Около 11 на сто от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, 89 процента твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. Това показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 10 и 15 април сред 1120 души.
4,7 на сто от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това). Останалите 6,6 процента от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.
В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5 на сто от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане.
Според данните от проучването 71 процента от участвалите в изследването твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. 29 на сто не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане.
