В Европа трябва да сме наясно, че през ХХІ век трансатлантическите връзки остават основата на нашата свобода, сигурност и благоденствие.
Джон Кери избра Европа за първата си обиколка в чужбина и ясно даде да се разбере, че това не е случайно. Това е следствие от обещанието на президента Барак Обама да започне преговори по договор за трансатлантическа търговия и инвестиционно партньорство, целта на което - да се предоставят повече благоприятни възможности на около 800-те милиона души, които живеят от двете страни на Атлантика. Това е съвременното напомняне, че през ХХІ век трансатлантическите връзки остават основа на нашата свобода, сигурност и благоденствие. Европа, както и преди, е предпочитаният партньор на Америка, когато става дума за съставяне на световния дневен ред и за установяването на общите световни правила в съответствие с нашите общи ценности.
Но налагането на нашия начин на живот не е достатъчно. Трябва също така да го защитаваме - и понякога го правим. Необходимостта от стабилен и силен съюз между Европа и Северна Америка е толкова голяма, както никога досега. НАТО е уникален трансатлантически военен алианс, обединяващ 28 страни. Той беше основан преди точно 64 години назад и до момента остава най-важният гарант за стабилността в нашия все повече непредсказуем свят. Но обединяващите ни трансатлантически връзки не трябва да се възприемат като даденост. А това означава, че ние се нуждаем от по-умни, по-рационални инвестиции, които да се разпределят по по-равномерно. Макар Европейският съюз и САЩ да произвеждат заедно около половината от световния БВП, на страните от НАТО да се падат над половината от световните военни разходи, възниква все по-голяма тревога, че днешното съотношение на ангажиментите и приноса в алианса е неудовлетворително и не взима предвид бъдещите нужди.
Ние се доближаваме до приключването на нашата бойна мисия в Афганистан, която се превърна в най-голямата операция в историята на НАТО. И в тези условия имаме възможността да създадем нов трансатлантически баланс с пренасянето на бремето на отговорността за осигуряването на безопасността от прекалената опора на САЩ към разширяването на кръга от задължения на Европа. Само когато поемем по-голяма отговорност за осигуряването на собствената си сигурност и започнем да даваме по-голям принос в потенциала на НАТО, Европа ще може да остане силен играч на световната сцена и да бъде равна на предаността към Северноатлантическия алианс, която демонстрира Америка. За нас е от жизненоважно значение да запазим тази връзка, защото ние сме силни, когато сме заедно.
Усвояване на уроците
Създаването на нов баланс вътре в НАТО ще ни помогне да развием това, което сме постигнали след приключването на Студената война. За изминалите 20 години силите на НАТО са взели участие в почти 40 мисии и операции, включително в Афганистан, Косово, в небето над Либия, край бреговете на Сомалия, а също така на границата на Турция със Сирия, където НАТО неотдавна разгърна противоракетни комплекси „Пейтриът”. В резултат днес НАТО са най-боеспособните, най-маневрените и най-готовите за война сили в цялата история на съществуването на алианса. Ние по-добре си сътрудничим със страните-партньори и с различните организации по целия свят, и сме по-добре подготвени за отговор на непредсказуемите заплахи.
В същото време заплахите, с които се сблъскват членовете на НАТО, стават все по-сложни и взаимно свързани. Това са пропадналите държави, тероризма, разпространяването на оръжие за масово унищожение, пиратството, кибератаките и много друго. По тази причина, за да подготвим алианса за бъдещето, трябва да научим военните уроци от миналото.
Урок първи. В свят, където факторът за стратегическа внезапност е правило, НАТО трябва да бъде готово за всички неочаквани и непредвидими обстоятелства. Еднакви операции няма В Босна алиансът принуждаваше към мир и помагаше да се създаде стабилност. В Либия той защитаваше гражданското население от нападенията на собствения кръвожаден режим. Край бреговете на Африканския Рог НАТО води борба с пиратите в рамките на международните усилия за защита на най-важните морски пътища. За да бъде ефективно, НАТО трябва да има капацитет за решаването на най-различни задачи и за урегулирането на най-различни кризи - от предотвратяване на конфликти до защита от кибератаки.
