Мохамед казва, че всеки бял косъм от брадата му съответства на сура от Корана.
955 г. състои се битката на Лехското поле - решителна победа за Ото I, владетел на Източното Франкско кралство, над маджарските вождове Булчу, Лел и Сур. Така той възпира унгарското нашествие в Централна и Западна Европа.
В края на 9 в. маджарите се настаняват в Карпатия и Панония и през следващите шест десетилетия правят над 30 набега на запад, което ги превръща в ужаса за Саксония и Бавария. През 954 г. херцогът на Лотарингия Конрад вдига бунт срещу Ото и кани маджари да прекосят франкската граница като негови съюзници.
Маджарските набези продължават много десетилетия. Маджарите използват обсадни машини при нападението си срещу Аугсбург на 8-9 август, чиято защита се превръща в стратегическа и за други региони на Източната Франкска държава.
Маджарското нашествие се случва по време, когато Ото току що е потушил бунт във Франкония. Славяните по долното течение на Елба се раздвижват, което принуждава Ото да остави повечето от саксонците си у дома. Той свиква 10 000 души да спрат нашествениците. Според Видукинд войската на Ото се състои от осем отряда: три от Бавария, два от Швабия, един от Франкония и един от Бохемия. Осмият отряд, командван от Ото и малко по-голям от другите седем включва саксонци, тюринги и личната гвардия на краля.
Ото прекосява р. Лех северно от Аугсбург и тръгва надолу по източния бряг в опит да пресече пътя за отстъпление на маджарите към Панония. Маджарите научават за напредването на Ото и вдигат обсадата, за да го пресрещнат. Голяма блокираща сила е разположена на пътя на франкските воини на Лехското поле, а на източния бряг на реката е оставена ударна сила, чиито заповеди са да прекосят реката зад франкските воини и да ги ударят в гръб.
Ото опънал палатката си на територията на Аугсбург и се присъединил там към войските на херцога на Бавария Хайнрих I, който лежал смъртно болен недалеч, а към него се присъединил херцог Конрад Червения с голям брой франконски рицари. Неочакваното пристигане на Конрад дотолкова окуражило воините, че те пожелали да нападнат врага незабавно.
Ото разгръща отрядите си в единична линия, без резерв. От дясно наляво линията се държи от франконците на Конрад, трите баварски и двата швабски отряда и отряда на Ото. Бохемският отряд остава да защитава лагера. След като Ото се приближава към маджарите, голям отряд маджарски конници неочаквано прекосява Лех и Ото внезапно се оказва обграден по фланга от голям брой вражески бойци, което го заплашва с пълно обкръжение от двете по-големи маджарски армии.
Маджарите начеват бързо фронтално нападение в типичен рояк от конни стрелци, обсипващи със стрели франкските рицари, но това е военна хитрост. Основата атака е покрай фланга на Ото срещу лагера, където са разбити рицарите на Болеслав. Част от унгарците, които извършват фланговия маньовър, обаче слизат от конете си, за да плячкосат франкския обоз. Ото успява да изпрати част от воините си, които помитат изненаданите маджари. В отговор маджарите удрят двете швабски дивизии в тил и на предната линия.
Швабите са дезорганизирани от двойното нападение, но не се паникьосват, а отстъпват пробивайки си път към кралските части. Ото заповядва на Конрад да изтегли отряда си от крайното дясно крило и да се придвижи зад франкската линия, за да помогне на швабите на левия фланг. Рицарите на Конрад се втурват първо срещу фланговия отряд на маджарите, а после предриемат директна атака срещу основната маджарската армия.
Маджарите обстрелват със стрели добре бронираните франкски воини, но без особен успех и тежката франкска кавалерия се врязва в маджарската линия.
Франкските воини повеждат ръкопашен бой, което не позволява на маджарите да използват предпочитаната си тактика стреляй-и-бягай. Булчу се опитва да привлече врага в преследване, за да разбие строя им, но опитът му не успява. Франките удържат формацията си и разгромяват маджарите, които бягат от бойното поле. Настигнатите маджари са посечени.
Успехът на Конрад по фланга е последван от общо настъпление. Тежковъоръжените франкски рицари изтласкват маджарите към р. Лех. Докато развързва шлема си, за да диша по-леко в горещината Конрад е улучен от стрела в гърлото.
