Петролното оръжие е един от най-силните козове за Иран в случай на санкции срещу страната. Мощта на това оръжие е наистина голяма и тепърва ще става модерно да се анализира евентуалният негов ефект.
Какви са механизмите, по които „петролното оръжие” може да бъде задействано и при какви обстоятелства е възможно да стане това?
За коментар по тези въпроси потърсихме доктор Нимрод Рафаели, анализатор от Близкоизточния институт за медийни изследвания. Поставихме му две основни задачи – да анализира евентуалното поведение на Иран в случай на военна агресия, от една страна, и в случай на икономически санкции, от друга.
Д-р Рафаели: Първо, позволете ми да разгранича военното нападение и икономическите санкции, защото Иран ще реагира различно на тези две крайни мерки от страна на международната общност. В случай, че Съветът за сигурност на ООН одобри икономически санкции, Иран вероятно ще отговори по два начина. Първият – спиране на износа на петрол. Вторият – засилване на хаоса и дестабилизацията в Ирак, където страната има голямо влияние, включително върху шийтските политически партии, които днес са на власт.
В глобален план, ако спре износът на петрол, Иран ще предизвика огромни размествания на пазара на черното злато. Петролодобивът в света днес работи с пълен капацитет. С други думи, това, което се произвежда от една група страни, се консумира изцяло от друга група държави. Ако Иран спре своя износ, който в момента възлиза на 2,5 милиона барела дневно, дори и за няколко дни, цените ще полетят нагоре до прогнозни нива от 100 долара на барел. Това ще окаже незабавно влияние върху световната икономика, но най-драматично ще засегне държавите, които са най-големите вносителки на ирански петрол – Япония и Китай.
Не е задължително обаче Иран да спре износа си на петрол. Достатъчно засега е само да заплашва, че ще го направи, за да повишава цените. Това се нарича „допълнителен дивидент – риск”. Той е включен в стойността на петрола, който всички държави плащат днес. Цената се образува по следния начин: икономическата стойност на един барел е да кажем 50$ или 60$. Към тези пари се прибавят и 10$ „допълнителен дивидент – риск”, заради страха на клиента, че евентуално доставките могат да спрат или намалеят. Ето защо всички започват да купуват колкото е възможно повече петрол на по-висока цена.
Държавите трупат стратегически запаси, които да използват в случай на прекъсване на доставките.
Светослав Иванов: Какъв е добивът на страната в сравнение с другите петролни държави в региона?
Д-р Рафаели: В момента Иран е вторият по големина износител на петрол след Саудитска Арабия, която произвежда около 9,2 милиона барела дневно. Иран изнася 2,5 милиона барела, което е малко повече от третия износител – Обединените арабски емирства. При изключително условни обстоятелства Ирак има капацитет да изнася 5-6 милиона барела дневно, но в момента квотата е само 2 милиона, заради ниското технологично ниво, което е следствие от войните. Ето защо, днес Иран е толкова важен износител на петрол.
От друга страна обаче, Иран се нуждае от постъпленията от този износ. Просто икономиката на страната няма да оцелее дълго без парите от петрол, които съставят 90% от външния ирански стокообмен. Така че, ако Иран сам ограничи износа си на петрол, в страната ще избухне безпрецедентна икономическа криза, която ще породи вълна от недоволство във вътрешнополитическо отношение. Така че Иран много внимателно трябва да осмисли последствията, които може да предизвика спирането на износа на петрол – както за света, така и за собствения си народ и икономика.
„Петролното оръжие”, обаче, има още един аспект. В случай на евентуална агресия, Иран може да затвори Хормузкия пролив. Той представлява тясна ивица между Оманския и Персийския залив. Именно оттам преминават между 15 и 16 милиона барела дневно, което е 25% от световния петролен добив.
Светослав Иванов: Къде е мястото на иранския петрол по отношение на американския пазар?
Д-р Рафаели: Съединените щати не внасят дори и един барел ирански нефт. Затова, ако Иран ограничи износа си, САЩ няма да бъдат засегнати пряко. Петролът ще поскъпне, но доставките за САЩ няма да намалеят. Трябва да знаете, че както САЩ, така и икономически развитите европейски държави имат стратегически резерви, които ще покрият евентуален петролен дефицит за период между 3 и 6 месеца. През това време в тези държави няма да се промени нито стандарта на живот, нито икономическото развитие.
Светослав Иванов: Т.е, според вас евентуална война в Иран ще засегне предимно малките държави като България?
Д-р Рафаели: Да, точно така. Аз не знам дали България разполага със стратегически нефтени запаси, но ако няма, тя ще трябва да купува петрол на пазарната цена, която непрекъснато ще се увеличава. Защото цената е функция на доставките. Всички малки страни ще бъдат засегнати. Така че, ако петролът достигне цени от 100$ на барел, в икономиките на много малки страни ще настъпят сериозни смущения.
Светослав Иванов: Какво ще се случи с Ирак, в случай на санкции или агресия срещу Иран?
Д-р Рафаели: Иран в момента има много силна агентурна мрежа в Ирак. Най-сериозен ресурс на влияние е концентриран в „Армийте на Махди”, които се управляват от екстремистки настроения шийтски проповедник Муктада Садр. С времето този човек се превърна в изключителна заплаха за Съединените щати. „Армиите на Махди” могат да се сражават срещу американските сили и иракската полиция. По този начин всякаква перспектива за мир и стабилност в Ирак ще стане почти невъзможна. Муктада Садр може да бъде използван от Иран.
Светослав Иванов: След като стигате до всички тези заключения, мислите ли, че е възможно да има военен конфликт в Иран в следващите месеци или години?
Д-р Рафаели: Съмнявам се, че Иран ще бъде атакуван военно. Ще ви кажа защо – Иран разполага с ракети, в обсега на които попадат както Израел, така и петролните съоръжения на Саудитска Арабия. Така че американците трябва да са много внимателни преди да предприемат каквито и да било крайни мерки срещу ядрените съоръжения на Иран. Прогнозирам че преговорите за ядрената програма на страната ще продължат, което засега е печеливша тактика за Иран. Те са добри в пазареното. На всеки ирански пазар ти можем да се пазариш, пазариш, пазариш, до безкрайност. Те просто имат такъв манталитет. Докато се пазарят обаче, те продължават с пълна сила да развиват ядрената си програма.
Моето заключение е, че за съжаление Иран може би ще се сдобие с ядрено оръжие, също като Индия и Пакистан. Това ще означава, че ще наблюдаваме нов ред в Близкия Изток и целия свят. Проблемът е, че управлението на Иран е на религиозна основа с мъченически характеристики. Нали знаете какво е мъченичеството – умираш за исляма и отиваш в Рая и т.н. Махмуд Ахмединеджад има такъв манталитет, напомня ми на самоубиец, които е опасал колан с експлозиви около тялото си. Ето защо той изобщо може да не се притесни за последствията от своите действия.
