Властта се съсредоточава в ГЕРБ, ако имаше днес парламентарни избори, вероятно в Народното събрание щяха да влязат четири партии. Това коментираха социолози пред Дарик след втория тур на вота две в едно. Различни са тезите за политическия център у нас и доколко съотношенията на политическите сили на картата вещаят възраждане на двуполюсен модел. Вотът на симпатизантите на ДПС не е бил определящ за президентския вот, но това не е новост, смятат те. Категоричен е изводът обаче, че за първи път партията на Ахмед Доган не е подкрепила победителя в надпреварата.
Всички яйца в кошницата на Борисов
Социологът Андрей Райчев от „Галъп" обясни, че Бойко Борисов и ГЕРБ са концентирали в себе си цялата власт. „Сбъдна се най-простото нещо: първият спечели и така или иначе Борисов има цялата власт", каза той. Райчев изчислява, че подкрепата за Борисов е между 1 млн. и 1,2-1,3 млн. души. По думите му на тази малка, при това топяща се основа се държи цялата власт. „Тоест имаме една малка територия, на която е построено голямо здание. В този смисъл, колкото и куриозно да е, в този ден започват най-големите неприятности на господин Борисов, защото той отговаря за всичко в страната", коментира социологът.
Според него който и от тримата сочени като основни претенденти за президентския пост в началото на надпреварата да беше спечелил, това не би крило никаква опасност за демокрацията, нито победата на Росен Плевнелиев според него съдържа подобен риск. „Българите обаче предпочетоха да сложат всичките си яйца в кошницата на Бойко Борисов и това е факт", каза Райчев.
Според Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг трябва да се зададе въпросът за мотивацията на хората и според него по-скоро водещ е мотивът против, отколкото за. „Със сигурност обществото не искаше двама министри от правителството на Станишев да станат президент и вицепрезидент, не искаше трети мандат на Георги Първанов. Това беше класически сблъсък дясно и центъра срещу лявото. Да, крайният резултат е всички яйца се оказаха в една кошница, но мотивацията беше съвсем друга. По-скоро се гласува против, отколкото за", категоричен е Павлов.
Според Цветозар Томов от Агенция „Скала" проблемът не е в коя кошница са яйцата, а в тяхната здравина. „На тези избори се получи остра схватка между, ако си позволя да въведа персонажите на Алеко Константинов, наследниците на Гочоолу и Дочоолу и имаме тотално набити наследниците на Иваница Граматиков", коментира Томов. Според него българите са избрали един недомократичен модел на управление и доколко той ще е успешен предстои да се разбере в бъдеще. Останалите му колеги обаче го контрираха с различни аргументи. Юлий Павлов изтъкна, че не за първи път президентът, премиерът и председателят на Народното събрание ще са от една партия, а това се е случвало и в периода 1997-2001 година при управлението на Иван Костов и след това при управлението на тройната коалиция 2005-2009 година. От своя страна Андрей Рачев допълни, че става въпрос за демократичен избор, защото това е вотът на хората. „Това, че демократическият процес излъчва този резултат по свободен начин, мисля, че няма никакво съмнение", категоричен е Райчев.
Поглед вдясно
Ако сега имаше парламентарни избори в Народното събрание щеше да има само четири политически сили - ГЕРБ, БСП, ДПС и евентуално СДС, които са на ръба, каза Юлий Павлов. По думите му основание да се смята, че СДС биха спечелили депутатски места към днешна дата дават резултатите на партията при вота за общински съветници в национален план, където сините вземат около 4,2 процента. „Синята коалиция е мъртва, но СДС още е живо, разбира се на изкуствено дишане и едва мърда. Синята коалиция не води до аритметичен сбор, а дава резултат, по-нисък от сбора", коментира социологът.
