Космос – с тази дума древните гърци описвали реда, порядъка – онази идеална хармония на природата, появила се, за да бъде антипод на хаоса и да го прекрати; Силата, на която именно се основава животът на Земята. Стремежът да изучават привлекателното със своите далечност и необятност космическо пространство, това как се е зародил животът и какви са принципите, според които функционира Вселената, увлича хората от векове – да правят изчисления, да проектират нови технологии, да полетят в космоса. Да достигнат до Луната, да изследват Марс и други, по-далечни от нас планети. Да напредват в познанията си.
Най-влиятелните държави на международната сцена инвестират ежегодно в космическите си програми, следователно в научен напредък. Съревновават се помежду си в елитен турнир – коя ще постигне повече, докато другите страни, които не са основни състезателки, се стремят да ги догонят. Надпреварата, която се провежда на терена на науката, е надпревара с положителен знак. Но паралелно на нея се е формирало и второ състезателно трасе – съревнование за използване на прогреса в космическата индустрия за военни цели. Настава война за космоса, в която научният напредък засега е само заложник. Но е много вероятно скоро изцяло да падне в жертва заради нея.
Развитието на космонавтиката – неоръжейна, но стратегическа сила
Познанието за космоса буди интереса на човека отдавна – още от древни цивилизации като елинската, египетската, китайската или тази на маите. С напредването на цивилизационното развитие следват все повече и повече основополагащи открития. И всяко ново откритие се превръща в ценен ресурс.
В икономически план отраслите, свързани с научно-техническия прогрес, са стратегически важни, защото концентрират около себе си най-мощния интелектуален капацитет на хора и знания. Но космонавтиката се отличава и с нещо повече – тя има силата да въвлече и ангажира не само хората на науката, но и целите общества. В средата на ХХ век, в началото на Студената война, двете суперсили, съперничещи си на международната сцена – САЩ и Съветският съюз, отлично разбират това. В съревнованието помежду им, в което оръжейният капитал (и особено атомното оръжие) е най-твърдият и същевременно най-рисков капитал, и употребата му е табу, те търсят други пътища за доказване на превъзходство.
Изучаването на космоса (и овладяването му) носят авторитет и изграждат самочувствие на политическия терен. За всяка от двете страни – САЩ (с подопечния Западен свят) и Съветския съюз (с подопечния Източен блок), развитието на космонавтиката представлява ефектна и силно въздействаща реклама, носейки посланието, че съответната политическа система е по-добра от конкурентната и предлага напредничавост, иновации, възможности.
Непрекъснато догонване
Състезанието се играе точка за точка. Съветски е първият изстрелян в космоса изкуствен спътник – Спутник-1 (на 4 октомври 1957 г.), докато САЩ ги догонват месеци по-късно със свой – Експлорър-1. Съветска е и мисията, с която за първи път в световната история в космоса около Земята обикаля живо същество – кучето Лайка (на 3 ноември 1957 г.). Но пък първите маймуни, изпратени и оцелели след космически полет (маймуните Ейбъл и Бейкър през 1959 г.), са американски.
iStock/Getty Images
Първият човек, летял в космоса, е Юрий Гагарин (на 12 април 1961 г.). На САЩ отново се налага да догонва СССР и по-малко от месец след полета на Гагарин изпращат своя първи космонавт – Алън Шепърд. От съветския съюз са първите две жени-космонавти – Валентина Терешкова, излетяла на 16 юни 1963 г., и Светлана Савитская, излетяла през 1982 г., докато американците изпращат на полет своя космонавтка много по-късно – Сали Райд, чак през 1983 г.
