Вашингтон - Той е чел Нобеловите речи на Нелсън Мандела, на преподобния Мартин Лутър Кинг и на Ели Визел. Изучил е богатата история на наградата и изключителния списък на носителите й.
И все пак когато американският президент Барак Обама отиде в Норвегия, за да получи утре наградата си, ще се изправи пред много по-различно предизвикателство от предшествениците му: той е лидер на страна във война, приемащ отличие, което е похвала и признание за мир и което дори самият той твърди, че все още не заслужава. Разбира се, няма как Обама да се спаси от този парадокс, когато произнася благодарствената си реч за Нобеловата награда за мир само девет дни, след като обяви, че ще ескалира войната в Афганистан, изпращайки там още 30 000 американски войници.
"Има един много тежък въпрос", заяви Дейвид Акселрод, старши съветник на Обама. "Как да съгласуваш ролята си на главнокомандващ със стремежите си да допринесеш за по-мирен свят във време на война? Това е въпрос, който той ще разгледа подробно".
Ако траекторията на политическата кариера на президента може да бъде измерена, поне отчасти, чрез речите му, изявленията, които ще направи утре Обама за мястото на Съединените щати в света, ще бъдат едно от най-показателните изпитания за ораторското му умение. И със сигурност най-необичайното, имайки предвид, че аплодисментите в Норвегия идват в особено труден период за неговото президентство. В крайна сметка това е само една реч. (Всъщност според терминологията на норвежкия Нобелов комитет, тя се нарича Нобелова лекция, която продължава от 20 дои 25 минути). Но изведнъж бремето започна да изглежда по-тежко, отколкото преди два месеца, когато Нобеловият комитет стресна света (и Обама) с решението си да почете президента много преди още да се знае пълната картина на неговите постижения. Тогава комитетът не спомена нищо за Афганистан, но написа, че "диалогът и преговорите са предпочитани като инструменти за решаването дори на най-трудните международни конфликти". Така че в Белия дом нямаше съмнение, че централните теми на президентската реч трябва да бъдат войната и мирът.
Два дни след като произнесе обръщението си за Афганистан миналата седмица във военната академия в Уест Пойнт, Обама седна в Овалния кабинет с двама автори на речи - Бен Роудс и Джон Фавро, и започна да нахвърля в общи линии това, което иска да каже в Осло.
Обама е третият действащ американски президент, удостоен с наградата за мир. Любител на историята, той прочел лекцията на Теодор Рузвелт, спечелил наградата през 1906 г. за ролята си за прекратяване на войната между Русия и Япония. Проучил и думите на Удроу Уилсън, който изпратил телеграма до комитета (бил болен и не можел да присъства на церемонията), за наградата му от 1919 г. в признание за мирната му програма от 14 точки за прекратяване на Първата световна война. При толкова малко бивши президенти, от които да се поучи, разказват неговите съветници, Обама посветил доста време на речта на Джордж Маршал, удостоен с наградата през 1953 г. за приноса му на възстановяването на поствоенния свят след Втората световна война чрез плана за икономическа помощ, носещ неговото име. Обама се интересувал и от лекциите на някои по-скорошни лауреати, като Мандела през 1993 г. и д-р Кинг през 1964 г.
Уроците на историята обаче предоставяли само ограничено количество поуки, имайки предвид, че обстоятелствата за Обама са коренно различни от тези при предишните победители. Така че в добавка към обясненията за стратегията му за Афганистан (защо войната е необходима за победата на мира), според съветниците на президента ще има и реприз на думите на смирение на Обама от 9 октомври, часове след като научи, че е спечелил наградата. "Това не е непременно награда, която той сам би си присъдил", каза Акселрод. "В този смисъл тя представлява предизвикателство, но размишленията по тези въпроси не са бреме. Той прекарва доста време в мислене как може да се допринесе за по-мирен и сигурен свят, за правилното използване на властта и за ценността и значението на демокрацията".
За да сведе до минимум отсъствието си от Вашингтон, където на Капитолия са в ход ожесточени дебати за здравеопазването и Афганистан, Обама напуска Белия дом тази вечер и ще лети за Осло през нощта. Той ще влезе официално в историята на 108-годишната Нобелова награда, когато изнесе лекция в залата за церемонии в общината на Осло, разкриваща гледка към живописния залив Ослофьорден. Именно тогава съветниците му разбрали, признават самите те, че няма да могат да режисират сцената за речта, както обикновено го правят, за да представят Обама точно както искат.
Когато президентите изнасят най-важните си речи, като речта на Обама за ядрените заплахи от централния площад в Прага през април или юнската му реч към мюсюлманския свят от университета в Кайро, Белият дом подбира задния план, ъгъла на камерите и публиката като истинска хореография. В този случай обаче сцената, както и самата награда, е нещо, което този президент не може да контролира. (БТА)
