Висока подкрепа на хората за управляващата партия в средата на мандата и мобилизация на избирателите на БСП. Това са част от изводите на социолозите, направени пред Дарик след първия тур на вота 2 в 1 в неделя. Те отчитат и че опитът за разцепление на ДПС при напускането на Касим Дал е бил неуспешен. Освен това според социолога Андрей Райчев „времето на Волен Сидеров е свършило", а ГЕРБ е успял да превземе избирателите на другите десни партии не чрез нахлуване, а по линия на борбата с традиционни техни врагове. Друг извод, до който социолозите стигнаха, е, че заявената подкрепа от лидера на ДПС Ахмед Доган за кандидатпрезидентската двойка на БСП Калфин-Данаилов вероятно ще приедизвика контрареакция и ще донесе гласове за опонентите Плевнелиев-Попова.
Представянето на ГЕРБ
Според Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг в демократичната история на страната досега не се е случвало управляващата партия да има толкова висока подкрепа. „Безспорният победител на първия тур на президентските избори беше кандидатът на ГЕРБ", каза Павлов и допълни, че претендентите на партията за градоначалници в голяма част от областните центрове стоят много добре и в някои от тях са успели да спечелят още на първи тур. „Това е безспорен успех за управляващите", категоричен е Павлов. Той обаче обясни, че независимо от късното обявяване на кандидатите ГЕРБ са правили партийна кампания през цялата година, стояща зад обяснението „ние не правим кампания, вършим си работата" и избирателите точно това са оценили и след спад на доверието в началото на годината и пролетта, през лятото е имало връщане на доверието.
Според Светлозар Томов от агенция „Скала" изборите сложиха точка на възможния спор ще има ли ГЕРБ потенциал, социална база да изкара мандата си. „Отговорът на този въпрос е положителен. Да, за първи път имаме партия, която в средата на мандата си не е изгубила кой знае каква подкрепа в сравнение с парламентарните избори, на които взе властта", смята той.
По думите му обаче въпреки това в страната има процес на надигане на недоволство спрямо ГЕРБ. „Броят на привъжениците на ГЕРБ не е намалял, но броят на противниците на ГЕРБ рязко е нараснал", каза още социологът. По неговия анализ изборите до голяма степен са предопределени от начина, по който избирателите интерпретираха ГЕРБ и Борисов, от една страна, и от друга страна, управлението на Първанов в последните десет години и двата мотива се преплитат.
„Имаше наказателен вот срещу ГЕРБ, който частично отиде в Калфин, частично в Кунева, частично в някой от малките кандидати. Имаше наказателен вот срещу Първанов, който също се преразпредели основно в Плевнелиев, но не само там. Имаше два паралелни сюжета, които влияеха на мотивацията на хората: отхвърлям ли сегашното управление, ако съм недоволен от него, и отхвърлям ли възможността човек, свързан с Първанов, да наследи институцията, което произведе един малко по-скрит в публичното пространство наказателен вот срещу Калфин", каза Томов.
Той допълни, че не бива да се забравя, че тези два мотива „да накажеш" по някакъв начин замъгляват цялата картина. Ако тези два мотива ги няма, а те биха могли да се появят съвместно само на президентските избори, вероятно картината би била друга, смята още той.
Според него това донякъде се илюстрира от местните избори. Томов възприема като впечатляващо това, че добре приеманите кандидати за кметове на ГЕРБ са спечелили категорично изборите си. Според него обаче картината е много противоречива по места, местният вот не може да се анализира през това как са реагирали хората в 20 общини, където живее 50 на сто от населението. „Има очевидна като че ли тенденция: там където има работа, има бизнес, има живот, ГЕРБ стои добре, но има места в страната, в които ГЕРБ има изключително сериозен проблем да задържи влиянието си. Политическата идеология на ГЕРБ е ефективна там, където хората не са потънали дълбоко в тежки икономически проблеми. Затова се получава донякъде парадоксът една партия, която иска да бъде приемана като дясна, да губи подкрепа сред високообразовани слоеве, икономически свободни хора в малки населени места, потънали в икономическа криза", коментира Томов.