САЩ обаче са първите, които летят и стъпват на Луната – с мисията на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин на 16 юли 1969 г. В следващите три години американците изпращат ударно общо 12 души до там. През 70-те години пък Съветският съюз стартира Интеркосмос – международна програма, с която СССР включва в своите мисии космонавти от страните от Източния блок. В рамките на програмата летят и двама български космонавти – Георги Иванов през 1979 г. и Александър Александров през 1988 г. Любопитен факт е, че въпреки принадлежността на Франция към Запада дори и първият френски космонавт, излетял през 1982 г., прави това в мисия именно на Интеркосмос.
Стимул за постижения
Поражда се взаимен стимул между държавите, в следствие на който те постигат пробиви, които не са просто успех на конкретната държава, било тя и доминираща в света суперсила. Това са събития, които са първи в света и остават в историята като достижения на човешката цивилизация въобще.
И след края на Студената война този взаимен стимул продължава да съществува. Китай – третата космическа сила след САЩ и СССР/Русия, също постига знакови космически успехи. През 2019 г китайската сонда „Чанъе-4“ става първият космически апарат, кацнал върху обратната („тъмната“) страна на Луната. А през миналата година държавата стана втората, осъществила кацане на Марс – с безпилотния апарат „Тянвън-1“. Американската частна компания „СпейсЕкс“ на Илън Мъск пък през миналата година извърши исторически мисии – включително изпрати на полет в космоса екипаж, съставен само от цивилни, без нито един астронавт на борда.
Космическият прогрес – вече основно оръжие
Високите технологии без съмнение могат да бъдат прилагани като вид оръжие. И, вероятно, крупните инвестиции на най-влиятелните държави (а днес и на частни компании) в космическата индустрия са правени и с този замисъл. Но поначало активната надпревара за космически постижения се заражда в средата на миналия век всъщност като алтернатива на традиционното оръжие и войната. След десетилетия на съревнование в положителен смисъл, носещо взаимен стремеж за усъвършенстване, а по-късно и след години на съвместно сътрудничество между НАСА и РОСКОСМОС, научният прогрес остава на заден план. Той всъщност продължава да е важен, но не в контекста на самата наука и на постиженията ни изобщо като човешка цивилизация. А става значим най-вече в контекста на това какви оръжия могат да се създадат с негова помощ.
iStock/Getty Images
Към днешна дата общо 16 са най-големите играчи в космическата надпревара – сред тях, освен САЩ, Русия и Китай, са още и Европейската космическа агенция, отделно Италия и Франция, Индия, Япония, Иран, Северна Корея, Южна Корея, Украйна, Израел, Австралия, Бразилия и Кения.
Програмите на всяка от тях включват разнообразни аспекти – за изследване на Луната и Марс (Индия), за изследване на Сатурн и Венера (Италия), за внедряване на космическите технологии за граждански цели – комуникационни, следене на метеорологичната обстановка и контрол върху бедствията, приложения в промишлеността или в земеделието (Япония, Франция, Южна Корея, Кения...).
САЩ, Русия и Китай обаче имат космически военни подразделения. Иранската космическа програма, макар да е заявена като програма за развитие на космическата индустрия за мирни цели, в последните две години осъществи успешни изстрелвания в орбита на два военни сателита – „Нур“ (2020) и „Нур-2“ (2022 г.). Космическата програма на Северна Корея също провокира внимание, най-вече в контекста на разработването и на ядрена програма, както и на тлеещия конфликт с Юга.
Украйна няма собствени съоръжения за изстрелване на космически апарати, поради което в миналото работеше активно в сътрудничество с Русия. След анексията от Русия на Крим през 2014 г. космическото сътрудничество помежду им бе прекратено и доведе до пренасочване към съвместна работа с НАСА и Европейската космическа агенция. Като страна, била част от някогашния СССР, Украйна наследява солиден ресурс от съветската космическа индустрия. И в контекста на войната сега, това би могло да се окаже допълнителен източник на риск, наред с ядрения – за самата Украйна, за Русия или за всички.
Древните гърци може и да са обозначавали реда с думата космос. Но космическата индустрия днес, използвана като оръжие, има потенциала да посее световен хаос.