Андрей Рачев от своя страната изрази мнение, че ГЕРБ е „изяла" дясното, но не с агресия, а чрез експроприиране на враговете на дясното. „Те убиха десницата през вземането на нейните врагове, елементарен трик, но извинявайте, ако една десница може да бъде експроприирана, че и взимаш двамата врага, това просто какво говори за самата десница", допълни той. По думите му не трябва да се гледа в дясното, защото не там ще се роди важното за България „дете", а в центъра.
На фокус: политическият център
Според Андрей Райчев интересен е въпросът как са гласували на балотажа подкрепилите на първия тур Меглена Кунева, които са 14 процента „центристи". На втория тур на вота за държавен глава 3 процента от тези 14 на сто изобщо не са отишли до урните, тоест отказали са да направят избор между Калфин и Плевнелиев. Останалите 11 на сто са се разделили, като 6 процента са подкрепили Калфин, а 5 процента - Росен Плевнелиев, като социологът не изключи възможността съотношението да е повлияно от социологическа грешка и да става въпрос за разпределение по равно.
„Тоест в този нов феномен, който Меглена Кунева обозначи, в тези 400 000 души имаме наистина центристки феномен, феномен, нов за България, на много високо цивилизовано равнище", коментира Андрей Райчев, като допълни, че става въпрос за хора с много висока спрямо средната степен на образование. „Това е нещото, в което трябва да се взираме, а не в осколките на дясното, което мисли някаква своя стара слава", допълни той.
Юлий Павлов отбеляза, че преди първия тур избирателите на Меглена Кунева на въпрос как биха гласували на евентуален балотаж, една трета са отговорили, че няма да гласуват, а другите две трети са имали намерение да се разделят в съотношение две към едно в полза на Плевнелиев. „Фактът, че са се разделели 50:50 показва, че всички тези неразбории, некадърност на избирателните комисии и така нататък са намалила готовността за подкрепа за кандидата на управляващите", коментира той. Юлий Повлов допълни, че в България центърът и дясното са някак по-органично свързани.
Андрей Райчев смята, че сегашната власт не е електорално базирана пропорционално на своята сила, защото липсва център.
Според други социолози обаче има напрежение в центъра, след като вотът за Кунева се е разпределил почти по равно на балотажа.
Цветозар Томов пък смята, че схемата ляво-дясно-център подменя реалните политически нагласи на избирателите и е изкуствена.
Има ли почва за двуполюсен модел?
Според Томов ГЕРБ и БСП не са два полюса като ляво и дясно. Той попита може ли да се види в политическото говорене на ГЕРБ и БСП такава отчетлива разлика, която да ни позволи да интерпретираме едната политическа сила като лява, а другата като дясна и да ги видим много разтеглени, с много различни политически идеи. Томов даде за пример разграничаването между СДС и БСП през 90-те години и различните им позиции по въпроси като членството в НАТО, поземлената реформа и така нататък. „Това беше политическа борба за реформи в българското общество, в която лявата и дясната позиция ясно се разграничаваха една от друга. Кажете ми има ли нещо подобно в момента между ГЕРБ и БСП? Ние слушаме едни и същи лакърдии за европейската идентичност на България. Това е квази-ляво и квази-дясно. И двете партии, които се ръфат в момента на политическия терен и доминират в политическото пространство, в крайна сметка се опитват да представят програми, чрез които да решават всички проблеми на българското общество през държавата", допълни той.
По думите на Юлий Павлов лявото и дясното у нас не са истинско ляво и дясно, те са въпрос на самоидентификация, като в тази самоидентификация най-важният признак е по оста комунизъм-антикомунизъм. Иначе според него, ако се погледнат икономическите възгледи на хората, които се определят като десни, „те са в голяма степен леви". „Реториката както на управляващите, така и на опозицията все едно лява или дясна е лява, защото мисленето на голяма част от избирателите е ляво. Но при политиките има разлика. Политиката, която ГЕРБ води, е определено дясна, с лява реторика, за да се харесва на десния и центристки избирател, но те водят дясна икономическа политика. Дясна политика водеше и социалистическата партия също с лява реторика, която за тях е по естествена. В крайна сметка от 1997 година насам всички правителства водят дясна политика", допълни той.