Според Андрей Райчев ГЕРБ и Бойко Борисов са успели да вземат гласовете на десните партии, но не чрез „нахлуване" и конфронтация с тях, а чрез борбата с врагове, които се считат за традиционни на десните партии. „Десните не разбраха как им взема. Той превзе СДС не защото атакува СДС, а защото показа на привържениците на СДС, че враговете, с които той се бие, са онези традиционни, с които СДС се бие. Той им взе през врага", смята Райчев. По думите му ГЕРБ не е напреднал нито метър спрямо БСП. „Напротив, накрая на двугодишното управление на ГЕРБ БСП - главният враг на ГЕРБ, е в максималната си възможна форма. Много са добре и даже смятат и не без основание, че имат известни шансове на втория тур. За сметка на това реалната жертва е десницата", допълни той.
По мнението му езикът също е фактор по отношение на избирателите. „Борисов изобрети интуитивно нов десен език - той е човек, който гледа действителността и разказва света както го вижда. Този десен език има една особеност: това е десен език без антикомунизъм. Не може и виждаме това и в Полша, и в Румъния дясното не може да бъде свързано с това, около което възникна, то загасна в прехода. Антикомунизъм в България не е възможен поради една много проста причина - няма комунисти. БСП е дребнобуржоазна партия", каза Райчев и обобщи, че Борисов е „конфискувал дясното" през езика си. Според него лидерите на класическата десница се държат за антикомунизма като за последен сал и това той отчита като груба грешка. Според други социолози обаче тезата на Андрей Райчев не е съвсем точна. Несъгласният с тезата Томов се аргументира, оределяйки Борисов като „политик, който не различава общество от държава". Десният език разглежда държавата като инструмент, като средство, което трябва да бъде непрекъснато подчинявано на обществото и икономическата инициатива, коментира Томов.
На въпрос като резултат от изборите какви са нагласите на избирателите като политически ценности и поведение, Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч" изрази мнение, че това, което се случва и това, което тя е видяла в хода на кампания е много ясно и целенасочено налагане включително в общественото съзнание, че няма друг критерий за избор, няма политически избори, няма ценностни избори, има единствено и само избора на предметните неща, които са сътворени. „Аз трябва да кажа, че това дава своя резултат", каза тя.
Според Светлозар Томов „до голяма степен авторитарният стил на Бойко Борисов се привижда като гаранция за сигурност и ред" и привлича гласове, но създава и противници. Той смята, че по-скоро този стил на управление създава поляризация в българското общество. „Според мен вотът за Кунева е ефект от тази поляризация. Основното в кампанията на Кунева, което я различаваше от всички други, беше придържането към една не съвсем българска политическа коректност", коментира социологът.
Той допълни, че най-много десни гласове са дадени за Росен Плевнелиев, но впечатляващо много от тях са отишли при Меглена Кунева.
Според Юлий Павлов дясното се е преместило при ГЕРБ още на парламентарните избори преди две години. Според проучване на Центъра за анализи и маркетинг 60 процента от десните избиратели гласуват за ГЕРБ като политическа сила и за Росен Плевнелиев като кандидат, 3,5 процента - за СДС, а 1,5 на сто - за ДСБ, а другите не гласуват.
Според останалите социолози само анализ върху крайните резултати за цялата страна биха дали ясна картина за вота на хората по партии.
Андрей Райчев подчерта, че според вота на хората националистическите кандидати - на „Атака" Волен Сидеров и на Националния фронт за спасение на България Стефан Солаков получават общо около 6-7 процента от гласовете. Той разграничи избора на хората за лидера на ВМРО-БНД и партиен кандидат за президент Красимир Каракачанов, като го нарече друг вид национализъм и обясни, че тази партия е потвърдила своето присъствие. 7 процента, които „Атака" демонстрира, разделени на две според Райчев вещаят „по-скоро края на Волен Сидеров, отколкото края на националистическите партии у нас".
