Лечението с антибиотик крие и рискове. Погрешното им прилагане води до опасна резистентност. А когато антибиотиците спрат да действат, животът на някои пациенти може да се окаже в опасност. Вижте в Deutsche Welle:
Антибиотиците унищожават бактерии и други микроорганизми, респективно предотвратяват по-нататъшното им размножаване. Антибиотиците са естествен продукт от обмяната на веществата на различни бактерии и гъби, например пеницилин. Някои плесенни гъби, например, произвеждат пеницилин, за да се защитават от бактерии. Други антибиотици се произвеждат в лаборатории и чрез химически изменения.
Антибиотиците унищожават бактериите или забавят растежа им, като по този начин укрепват съпротивителната сили на тялото. Те атакуват главно клетъчните стени или обмяната на веществата на тези микроорганизми. Пеницилините например възпрепятстват създаването на клетъчната стена на бактериите. А когато тази клетъчна стена е пропусклива, причинителите на зарази не могат да оцелеят.
Други медикаменти пречат на едноклетъчните организми да произвеждат белтъчини, които са им крайно необходими. В трети случаи субстанциите блокират транспортните механизми на клетъчната стена. Така естественото равновесие на клетките се нарушава и те загиват.
Хрема, кашлица, болки в гърлото и висока температура: тъй като симптомите на заболяването често са сходни, в началото е трудно да се установи дали става въпрос за бактериална или за вирусна инфекция. Повечето заболявания, свързани с настинка, както и грипът се причиняват от вируси, срещу които антибиотиците изобщо не действат.
iStock/Getty Images
Затова пък е уместно е да се приемат антибиотици, щом се окаже, че бактерии вече са проникнали и се размножават в човешкото тяло. Това може да предизвика тежки възпаления и да доведе до трайно увреждане на някои вътрешни органи. Възпаления на белите дробове, на сливиците и на пикочния мехур най-често се предизвикват от бактерии. В такива случаи е правилно да се използват антибиотици.
За да се избегне резистентност към антибиотиците, те трябва да се използват, само когато е абсолютно наложително. Лечението не бива да се прекъсва преждевременно, защото в такъв случай оцелелите бактерии ще развият резистентност към съответния антибиотик.
При бактериална инфекция най-често се предписва антибиотик. Поради масовата употреба обаче тези медикаменти често не действат, тъй като бактериите твърде бързо се приспособяват към антибиотика и развиват защитни механизми срещу антибиотиците. Когато дадена бактерия развие такъв механизъм, при контакт тя предава променената си наследствена маса на всички следващи бактерии.
По такъв начин резистентността се разпространява все повече. Понякога бактериите са резистентни едновременно срещу няколко антибиотика. По данни на Световната здравна организация, вследствие на резистентност към антибиотиците в света годишно умират близо 700 000 души.
iStock/Getty Images
Защо не се разработват нови антибиотици?
Единствената възможност да се противодейства на резистентността в дългосрочен план е да се разработват нови лекарствени средства, които бактериите все още не разпознават. Само че фармацевтичните фирми междувременно инвестират все по-малко средства в разработването на нови антибиотици. Това е така, защото става дума за извънредно скъпа и трудоемка дейност - разработването на нов антибиотик струва стотици милиони евро. А ако медикаментът бъде допуснат до пазара, към тези средства се прибавят също и разходите за производството, разпространението и продажбата му.
Антибиотикът се приема от пациентите обикновено само в течение на няколко дни, а новите антибиотици, които играят ролята на резервни средства, се прилагат само в крайни случаи, когато никое друго лекарство не показва ефект. Поради тази причина фармацевтичните концерни печелят твърде малко от новите си разработки. Дори за големите концерни много по-печеливши се оказват други сфери - например производството на медикаменти срещу ракови или срещу хронични заболявания.