Томов се съгласи с Павлов, че всички правителства от Костовото насам поне по отношение на фискалната политика се държат като десни, независимо от реториката. Той допълни, че може да се каже, че правителството на ГЕРБ проявява приемственост в това отношение. Според него обаче фискалната политика не е достатъчна, за да се характеризира икономическата политика на това правителство.
„То си позволи действия, които меко казано не са десни и ограничават икономическите свободи на българските граждани. Никога не е имало толкова неизплатени задължения на държавата, никога не е имало толкова централизиран контрол върху разпределението на ресурсите за капиталово строителство на държавата, никога не е имало до такава степен задържане на плащания към бизнеса, никога не е имало до такава степен фаворизиране на държавната собственост спрямо другите видове собственост, както по време на това правителство Всичко това са мерки, които по-скоро говорят за една при това агресивна лява политика спрямо свободното предприемачество в България", коментира социологът.
Андрей Райчев изрази тезата, че „не дай Боже връщане на двуполюсния модел у нас би било политически ад". По думите му двуполюсният модел си струва да бъде приложен само при някакви върхови страшни напрежения на една страна, когато не може да мине иначе без тази омраза.
„Двуполюсното винаги съдържа в себе си два момента на нестабилност в себе си. Който е на власт в рамките на двуполюсен модел, винаги има повече власт отколкото му се полага. Така беше с Виденов, така беше с Костов, двамата класически двуполюсни премиери. Вторият дефект на двуполюсното: опозицията просто трябва да си гледа часовника кога ще дойде на власт. Това е голямата разлика в системата ако тя има три елемента дясно-център-ляво или дясно-ляво", коментира социологът.
Прегръдката на Доган
Според Юлий Павлов не се знае доколко искрен е бил апелът на лидера на ДПС Ахмед Доган в нощта след първия тур да се подкрепи кандидатът на социалистите Ивайло Калфин. Социолозите отчитат, че на втория тур участието на симпатизантите на ДПС не е било толкова масово, колкото се е очаквало. „Тези от симпатизантите на ДПС, които гласуваха на втория тур, не гласуваха на сто процента за Калфин. Това според мен е важно в прогнозите по-нататък в това как ще се развива ДПС и как ще се развива този електорат", допълни Павлов.
Според него ГЕРБ е направила пробив в смесените райони с листите за общински съветници и то с нещо „изключително разумно", че в техните листи е имало етнически турци.
Андрей Райчев изрази мнение с уговорката, че може да се откаже от него под напора на фактите, че не само за първи път Доган не е определил кой да е президент, но за първи път партията получава толкова малко абсолютно количество гласове, като обясни, че става дума за около 300 000 на първия, тур, а в предходни избори са били около 500 000.
По думите на Райчев вариантите като обяснение са три, като той допълни, че не може да ги подплати с факти: общинските избори и поведението на ДПС в тях, съзнателно поведение на Доган или реално отслабване на ДПС. „Но това е толкова важно за бъдещето на България кое от тях е вярно, че не си струва без много сериозно да видим цифрите", категоричен е социлогът.
Според Цветозар Томов ДПС до 2005 година никога не е вземало повече от 300 000-350 000 гласа, а вотът за партията рязко е нараснал след появата на „Атака". След това влиянието е нараствало до изборите през 2009 година, когато бяха постигнати 610 000 гласа за движението на Доган. „Ако говорим за спада на ДПС на тези избори, вероятно трябва да го свържем и с разлагането на националистическия вот", коментира той.
Юлий Павлов отчете, че не за първи път Доган не решава избори. Той е решил изборите през 1992 година между Желю Желев и Велко Вълканов. „При останалите избори той гласува за победителя и с това създава мита, който е изгоден на него и на националистическите среди. Те взаимно поддържат този мит как Доган решавал президентските избори", каза той. Социолозите са кетгорични, че за първи път лидерът на ДПС не е подкрепил победителя.
