Ако изборите за Народно събрание бяха днес, със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". За ГЕРБ биха дали гласа си 23,9 на сто, за Коалиция за България - 17,5 процента, за ДПС - 6,2 процента, за "Атака" - 5,2 на сто. Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и "Движение България на гражданите", което получава подкрепата на 3,1 на сто от анкетираните, сочи проучване на НЦИОМ, направено между 10 и 15 април сред 1120 души.
Социолозите отбелязват, че изследването е направено в самото начало на кампанията и по-нататъшният й ход ще бъде решаващ за КП "Демократи за силна България и БДФ", както и за НФСБ. НЦИОМ регистрира тенденция към известно повишаване на електоралната подкрепа за Коалиция "Център-Свобода и достойнство" (НДСВ и НПСД), за Коалицията от партии "ГОРДА България", за РЗС и за ВМРО. Социолозите обаче не смятат, че е коректно в началото на кампанията да се правят прогнози за представянето на новоучредени партии и коалиции, които гравитират около и под изборния праг.
Запазват се основните тенденции по отношение на електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП. За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП. Към 15 април НЦИОМ регистрира устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Няма значима промяна и в разликата между ГЕРБ и БСП - към 15 април тя е 6,4 на сто. Сред гласувалите както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г., има немалко разочаровани от политиката на своите партии. ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели.
Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз "Единство" не повлиява върху електоралната подкрепа за КП "Демократи за силна България и БДФ". От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.
Готовност за гласуване декларират малко над 60 процента от имащите право на глас българи и на базата на това социолозите на този етап прогнозират изборна активност около 55 на сто. Най-висока готовност да гласуват декларират хората на възраст над 60 години, образованите и заможните, както и жителите на селата и на градовете-областни центрове.
Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.