След като франксите воини превземат и плячкосват маджарския лагер, маджарите се отправят към Панония. Унгарските водачи Булчу, Лел и Сур, са пленени и обесени в Регенсбург от херцога на Бавария.
На бойното поле франкските благородници издигат Ото на щитовете си и го провъзгласяват за император. След няколко години Ото е коронован в Рим за император на Свещената Римска империя от папа Йоан XII.
1500 г. португалският мореплавател Диого Диаш открива случайно остров Мадагаскар. Той е брат на Бартоломео Диаш. Като един от капитаните на Педро Кабрал е част от експедицията, която открива Бразилия.
Отклонилият се от ескадрата кораб на Диого Диаш заобикаля Южна Африка и на 10 август 1500 г., открива остров, наречен по името на Свети Лаврентий. Проследява около 1500 км от източното му крайбрежие, продължава на север до африканското крайбрежие и покрай него плава на север като достига чак до Аденския залив.
Голяма част от екипажа боледува от скорбут и Диаш се разпорежда болните да бъдат свалени на брега и за тях да се грижат няколко здрави. На борда остават около 40 човека, от тях половината - тежкоболни. Местните араби избиват всички португалци на брега и се опитват с лодки да завладеят кораба, но са отбити с оръдеен огън. След три месеца Диаш тръгва обратно, и като загубва още 25 човека се добира до островите Зелени Нос, където се среща с флотилията на Педро Кабрал, връщаща се от Индия.
Диого Диаш се връща в Португалия през 1501 г. без ценни товари, но затова пък става първият европеец плавал покрай бреговете на Африка от Аденския залив до Гибралтар.
1535 г. Жак Картие кръщава откритата от него река в Канада Сейнт Лорънс. Той се изкачва нагоре по нея до устието на левия й приток река Отава, където сега се намира град Монреал.
Опитвайки се да открие Северозападен морски път към Далечния Изток, той става първият европеец, описал и картографирал залива Сейнт Лорънс и бреговете на река Сейнт Лорънс.
През 1542 г. Картие прави опит да се изкачи още по-нагоре по реката, но е спрян от праговете й около днешния град Корнуол. В устието на река Отава основава селището Мон Роял, който по-късно в леко изменена форма Монреал, става най-големия град на Канада.
1675 г. положен е основният камък на Кралската обсерватория в Гринуич. Обсерваторията се намира в самия Гринуич и нулевият меридиан преминава през нея, през сградата.
Кралската обсерватория е открита от крал Чарлз II и е построена специално за решаване проблемите с определянето на морските дължини и определяне мястото на заблудили се в океана кораби. Кралят назначава като директор на обсерваторията и първи кралски астроном 28-годишният пастор Джон Фламстед.
За последният път, обсерваторията е използвана през 1924 г. „Средното гринуичко време” някога e било наблюдавано от Гринуичката обсерватория, която днес не работи, но все още там се намира топка, която пада всеки ден, за да отчете точно 13 часа.
1792 г. по време на Френската революция разярена тълпа в Париж атакува двореца Тюйлери на крал Луи ХVІ. Кралят е арестуван заедно със семейството си. Отстранен е от управлението на държавата и е предаден на съд.
Това е второто революционно насилие над кралското семейство. На 5 октомври 1789 г. ядосана тълпа жени от парижката долна класа, подтикнати от революционерите, се устремяват към Версай, където живее тогава кралското семейство. През нощта проникват в замъка и се опитват да убият кралица Мария Антоанета, която със своя лекомислен начин на живот символизира до голяма степен омразата към Стария режим. После кралят и семейството са отведени от тълпата обратно в Париж, за да живеят в двореца Тюйлери.
Луи ХVІ е коронясан за крал преди да навърши 21 години. Въпреки че отначало е обичан от поданиците си, неговите нерешителност и консерватизъм карат някои от хората във Франция да го намразят като символ на тиранията на Стария режим. След премахването на монархията през 1792 г., новото републиканско правителство му дава прозвището Луи льо Дерние (Луи Последния), подигравателна форма на традиционните прозвища на френските крале.
Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 г., заварва правителството затънало в дългове. Радикалните финансови реформи на Турго и Малерб отчуждават аристократите и са блокирани от членовете на парламента, които настояват, че кралят няма законното право да налага нови данъци.
