Протестиращият човек през погледа на социолозите
Протестиращият човек през погледа на социолозите / снимки: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова

Протестиращият човек е Политик на годината в традиционната анкета на Дарик, която се провежда за 18-ти път. В предаването "Годината" социолози анализираха този обобщен образ.

Социолозите Румяна Бъчварова, Андрей Райчев и Васил Гарнизов не са изненадани, че именно белязалите годината протести и обобщения образ на българина, който изразява недоволството си, са събитието и политикът на 2013-а.

"Протестите са нещо ново и може би най-одобряването явление от доста време насам", каза Бъчварова. Андрей Райчев пък смята, че политик на 2013-а е Бойко Борисов, "около когото се въртя цялата година", макар че регламентът в анкетата на Дарик не позволява участието му, защото вече три пъти е печелил отличието. Румяна Бъчварова също изрази мнение, че Борисов е най-влиятелната политическа фигура и продължава да бъде, въпреки че по думите й не е във видимия активен политически живот.

Според Васил Гарнизов формулата на протестиращия човек като политик е удачна от гледна точка на определението за политик като субект, същество, което е отговорно за общите работи и не просто изразява несъгласието, че светът е устроен зле, че публичните дела се управляват зад кулисите, а и за да заяви, че иска да участва във вземането на решения.

Протестиращият човек през погледа на социолозите
netinfo

Политическият и граждански протест

Според Андрей Райчев пък през годината е имало мощни граждански протести и хилави политически протести.

По думите му има гигантска разлика между гражданския и политическия протест. Гражданският протест по същината си казва "не", той изразява нетърпимост към определено нещо, каза Райчев и даде като пример протестите срещу монополите и назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Райчев подчерта, че този тип протести завършват в момента, когато си изпълнят функцията. Според него властта се е обучила да реагира на граждански протести, които казват "не", до степен, в която, като види "не" и веднага действа. По думите му най-пресният пример за това е случаят с Христо Бисеров - "като видяха, че ще стане нещо там и го махнаха". Когато "не" се замени с програма, това не е граждански, а политически протест, това е програма за бъдеще, каквато гражданският протест не съдържа в себе си, обясни социологът, като допълни, че политическият протест изисква програма, лидери и прочие.

Според Васил Гарнизов разбирането на Андрей Райчев, че "гражданите казват "не", а политиците дават визия, посока и програма е грешно, манипулативно и "е в интерес на шепа народ, която управлява процесите в България в последните двадесет години". "Гражданин в очите на самите протестиращи означава човек, който може да управлява и може да бъде управляван. Разцепването на гражданското от политическото е манупалация, която е част от заговора тези да останат на власт", каза Гарнизов. По думите му, когато гражданите казват не, те чрез своите платформи, програми и говорители много често казват какво искат в замяна.

Протестиращият човек през погледа на социолозите
netinfo
Грешката на управляващите

Грешка на управляващите е, че неглижират това, което им казват гражданите или го тълкуват превратно съзнателно или защото не могат да го разберат, каза Румяна Бъчварова. Според нея има много въпроси, които гражданите и протестът като явление също трябва да реши като раздвоението между това дали да е партия и да участва като всички останали наравно или напротив, "трябва да се запазим като гражданско движение", както искат и студентите. Според нея най-много греши проправителствената част от политическото пространство, която прави това, което знае - "представя по друг начин това, което не й харесва". Бъчварова смята, че искането на протестиращите не е за участие във властта, а е към властта да направи нещо. Грешката на управляващите е, че неглижираха възможността да има и такава трета страна в политиката, която да са гражданите, каза Бъчварова и допълни, че в държавата сега няма механизъм, който да включи гражданите в управлението и вземането на решенията, освен пряката демокрация.

В България престои много сериозен политически сблъсък при евровота през май догодина. Той ще бъде премерване на политическите сили и ще се види кой е по-силен, каза Андрей Райчев. По думите му от едната страна ще са Борисов и реформаторите, а от другата БСП и ДПС. Този сблъсък ще покаже политическия баланс, категоричен е социологът.

Целия разговор със социолозите в "Годината" на Дарик чуйте radio.dariknews.bg