Духовете в Ирак са разбунени от зловеща останка от управлението на Саддам Хюсеин - ръкопис на Корана, изписан с кръвта на диктатора, пише вестник "Гардиън".
В продължение на две години, в края на 90-те, Саддам прекарвал време с медицинска сестра и калиграф. Сестрата източила общо 27 литра от кръвта му, а калиграфът я използвал, за да създаде страховитото копие на свещената книга на мюсюлманите. Вече почти осем години след падането на режима обаче тя все още стои далеч от очите на обществеността - заключена зад три масивни врати в джамия в Багдад.
Саддам поискал да прегърне повторно религията и решил да даде кръвта си за изписването на Корана, след като най-големият му син Удай оцелял при опит за покушение. В резултат на това се появил майсторски изработен ръкопис, който би намерил място във всеки музей, ако не беше изписан с кръв.
Според Али ал Мусави, говорител на премиера Нури ал Малики, кървавият Коран не бива да бъде излаган в държавен музей, защото никой иракчанин няма да иска да го види. Той допуска варианта ръкописът да бъде поставен в частен музей, по подобието на изложбите на предмети от времето на нацизма и комунизма.
"Това е безценно, струва милиони долари", коментира книгата Шейх Ахмед ас Самараи, шеф на Сунитската фондация. Той обаче не одобрява постъпката на Саддам. "Не е трябвало да изписва Корана с кръв. Това е харам (грях)".
Въпреки това Самараи е съхранил уникалния препис по време на касапницата, която настана в Ирак след нахлуването на американските войски през 2003 г., като криел някои от страниците в дома си, а други местел по домовете на роднини.
Ръкописът е скрит зад три ключалки и трите ключа се съхраняват на различни места. За да бъде допуснат екипът на "Гардиън" е било необходимо съгласието на цяла комисия. Три поредни правителства в Багдад след свалянето на Саддам така и не са могли да решат какво да правят с книгата.
Докато Ирак бавно се опитва да сформира четвърто правителство, общественото внимание се насочва към трудния въпрос какво да се прави с паметниците от времето на Саддам, които символизират тираничното му управление, но в същото време са станали нарицателни за Ирак. Някои, като кръстосаните мечове, под които някога преминаваха военните паради на Саддам в центъра на Багдад, са се превърнали в символ на столицата, също както църквата Света София в Истанбул или Старият град в Дамаск.
Сред политиците се води спор за останките от миналото. Според някои всички реликви на режима на Саддам трябва да бъдат премахнати, тъй като те са създадени от най-големите таланти на страната, за да възхваляват тоталитаризма и личността на един зъл диктатор.
Други са на мнение, че паметниците са част от историята на Ирак, която трябва да се помни и от която трябва да се извлекат поуки.
След време наследството на Саддам Хюсеин и бруталното му 30-годишно управление вероятно ще се превърнат в предмет на по-умерен дебат, подобен на обществените дискусии в Германия в края на 40-те години, след свалянето на нацистите, прогнозира "Гардиън". (БТА)