Урок втори. Добре координираната и безукорна съвместна работа на личния състав и техниката на различните страни съюзници е най-важното наше достойнство. Това означава, че НАТО е способно да нанесе мощен колективен удар, който или не е по силите, или е много скъп за мнозинството страни, ако действат самостоятелно. Например, бойната авиация на всяка натовска страна е способна да осигурява подкрепа на сухопътните войски на всяка държава-членка на алианса.
Третият урок се състои в това, че НАТО притежава гъвкавост, а също така политическа солидарност и голям потенциал за управление. По време на либийската операция ние видяхме, как 14 съюзни държави предоставиха свои военноморски и военновъздушни сили, а осем от тях нанасяха въздушни удари. Но всички 28 страни членки изразиха своята пълна политическа подкрепа и осигуряваха с персонал командните структури на НАТО, които осъществяваха общото оперативно управление. Към нас се присъединиха толкова различни партньори, като Швеция и Катар, - до голямата степен, благодарение на тази постоянно действаща и многонационална система за управление. Многократно изпитаната и проверена на практика над 60 години, тази система няма аналог в света и е ненадмината по въпросите на бързото създаване на международни сили.
Внимателни с различията
Като цяло инвестициите на НАТО в съвременна военна техника през последните години се увеличиха. Но военните разходи стават все по-неравномерни по своите обеми. Това доведе до появата на опасни различия както вътре в НАТО, така и с останалия свят.
Най-големи различия съществуват между САЩ и останалите страни-членки. Днес на САЩ се падат 72% от общите военни разходи на НАТО. През 2001 г. този дял бе 63%. Фактът, че военният бюджет на САЩ от 2001 е нараснал два пъти, само частично обяснява тези промени. В същото време европейските военни бюджети или остават без промяна, или се съкращават. А това създава сериозни оперативни и политически последици. Пример за това е същата тази либийска операция. САЩ се оказаха единствената страна, успяла да предостави в нужния обем най-важните сили, средства и мерки за подкрепа и осигуряване, сред които зареждане във въздуха, разузнаване и наблюдение. Този дисбаланс незабавно предизвика сред новото поколение американски политици и избиратели въпросът, защо те трябва да „субсидират” европейската сигурност, ако самите европейци не желаят да инвестират необходимите средства.
Второто различие може да се наблюдава в самата Европа. На европейските страни-членки от НАТО се падат 68% от общия обем на финансиране на алианса, засягащи такива колективни нужди, като структурата на управление и комуникации, за които страните от НАТО не носят индивидуална отговорност. Но почти 50% от този обем на финансиране се предоставя само от четири страни - САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Само малък брой съюзници притежават днес целия комплекс от военни възможности. Ако говорим за положителните моменти, то европейците забележимо подобриха своята способност по оперативното разгръщане на силите и средствата за продължително време. Например, тези страни от НАТО, които не можеха да осъществяват нощни бомбардировки по време на косовската кампания през 1999 г., успяха да направят това по време на либийската операция. В резултат мнозинството от бойните полети в небето над Либия бяха извършени не от американски самолети. Но ако различията в бойния потенциал между европейските съюзници се увеличава, малцина от тях ще са в състояние ефективно да действат при кризисни ситуация в близост до собствените си граници.
И последно различията между НАТО и останалия свят. Докато общият обем на военни разходи на страните-членки на НАТО се съкращава, новите бурно развиващи се държави увеличават парите за отбрана. На първо място, става дума за Русия, Бразилия, Близкия Изток с неговите съседи, а също така Азиатско-Тихоокеанския регион. През 2012 г. за пръв път в цялата история на военните разходи азиатските държави отделиха в номинална стойност повече, отколкото европейските. В крайна сметка това създава стратегическо несъответствие между потенциала и стремежа на тези страни да оказват влияние върху света, и възможностите на НАТО в това отношение.
Създаване на нов баланс
Всички тези различия и несъответствия не са нещо ново. Икономическата криза ги усили, а растящото внимание на Америка към Азиатско-Тихоокеанския регион (напълно оправдано) ги превърна в по-очевидни. Ако ние се нуждаем от силна Европа и в същото време твърдата преданост на Америка на европейския континент, ние трябва да поправим съществуващата ситуация, да създадем нов баланс и оптимално да разделим помежду си бремето на отговорността за трансатлантическата сигурност.
