На 50 години ЕС не знае какъв ще стане, като порасне
На 50 години ЕС не знае какъв ще стане, като порасне / netinfo

Въпреки че този месец навършва 50, Европейският съюз все още не е наясно какъв иска да стане, "когато порасне".

Създадената на 25 март 1957 г. с Римския договор шестчленна Европейска икономическа общност прерасна без архитектурен план в съюз на 27 държави, който е най-големият търговски блок в света и покрива по-голямата част от континента.

В непрекъснатия работен процес ЕС както винаги се разкъсва между по-нататъшно разширяване и по-дълбока интеграция, между политическо обединяване и икономически съюз, между избора да бъде по-отворен към света или да защитава производителите и земеделските си стопани.

"Европейският строеж не е и никога няма да бъде напълно завършен", каза неотдавна заместник-председателят на Европейската комисия Маргот Валстрьом, сравнявайки Евросъюза с пъзел, който се сглобява детайл по детайл без подробен план.

Проучвания на общественото мнения подсказват, че усещането за вървеж в неизвестна посока е една от причините за спада в популярността на ЕС в много страни наред с мненията, че съюзът е твърде дистанциран, бюрократичен, космополитен и благосклонен към бизнеса.

ЕС все още осмисля "големия взрив", който преживя с увеличаването на членовете си от 15 на 25 през 2004 г., когато повечето от бившите комунистически държави от Централна Европа се присъединиха към богатия някога западноевропейски блок.

Тази година част от него станаха също България и Румъния, с което съотношението между най-богатите и най-бедните страни в съюза по благосъстояние на човек от населението стана 11 към 1.

Когато през 2005 г. французите и холандците отхвърлиха Европейската конституция, предназначена да приспособи зле функциониращите европейски институции към нарастващия брой членове, един от факторите бе недоволството от разширяването на изток и страха от евентуалното присъединяване на мюсюлманския гигант Турция.

Правила

Провалът при тези рефередуми ускори кризата в доверието, която продължава да витае до днес, оставяйки ЕС все така да се бори с остарели правила, предназначени за шестчленна организация.

Когато европейските ръководители се срещнат за отбелязване на 50-годишнината от подписването на Договора от Рим, те ще бъдат неспособни да произнесат думата "конституция" в тържествената си Берлинска декларация и да посочат конкретен срок за реформирането на институциите.

Няма да могат да кажат и колко още ще се разширява блокът поради разногласията за това дали на Турция, Украйна и Беларус трябва да се предлага изобщо пълно членство.

Осемнадесет страни одобриха конституцията, която ще осигури на ЕС в дългосрочен план президент и външен министър, по-ясна система за вземане на решения с повече подчинени на мажоритарно гласуване политики, както и по-съществена роля на Европейския и националните парламенти.

Освен Франция и Холандия евроскептичните Великобритания, Полша и Чехия не успяха да ратифицират конституцията и искат тя да бъде редактирана по начин, който би могъл да наруши крехкото равновесие, на което се основава.

Германският канцлер Ангела Меркел, която се утвърди като най-влиятелната и веща в споразуменията европейска фигура, среща сериозно предизвикателство в опита си да възобнови на срещата на върха през юни преговорите по реформата.

Европейският съюз далеч не е парализиран, разбира се, въпреки меланхоличното - по думите на италианския министър на икономиката Томазо Падоа-Скиопа - настроение.

Неговите лидери единодушно приеха миналата седмица амбициозен план за климатичните промени и енергийно ефикасните и екологични горива, призовавайки световните ръководители на борба с глобалното затопляне.

Но единодушно приетите правила забавиха стъпките в полза на изграждане на обща външна политика и политика за сигурност и затрудниха справянето с имиграцията и престъпността.

Неотдавна присъединилите се Кипър и Полша упражниха правото си на вето, за да блокират преговорите с Турция и Русия, с което подчертаха съмненията в способността на един така нееднороден блок да функционира.

Икономически различия

В областта на икономическата политика страни като Франция искат по-тясно бюджетно и данъчно хармонизиране начело с 13-те страни, които си служат с общата валута - еврото, докато по-новите източноевропейски членове искат да запазят предимствата на по-ниските данъци, за да се изравнят икономически с останалите.

По отношение на търговията в ЕС има разделение между земеделските страни, които искат ограничаване на концесиите за развиващите се селскостопански пазари и орязване на субсидиите, и онези, които твърдят, че Европа по-скоро ще спечели от така важното либерализиране на общата търговия.

"Съществува несъответствие между икономическата действителност, която придобива все по-европейски и глобален характер, и все още преобладаващо междуправителствената същност на политиката на ЕС в различни области", казва Лукас Цукалис - ръководител на гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП и съветник на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу.

Проблемът се утежнява от разделянето на усилията, като ЕС се концентрира върху често непопулярното либерализиране на пазарите и затягането на разпоредбите, докато правителствата на страните членки се занимават с въпроси в полза на гражданите като благосъстоянието и преразпределянето на благата, пише Цукалис в списанието за политика "Юръпс уърлд".

Това дава възможност на евроскептични политици и медии да винят "Брюксел" за решения, приети от техните собствени правителства.

Ако лидерите на ЕС съумеят да спасят ключови реформи в конституцията и да спечелят или избегнат нов кръг референдуми, Съюзът може да успее да преодолее съмненията за бъдещето си.

Ако ли пък не, както предупреди в интервю за Ройтерс бившият председател на Комисията Жак Делор, до 20 години Евросъюзът може да се разпадне. (БТА)

Коментар