Вчера Владимир Путин изживя Брежневия си миг. Тогава той престана да е просто избран лидер и се насочи към пожизнено президентство. След като ловко заобиколи правилата, като изкара един премиерски мандат (никой руски лидер не може да служи повече от два поредни президентски мандата), Путин сега може да продължи до безкрай. Брежнев изкара 18 години, Сталин 31. Въпреки шепота за революция под стените на Кремъл, кой би се обзаложил, че Владимир няма да се изравни с Леонид?
Изборите - които всъщност бяха по-скоро коронация - се различаваха от предишни руски вотове в едно отношение. След публичното негодувание, което последва фалшифицираните парламентарни избори в Русия от декември м.г., Путин нареди да се поставят предаващи на живо уеб камери във всичките 91 000 избирателни секции в страната.
През последните 48 часа тези камери показаха пленителен отрязък от руския провинциален живот. Видяхме чистачи да почистват подовете на спортни зали, членове на избирателни комисии да подремват по време на работа, дори една весела дискотека в събота вечер в мразовития Сибир. Чехов, този велик хроникьор на обикновеното, би аплодирал.
Камерите обаче не направиха това, което поне повърхностно "бяха предназначени" да направят. Те не спряха измамите. Опозиционни активисти пуснаха в интернет видеокадри от купища изборни нарушения, включително предварително пълнене на урни с бюлетини и платени поддръжници на Путин, които биват возени в армада от автобуси да гласуват на няколко места. Камерите не хванаха и официалните лица, които преправиха сметките след края на гласуването, което беше най-разпространената измама през декември.
Отдавна вече в "изборите" в ритуалната имитация на демокрация в Русия липсва един решаващ елемент - драмата. Тези избори с нищо не бяха по-различни. Откакто обяви миналата есен, че ще се яви за трети президентски мандат - вземайки си мястото обратно от Дмитрий Медведев - победата на Путин беше предизвестена. Тя бе постигната срещу група слаби и подбрани опоненти с непобедимото предимство на 24-часовата пропутинова държавна телевизия. В нито един момент нямаше съмнение какъв ще е резултатът.
Завръщащият се през май в Кремъл Путин обаче се изправя пред една Русия, която радикално се различава от бездейната страна, която той управляваше през последните 12 години. Макар и да продължава да се радва на подкрепата на провинциалните области, за протестиращите, които ще се съберат с десетки хиляди днес на Пушкинския площад в Москва, той се е превърнал в предмет на омраза и подигравка. (В неотдавнашен протестен видеоклип той е сравнен с Монтгомъри Бърнс, застаряващия алчен скъперник от "Семейство Симпсънс").
Путин ясно осъзнава, че протестите, които сега разтърсват Русия, са най-тежките от перестройката насам. Те са водени от образована градска средна класа, но в тях участват руснаци от всякакви прослойки, на които им е дошло до гуша от лъжите, феодалната снизходителност и кражбите с галактически размери, които са характерни за режима му.
Демонстрантите не са на едно мнение по въпроса кой да замени дълготрайния като батерия "Дюрасел" лидер на Русия, но са единни в желанието си да се отърват от него.
Изправен пред перспективата на "Оранжева революция", Путин има два избора. Може да се опита да умилостиви демонстрантите с мъгляво обещание за либерални реформи или може да използва същите зловещо репресивни тактики на КГБ, които послужиха при предишни поводи: черен пи ар срещу ключови опозиционни фигури, арести и вечната клевета, че враговете му са западни предатели и мекерета и подкрепяна от САЩ "пета колона".
Путин изглежда по-склонен да приложи втория, по-"побойнически" вариант. Кремъл изпрати стотици полицаи от частите за борба с безредици и сиви армейски микробуси да обкръжат Червения площад. Трудно е да се прецени дали наистина вярва, че Хилари Клинтън плаща на демонстрантите, както той твърди. Наистина ли вярва, че тълпите ще превземат Кремъл? През последните месеци обаче той все повече се отдалечава от реалността. Светогледът на Путин винаги е бил изпълнен с антиамериканизъм и агресивна съветска ксенофобия.
За Запада завръщането на Путин означава, че Москва отново ще е труден и често пъти параноичен партньор. Новият посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол е на поста едва от няколко седмици и вече е подложен на грозна очерняща кампания от страна на Кремъл. Кремъл разгърна един от любимите си трикове - създаде фалшив Туитър акаунт на "Макфол", използвайки главно "i" вместо "l". Със завръщането на Путин на международната сцена "рестартирането" на отношенията между Барак Обамовия Вашингтон и Медведевата Москва ще замине директно в кошчето.
За отношенията между Великобритания и Русия също се очертават спънки. Наесен ще има следствие за убийството през 2006 г. на Александър Литвиненко. Доказателствата на Скотланд ярд ще бъдат представени публично за пръв път и почти сигурно ще потвърдят, че Литвиненко е станал жертва на държавно подкрепено убийство, одобрено на висшите етажи на руската власт. На Путин - отново президент и склонен да вижда конспирации навсякъде - това няма особено да се хареса. Той обаче казва, че въпреки това ще дойде на лондонските олимпийски игри.
У дома Путин не успя да обясни защо иска да остане на власт още шест години, с опция за още шест през 2018 г. При отсъствието на нов лидер Русия е изправена пред период на стагнация, разочарование и емиграция - като Брежневия Съветски съюз. В международните отношения тя ще продължи да мъти водата и ще претегля стратегическите си интереси спрямо тръпката да ядосва американците. Много от най-качествените представители на руския народ ще напуснат. Особено ако протестите не успеят да доведат до осезаема политическа промяна.
За демонстриращите днес на Пушкински площад трудността е следната: как да предизвикат края на режима? Лесен отговор няма. Путин няма никакво желание да се оттегли от поста. А предвид личностното естество на системата, която той създаде, няма никой, който може да го накара. Нещо повече, Путин прекрасно разбира логиката на създадения от него модел на корумпирано управление. Всеки реален приемник вероятно би конфискувал активите му, които възлизат на милиарди долари, и би го пратил в затворническа килия.
Така че руската политика навлиза в период на несигурност. Засега обаче можем да приемем, че Путин ще продължи в същия дух, както и опонентите му. (БТА)