Първата стъпка е да си придържаме към курса на военни инвестиции. Съществува долна граница на разходите за отбрана, която ни дава възможност да изпълним нашите ангажименти. В Европа ние вече достигнахме тази долна граница. Веднага след като нашата икономика започне да се възстановява, ние трябва да увеличим нашите инвестиции в отбраната.
Става дума не само за пари, но и за сили и средства. Искам да видя вътре в НАТО нова политическа договорка за това, че нито един от съюзниците не е задължен да предоставя над 50% от някои най-важни сили и средства. И приветствам стъпките, които се предприемат от европейските съюзници за увеличаване на техния капацитет в такива области, като стратегически въздушни превози, разузнаване, следене и наблюдение. Това ще позволи да се осигури по-балансирано разпределение на натоварването от двете страни на Атлантика и вътре в Европа, а също така ще вземе предвид бъдещите нужди.
Ако трябва да го кажем по-просто, европейците трябва да правят повече и по-добре. Това дава благоприятна възможност на всички страни членки да работят в по-тясно сътрудничество, а на европейските съюзници предоставя шанс да станат лидери в създаването на редица ключови сили и средства, които ще се необходими в бъдеще.
На миналогодишната среща на НАТО в Чикаго алиансът приветства инициативата на европейските съюзници за зареждане във въздуха. Това е отличен пример за възможното разделение на труда в създаването на нови сили и средства. Това ще даде на ЕС и НАТО така необходимите им оперативни възможности. През декември ЕС ще проведе среща на върха, посветена на въпросите на сигурността и отбраната, която ще помогне да се поставят основите за консултации между двете организации, за координация на техните действия и за по-ефективно сътрудничество. Дойде време да покажем на всички наши данъкоплатци, че техните пари не отиват на вятъра. Всяка една страна членка има само една армия и един бюджет. Те трябва максимално да използват това, с което разполагат, а на де хвърлят пари на вятъра за дублиращи дейности.
И накрая, тъй като нашите бойни действия, според прогнозите, ще намалеят, ние трябва да активизираме бойната подготовка и процесът за провеждане на учения. През 2015 г. НАТО ще проведе своите първи големи войскови учения за последните 10 години. Уроците от военните действия все още са пресни и това ще позволи да използваме оптимално силите, които САЩ обещаха да изпратят на ротационна основа в Европа за провеждане на съвместна подготовка със Силите за реагиране на НАТО, които са най-оперативните бойни съединения на алианса. През следващите години ние можем също така да помислим върху това да изпратим европейски военни части от другата страна на Атлантика за участие в учения на територията на САЩ под натовски флаг, за да подкрепим експедиционната насоченост на алианса и да покажем готовността на Европа да поеме своя дял от отговорността.
Изборът на Европа
Като всеки друг вид отношения, трансатлантическите връзки се нуждаят от непрекъснати инвестиции от икономически, военен и политически характер. Европа и Северна Америка трябва да си общуват по-редовно и по-открито, обсъждайки въпросите в стратегически ракурс. Трябва да преодолеем представата, че НАТО може да обсъжда възникващите кризи само тогава, когато планираме своето участие и общите си действия за тяхното разрешаване. Алиансът трябва да отговаря на своя статут на политически форум за провеждането на трансатлантически консултации по въпросите на сигурността, включително тези, които възникват извън пределите на евроатлантическия район. Преди всичко, Европа трябва да гледа навън, а не навътре, създавайки истински глобален поглед върху безопасността.
В нашия взаимно свързан свят ние трябва да признаем, че трансатлантическите отношения остават най-важните от тези, които имаме. Те са жизненоважни не само за свободата, безопасността и процъфтяването на Европа и Северна Америка, но и като стабилен фундамент на световния ред, почиващ на ясни правила. За да остане предпочитан партньор на Америка, Европа трябва да стане този силен партньор, от който Америка се нуждае.
*Андерс Фог Расмусен е генерален секретар на НАТО. Статията „Как да запазим НАТО силен” е публикувана във „Форин полиси”. (БГНЕС)
