Дори и в най-добрите семейства най-голямото дете има естествена склонност да покровителства своя по-малък брат или по-малката си сестра. Отношенията между "стара Европа" и нейната бивша колония, Съединените щати, също са като между роднини - обичайната смес от любов и недоразумения, пише в коментар на БТА.
Но проучване на общественото мнение в главните столици в Европа показва невиждан досега интерес към широко отразявания изборен процес в САЩ, както и изненадваща смес от възторг и желание да се извлекат поуки. Както каза един опитен дипломат в Брюксел - "Демокрацията е като виното: някога я изнасяхме, сега я внасяме."
От Лондон до Рим и от Берлин до Лисабон надпреварата за номинацията между Хилари Клинтън и Барак Обама и между Джон Маккейн и неговите републикански съперници е основна тема на медиите, в разговорите на вечери и други празненства.
Томас Валашек, експерт по външна политика и отбрана в базирания в Лондон Център за европейска реформа, казва, че изборите в САЩ са важни за Европа, защото останалият свят обикновено е склонен да свързва двата континента. "И ако САЩ вършат лоши неща, ние сме виновни по презумпция," казва Валашек, обяснявайки защо не може да си спомни "американски избори, които да са били по-важни от сегашните".
Интересът към кампанията е висок дори във Франция, въпреки местните избори и развлекателните новини, породени от грешките в политиката и в личния живот на собствения й президент Никола Саркози. Там съдбата на Обама и Клинтън се следи отблизо особено от онези французи, които се оплакват, че политическата им върхушка продължава да бъде доминирана от бели. 
Един коментатор отбелязва, че смесената кръв на Обама "изважда на преден план идеята за помирение", а Жералдин Ридел, пенсионирана бизнесдама, иска Клинтън да победи. "Тя е жена и има опит във властта, " каза Ридел.
Във Великобритания коментаторите са на мнение, че манипулираната местна политика може да извлече поука от начина, по който се провеждат първичните избори в САЩ. Те отбелязват, че макар в първичните избори кандидатите да се стремят да се изявяват като звезди, в решителните етапи на кампанията те показват впечатляващо ниво на автентичност.
"В навечерието на Айова Обама не беше кандидатът-рокзвезда, а един изтощен идеалист със спаднал глас, който призоваваше гласоподавателите да изберат промяната", докато "Хилари се съвзе, защото свали гарда, показа емоционалната си страна и даде воля на вътрешната си неувереност", писа в статия неотдавна консервативното списание "Спектейтър". "Нуждата от автентичност отразява факта, че гласоподавателите сега могат да разпознаят рекламните трикове по-бързо от всякога", обобщава изданието.
Карстен Фойгт, координатор на германското правителство за германско-американските отношения, е впечатлен от самия брой на редовите избиратели, участващи в първичните избори - те се занимават с агитация, изпращат имейли, събират дарения. Освен това, макар парите да играят съществена роля в процеса на селекция, "кандидатът, който има най-много пари, не печели задължително в последния рунд", каза Фойгт.
Ако подражанието наистина е най-искрената форма на ласкателство, то италианецът Валтер Велтрони е най-големият поклонник на американския стил на политика в Европа. Бившият кмет на Рим, който ще се съревновава с милиардера Силвио Берлускони за министър-председателския пост на общите избори на 13-14 април, не само призова за онлайн дарения и за помощта на доброволци, но дори възприе лозунга на Обама "Да, ние можем!"
И така, кого искат европейците за президент на САЩ и ще промени ли той или тя трансатлантическите отношения?
Неотдавнашна анкета на лондонския "Файненшъл таймс" показа, че докато повечето британци предпочитат Клинтън, Обама е изборът на хората във Франция, Италия, Германия и Испания. Според дипломат в Брюксел предпочитанието на европейците към кандидата на демократите е продиктувано "по-скоро от емоции, отколкото от рационални преценки". Макар отношенията със САЩ при президента Джордж Буш да не са особено гладки, дипломатът отбелязва, че президентите демократи обикновено са по-протекционистично настроени, отколкото президентите републиканци.
Франко Павончело, професор по политология в римския университет "Джон Кабот", казва, че "независимо кой ще спечели изборите в САЩ, отношенията между САЩ и Италия са предопределени да останат добри".
Но за хора като британския премиер Гордън Браун, който положи неимоверни усилия да се разграничи от Ирак и от други политически наследства от епохата на Блеър, един демократ в Белия дом естествено е за предпочитане. (БТА)
Един коментатор отбелязва, че смесената кръв на Обама "изважда на преден план идеята за помирение", а Жералдин Ридел, пенсионирана бизнесдама, иска Клинтън да победи. "Тя е жена и има опит във властта, " каза Ридел.
Във Великобритания коментаторите са на мнение, че манипулираната местна политика може да извлече поука от начина, по който се провеждат първичните избори в САЩ. Те отбелязват, че макар в първичните избори кандидатите да се стремят да се изявяват като звезди, в решителните етапи на кампанията те показват впечатляващо ниво на автентичност.
"В навечерието на Айова Обама не беше кандидатът-рокзвезда, а един изтощен идеалист със спаднал глас, който призоваваше гласоподавателите да изберат промяната", докато "Хилари се съвзе, защото свали гарда, показа емоционалната си страна и даде воля на вътрешната си неувереност", писа в статия неотдавна консервативното списание "Спектейтър". "Нуждата от автентичност отразява факта, че гласоподавателите сега могат да разпознаят рекламните трикове по-бързо от всякога", обобщава изданието.
Карстен Фойгт, координатор на германското правителство за германско-американските отношения, е впечатлен от самия брой на редовите избиратели, участващи в първичните избори - те се занимават с агитация, изпращат имейли, събират дарения. Освен това, макар парите да играят съществена роля в процеса на селекция, "кандидатът, който има най-много пари, не печели задължително в последния рунд", каза Фойгт.
Ако подражанието наистина е най-искрената форма на ласкателство, то италианецът Валтер Велтрони е най-големият поклонник на американския стил на политика в Европа. Бившият кмет на Рим, който ще се съревновава с милиардера Силвио Берлускони за министър-председателския пост на общите избори на 13-14 април, не само призова за онлайн дарения и за помощта на доброволци, но дори възприе лозунга на Обама "Да, ние можем!"
И така, кого искат европейците за президент на САЩ и ще промени ли той или тя трансатлантическите отношения?
Неотдавнашна анкета на лондонския "Файненшъл таймс" показа, че докато повечето британци предпочитат Клинтън, Обама е изборът на хората във Франция, Италия, Германия и Испания. Според дипломат в Брюксел предпочитанието на европейците към кандидата на демократите е продиктувано "по-скоро от емоции, отколкото от рационални преценки". Макар отношенията със САЩ при президента Джордж Буш да не са особено гладки, дипломатът отбелязва, че президентите демократи обикновено са по-протекционистично настроени, отколкото президентите републиканци.
Франко Павончело, професор по политология в римския университет "Джон Кабот", казва, че "независимо кой ще спечели изборите в САЩ, отношенията между САЩ и Италия са предопределени да останат добри".
Но за хора като британския премиер Гордън Браун, който положи неимоверни усилия да се разграничи от Ирак и от други политически наследства от епохата на Блеър, един демократ в Белия дом естествено е за предпочитане. (БТА)