Андрей Райчев прогнозира обаче, че вероятността да свърши ролята на Доган не е повече от 5-10 на сто, но призна, че за първи път вижда някаква вероятност да е започнал процес на свършване на ролята. Павлов допълни, че дори да върви надолу неговата роля това ще бъде бавен процес и „със сигурност ролята му не свършва тук".
Профил на избирателя
Едно от най-интересните неща, които социолозите наблюдават при избирателите, е женският вот за Кунева, като според тях за първи път се наблюдава толкова силно различие в зависимост от пола. Две трети от избирателите на Кунева са жени, допълни Томо и призна, че няма ясно обяснение. Андрей Райчев коментира, че това означава, че извън рационалното послание, извън центристкия патос да нейните послания, тя се е харесала лично като биография, има еманципантска роля която играе, и показва, че има дефицит на жени в политиката, „камо ли на самостоятелни жени".
Андрей Райчев отчете, че 12 процента от избирателите на Росен Плевнелиев са младежи, а при Калфин този процент е 8 на сто. 13 процента от далите вота си за кандидата на ГЕРБ пък са възрастни хора над 65 години. Хората над 65 години, пуснали бюлетина за Калфин, са 25 на сто. „БСП в началото на прехода беше партия рязко изнесена към селата и възрастното население, тя губи това си свойство, става партия, все по-нормално представена в различните възрастови групи", коментира Райчев. Почти по равно са дяловете на хората със средно и висше образование, гласували за двамата кандидати: 37 на сто от избирателите на Плевнелиев и 33 на сто от хората, гласували за Калфин, са такива. Социолозите са убедени, че кандидатът на ГЕРБ е избран от хората в големите градове на страната.
На втория тур 8,3 процента от гласувалите са били турци, като 23 процента от тях са гласували за Плевнелиев, 76 на сто за Калфин. 3 процента от гласувалите на втория тур са роми., като са се разделели по равно с лек превес за Калфин. Според социолозите участието на ромите се драматизира, като признават, че по отношение на местата, където резултатите на опонентите са близки, търговията с гласове сред ромското население е от значение, защото сто купени гласа накланят везната.
Администрирането на изборите
Според социолога Цветозар Томов по отношение на администрирането на изборите се е получил „целият коктейл" от безобразия. Той допълни, че няма конспиративна теория и не мисли, че това е някакъв зъл замисъл на управляващите.
Неспособността за справяне с организацията на изборите според него се дължи на три основни неща: първо, че е приет изборен кодекс, който до голяма степен, за да създаде повече строгост и контрол над евентуални изборни безобразия, е създал много тежка процедура, която трябва да изпълняват секционните избирателни комисии, второ, по думите му те са се оказали неподготвени да изпълнят тази задача и трето, заменяне на голяма част от хората, които имат опит с провеждането на избори, което Томов определи като „доста лекомислено".
„Съвкупният резултат е много жалък на първия тур. Нужна е и преработка на изборния кодекс, нужно е да се убедим, че в България трябва да възникне професионална изборна администрация", заключи той.
Друг проблем при изборите социолозите посочиха забранителните списъци и правилото за уседналост. „Правото за уседналост, което е принципно разумно, изисква тези, които го налагат, да си представят технологично как ще го осъществят, без да нарушават права на граждани. През ум не им хрумнало и в крайна сметка се провалиха изцяло в това отношение. Изборите бяха опорочени, най-вече заради това, че беше отнето конституционното право на вот на няколко хиляди български граждани", коментира Томов.
Юлий Павлов отбеляза, че начинът по който се е приложило правилото за уседналост, лишава много български граждани от правото да гласуват. „Принципът за уседналост трябва да бъде водещ за това къде имаш право да гласуваш, а не за това дали имаш право да гласуваш. Конституцията дава категорично право на всички български граждани да гласуват, независимо от това къде се намират", допълни той.
Според Цветозар Томов изходът от ситуацията е в това хората да гласуват по постоянен, а не по настоящ адрес.