„Трябва да кажем, че Сидеров получи нещо като шестица от тотото преди изборите, по време на изборите - това беше Катуница, това е класическа карта за разиграване на такъв човек в този момент, той извърши всичките си „навични" действия и вместо хората да се привлекат към него, те рязко го наказаха. Това означава само едно - времето на господин Сидеров е свършило. Той имаше личен монопол върху българския национализъм и това е приключило, но не и българският национализъм, защото данните на господин Солаков са впечатляващи", категоричен е социологът.
„Сидеров е в ситуация, в която е преминал пика на политическата си популярност и върви надолу", каза Светлозар Томов. Според него привличането на гласове към Стефан Солаков не е въпрос толкова на личните му качества, колкото се обяснява с това, че няма персонификация на националистическата кауза във фигурата на Волен Сидеров.
Боряна Димитрова обърна внимание, че вотът на ДПС е изключително масиран, изключително хомогенен и въпреки някои очаквания за пробив, изборите в Кърджали по мнението й са потвърдили един масовиден вот, който продължава да съществува.
„Имаме трети случай на опит ДПС да бъде взривено отвътре", каза Андрей Рачев, визирайки напускане на Касим Дал и допълни, че опитът е бил неуспешен. „Имаме трети опит ДПС да бъде взривено отвътре чрез алтернативна партия - Гюнер Тахир, Осман Октай и сега Касим Дал", изреди той. По думите на Райчев от данните, по които той може да съди, опитът е по-неуспешен от този на Гюнер Тахир и почти толкова успешен колкото този на Осман Октай.
Според социолозите мобилизацията на гласове, които да отидат при кандидата за президент Ивайло Калфин, може да повлияе на балотажа, но влиянието няма да е еднозначно и заявената подкрепа от страна на Доган за социалистите ще мобилизира и гласове за Плевнелиев. „Явната подкрепа на Доган за Калфин ще мобилизира и подкрепа за Плевнелиев и няма да е най-същественият фактор. Възприемането на Калфин като кандидат за президент, който получава подкрепата на Ахмед Доган, ще породи и негативен вот спрямо него. В тези избори не позицията на Доган и не гласуването на българските турци ще бъдат решаващи фактори за изхода от втория тур", мисли Томов, но отчита, че влияние безспорно ще има.
Боряна Димитрова изрази мнение, че колкото по-мълчалива е подкрепата на ДПС, толкова по-силно е влиянието му. „В момента, в който има ясно декларирана подкрепа, все още степента на маригинализацията на ДПС в голяма част от българските избиратели е силна и декларираната подкрепа на ДПС е способна да породи и доста силна контрареакция", коментира тя.
„Трудно е на този етап да се говори, че наливането на гласове към един от кандидатите ще реши изхода от президентските избори", каза още Димитрова и допълни, че според нея няма да е така.
Юлий Павлов направи изчисления, според които разликата между двамата претенденти, които отиват на втори тур, не може да бъде „стопена" и вотът не може да бъде обърнат между първия и втория тур. Други изчисления на Андрей Райчев обаче показат, че по думите му „нещата са преодолими".
Боряна Димитрова направи и уговорката, че има „технически детайл", който може да има значение на балотажа. Като такъв тя посочи фактът, че в някои от големите градове, където поддръжката за ГЕРБ е силна, кметове бяха избрани на първи тур и не се знае каква ще е мотивацията на хората да отидат да гласуват само за президент.
Светлозар Томов от своя страна обърна внимание, че резултатите от първия тур са фактор. Той напомни, че изборите са социално-психологически процес, не всички хора ще гласуват така, както са гласували на първия тур, така че по думите му не трябва да се правят механични сборове.