През 1789 г. Луи назначава избори на Генералите от съсловията за първи път след 1614 г., за да му бъдат одобрени валутните реформи. Изборите стават едно от събитията, които превръщат общото икономическо и политическо неспокойство в страната в начало на Френска революция, която се заражда през юни 1789 г.
1846 г. основан е Смитсоновият институт - най-големият музеен комплекс в света. Институтът е основан във Вашингтон според завещанието на англичанина Джеймс Смитсон, чието желание било „да се увеличават и разпространяват знанията след хората”.
Започнал в началото само като музей, днес той е национален център за научни изследвания и образование, разполагащ с 19 различни по вид музеи и научни институции с над 140 млн. експоната.
Сред тях са Националният музей по въздухоплаване и космонавтика, художествената галерия „Фриър” и галерията „Артър М. Саклър”, които излагат едни от най-хубавите колекции на азиатско изкуство в света, Музеят и скулптурна градина „Хиршхорн”, построен по повод дарение от 11 500 творби от колекционера, чието име носи, Международният музей на шпионажа
Националният музей за африканско изкуство се гордее с огромна колекция както от традиционно, така и от съвременно изкуство от целия африкански континент, докато Националният природонаучен музей привлича тълпи със своите извисяващи се динозаври и огромния 45,5-каратов диамант „Хоуп”.
Списъкът с имотите на „Смитсониън” може да бъде продължен. Сред вашингтонската съкровищница от петдесет и няколко музея много са събрани пред сградата на Капитолия, където се разпростира тревистата Национална алея. Сред тях централното място принадлежи на Националната художествена галерия.
Оживена през 1978 г. от едно проектирано от И. М. Пей ново крило, спокойната сграда приютява подборка от холандски и фламандски майстори, френски импресионисти и един поетичен портрет на Джиневра де Бенчи, единствената маслена картина на Леонардо да Винчи в Западното полукълбо.
Малко по-надалеч от Националната алея колекцията „Филипс” е била първият музей в страната за модерно изкуство, помещаващ се в една красива неоджорджианска резиденция, която някога е била дом на едноименния колекционер.
На юг галерията „Коркоран” е побрала най-добрата колекция в света от изкуство на 19 в. В града е и Музеят-мемориал на Холокоста, посветен на жертвите на нацисткия геноцид между 1933 и 1945 г.
На северозапад, с изглед към Рок Крийк Парк, музеят и градина „Хилуд” е бил някога джорджианският дом с 40 стаи на Марджъри Мериуедър Пост, богата наследница и дама от висшето общество. Днес той е пълен с нейната огромна колекция от произведения на приложното изкуство от Франция и царска Русия, включително икони и яйца „Фаберже”.
Институтът се финансира от американското правителство, частни спомоществователи, а също така и от развиването на издателска и търговска дейност (изработване на развиващи мисленето и обучаващи игри, програми, видеоматериали, продажба на сувенири).
Любопитен факт е, че преди годни Смитсоновият институт призна, че е унищожил в началото на 1900 г. хиляди гигантски човешки скелети. Върховният съд на САЩ постанови институтът да обнародва засекретените документи, които доказват, че организацията е участвала в голямо историческо скриване на доказателства. Те били унищожени по нареждане на високопоставени лидери, за да се защити господстващата хронология на човешката еволюция, която съществувала към момента.
1888 г. моторизираният въздушен кораб на книжаря издател д-р Фридрих Херман Вьолферт се издига във въздуха. Това е първият в света полет, извършен с двигател с вътрешно горене. Машината прелита цели 4 км от завода на автомобилната компания в Канщат до Корнвестайм. Така мечтата на Готлиб Даймлер за моторно превозно средство по суша, вода и въздух става реалност.
Машината на Вьолферт е висока 2 м и тежи около 100 кг. Книжарят не е управлявал лично чудото при полета. В ролята на първи в историята пилот е влязъл служител на „Даймлер” - Готлиф Вирсум, който е бил с 30 кг по-лек от предприемача. Два дни по-късно летателният апарат извършва още един 4-километров полет.
