Хелмут Шмид и Валери Жискар д'Естен дадоха идеята - правителствените глави на водещите индустриални страни да се срещат, но извън официалните конференции, за да говорят за политика лично и в по-свободна атмосфера, да се информират взаимно и да съгласуват решенията си. Годината е 1975 г.; петролната криза и икономическият срив заплашват благосъстоянието на Запада. Старата парична система с щатския долар като водеща валута също е претърпяла крах. И така те се срещнат - д'Естен, който е домакин в замъка Рамбуйе, Шмид, президентът на САЩ Джералд Форд, британският премиер Харолд Уилсън и правителствените глави на Италия и Япония. Явно участниците са оценили "частните" си разговори край камината като полезни. Шестимата се споразумяват да се срещнат отново. Така се заражда традицията на срещите на върха на световните икономики от Г-7, а по-късно и на Г-8.
Между Рамбуйе и Хайлигендам има не само 32 години, а цели светове. Идеята за разговори на най-високо равнище около камината отдавна е крайно променена. В Хайлигендам акцентът не пада върху личните разговори, а напротив, форумът протича официално почти като заседание на ООН; само че става въпрос най-вече за Обединените нации на богатите и влиятелните. В Хайлигендам ще се борят за формулировки в декларации, а не за общи политически стратегии. В Хайлигендам правителствените глави не заседават помежду си, а са обградени от гигантски делегации и експерти по всичко. Тоест вси
чко протича точно така, както не са искали Шмид и д`Естен.
Няма смисъл да тъгуваме по старите времена и идеи. Но е показателен въпросът какво би се обсъждало в балтийския курорт, ако някогашната идея все още бе жива. В такъв случай например президентът на САЩ трябваше да обсъди плановете за противоракетна система в Източна Европа най-напред в този кръг от политици, преди във Вашингтон да се взима решение за това. Руският президент пък би потърсил съгласие за стратегията си за износ на петрол и газ, а не да поставя останалите пред свършен факт от Москва. А Никола Саркози би подложил на обсъждане бъдещата си икономическа и финансова стратегия, преди да вземе решения в Париж.
Но какво се случва в действителност: членовете на Г-8 спорят около декларация в областта на борбата с климатичните промени и на проблемите в Африка. Само декларация, нищо обвързващо, нищо, което да се помни след една или две години. Както стана в Гленигълс през 2005 г. и в Санкт Петербург през 2006 г., срещата на върха на Г-8 е изпразнена от съдържание. За сметка на това пък се организира със все повече разходи, преди всичко по сигурността. Оградата в Хайлигендам се превърна в символ на дистанцията между политическия елит и гражданите. Явно само няколко десетки размирни демонстранти са достатъчни, за да започнат вътрешните министри и полицейските началници да се държат като в авторитарна държава - от акции по интернет и полицейски кучета до забрана на демонстрации и контрол над пощенските пратки. Или тези мерки са прекомерни - а това би означавало, че естествените граждански права биват отменени от чист страх, или силно въоръжената държава действително толкова лесно може да бъде уязвена. И тогава възниква въпросът дали разходите за сигурността и резултатите от подобна среща на върха се намират в някаква п
риемлива взаимозависимост.
Отговорът е еднозначен: не се нуждаем от тази среща на върха Г-8. Срещата на върха тип "Хайлигендам" е изживяла времето си, също като тази от типа "Рамбуйе". Може би в бъдеще ще има нов тип, трето поколение срещи на върха. Разумно би било този нов тип срещи на върха да се състоят на място, където сигурността може да се гарантира по-лесно и не толкова скъпо. Не е необходимо да е подводница /бившият германски канцлер Хелмут Шмид разкритикува сегашният вътрешен министър Волфганг Шойбле за избора на място за срещата на върха на Г-8 в Германия. На критиките Шойбле отвърна: "Днес държавните и правителствените глави на Г-8 искат да се обърнат към обществеността. Та те не могат да заседават в подводница." - бел. ред./, но може да е самолетоносач например или в цивилен вариант - кораб за круизи.
Правителствените глави могат също да организират своите срещи на върха като видеоконференция, което вече не представлява предизвикателство за съвременните технически възможности. Признавам, че разговорите от монитор на монитор не са напълно лични, както тези някога в Рамбуйе, а по-скоро официални като тези в Хайлигендам, но все пак...
чко протича точно така, както не са искали Шмид и д`Естен.
Няма смисъл да тъгуваме по старите времена и идеи. Но е показателен въпросът какво би се обсъждало в балтийския курорт, ако някогашната идея все още бе жива. В такъв случай например президентът на САЩ трябваше да обсъди плановете за противоракетна система в Източна Европа най-напред в този кръг от политици, преди във Вашингтон да се взима решение за това. Руският президент пък би потърсил съгласие за стратегията си за износ на петрол и газ, а не да поставя останалите пред свършен факт от Москва. А Никола Саркози би подложил на обсъждане бъдещата си икономическа и финансова стратегия, преди да вземе решения в Париж.
Но какво се случва в действителност: членовете на Г-8 спорят около декларация в областта на борбата с климатичните промени и на проблемите в Африка. Само декларация, нищо обвързващо, нищо, което да се помни след една или две години. Както стана в Гленигълс през 2005 г. и в Санкт Петербург през 2006 г., срещата на върха на Г-8 е изпразнена от съдържание. За сметка на това пък се организира със все повече разходи, преди всичко по сигурността. Оградата в Хайлигендам се превърна в символ на дистанцията между политическия елит и гражданите. Явно само няколко десетки размирни демонстранти са достатъчни, за да започнат вътрешните министри и полицейските началници да се държат като в авторитарна държава - от акции по интернет и полицейски кучета до забрана на демонстрации и контрол над пощенските пратки. Или тези мерки са прекомерни - а това би означавало, че естествените граждански права биват отменени от чист страх, или силно въоръжената държава действително толкова лесно може да бъде уязвена. И тогава възниква въпросът дали разходите за сигурността и резултатите от подобна среща на върха се намират в някаква приемлива взаимозависимост.
Отговорът е еднозначен: не се нуждаем от тази среща на върха Г-8. Срещата на върха тип "Хайлигендам" е изживяла времето си, също като тази от типа "Рамбуйе". Може би в бъдеще ще има нов тип, трето поколение срещи на върха. Разумно би било този нов тип срещи на върха да се състоят на място, където сигурността може да се гарантира по-лесно и не толкова скъпо. Не е необходимо да е подводница /бившият германски канцлер Хелмут Шмид разкритикува сегашният вътрешен министър Волфганг Шойбле за избора на място за срещата на върха на Г-8 в Германия. На критиките Шойбле отвърна: "Днес държавните и правителствените глави на Г-8 искат да се обърнат към обществеността. Та те не могат да заседават в подводница." - бел. ред./, но може да е самолетоносач например или в цивилен вариант - кораб за круизи.
Правителствените глави могат също да организират своите срещи на върха като видеоконференция, което вече не представлява предизвикателство за съвременните технически възможности. Признавам, че разговорите от монитор на монитор не са напълно лични, както тези някога в Рамбуйе, а по-скоро официални като тези в Хайлигендам, но все пак...