Роденият през 1850 г. Вьолферт от години мечтае за такава машина. Едва през 1880 г. се съюзява с горския Георг Баумгартен. Двамата построяват 26-метров въздушен кораб с формата на пура в Дрезден. Германците първи превземат въздуха, когато в играта се намесва Готлиб Даймлер, който препоръчва бензинов двигател с вътрешно горене, а неговият съратник Майбах разработва силовия агрегат за машината.
Двигателят е монтиран в дървената гондола на летателния апарат, която виси под пурообразния корпус. С помощта на контролен лост пилотът е в състояние да приложи мощността му едновременно вертикално и хоризонтално. Той задвижва пропелерите до 720 об/мин. Завиването става с помощта на голям рул в носа на гондолата. За жалост през юни 1897 г. най-новият кораб на Вьолферт, изгаря по време на полет в Берлин. В катастрофата загиват едновременно книжарят и неговият копилот.
1913 г. подписан е Букурещкият договор, който слага край на Междусъюзническата война.
България е принудена да приеме условията на своите противници, тъй като румънските войски достигат близо до София. Договорът е изключително неблагоприятен за нашата страна и води до големи териториални загуби. Румъния придобива освен Силистра, отстъпена й по силата на Санктпетербургския договор (26 април 1913 г.), и останалата част от Южна Добруджа.
Сърбия получава не само спорната зона, но и безспорната зона на Вардарска Македония с изключение на района на река Струмица. Гърция задържа Солун и хинтерланда му и присъединява Егейска Македония със Сяр, Драма и Кавала.
От всичките земи, завоювани по време на Балканската война, България запазва само Западна Тракия и Струмица в Македония. Това са единствените български територии под турско владичество, които получават жадуваната с векове национална свобода.
1948 г. В САЩ дебютира първото предаване скрита камера с продуцент Алън Фунт. Година преди това ((септември 1947 г.) с голям успех по радиото върви предаването „Скрит микрофон” на същия продуцент.
1954 г. в САЩ е забранена комунистическата партия. Американският президент Дуайт Айзенхауер подписва закон, който забранява комунистическата партия.
„Ние се сблъскваме с глобална враждебна идеология, атеистична по своя характер, безмилостна в намеренията си и лукава в методите си”, казва той в обръщението си към американския народ по този повод.
1990 г. апаратът на НАСА „Магелан” влиза в орбита около Венера и започва да картографира повърхността й. „Магелан” е първият космически апарат, изстрелян с помощта на космическата совалка „Атлантис”.
Космическият апарат е изстрелян през 1989 г. Той е приведен в ниска земна орбита, откъдето неговата инерционна горна степен се задейства и го привежда в околослънчева орбита. След около 1,5 обиколки около Слънцето „Магелан” навлиза в орбита около Венера на 10 август 1990 г. През 1994 г. апаратът е спуснат по план в атмосферата на Венера и за някои части от него се предполага, че са достигнали до повърхността й.
„Магелан” предава сигнал с фиксирана честота към Земята. До края на първото описване на повърхността на планетата между септември 1990 и май 1991 г. Магелан успява да заснеме 84%. Впоследствие са осъществени още два цикъла от май 1991 г. до септември 1992 г., увеличавайки общия процент на 98. По време на осмия орбитален цикъл от септември 1992 до май 1993 г. е измерено гравитационното поле на планетата. До привършване на мисията апаратът събира данни за гравитацията на 95% от повърхността.
Освен заснемане на повърхността, радарната система е използвана и за получаване на данни за релефа на планетата, като радарните импулси са изпращани вертикално надолу и се измерва времето, необходимо за тяхното отражение от повърхността и достигането им обратно до апарата.
След изследването, проведено от сондата, са установени множество факти за ролята на вулканизма и тектониката на планетата, както и взаимодействието ѝ с космически тела като метеорити. Повърхността на Венера е покрита предимно с вулканични материали като обширни равнини, сводове от изстинала лава и щитовидни вулкани. Налични са малко на брой кратери, издаващи младата в геологичен план повърхност на планетата - под 800 милиона години. Наличието на дълги 6000 км и повече канали, по които в миналото е текла лава, сочи, че тя е била с малък вискозитет и вероятно е изригвала интензивно.
2003 г. Юрий Маленченко става първият човек, който сключва брак в космоса.
Руският космонавт от украински произход се жени за Екатерина Димитриева, която се намира в Тексас, докато той лети над Нова Зеландия на борда на Международната космическа станция.
