За животните и хората с Надя Станчева от "40 до 40"

Следващата чувствителна тема, която проектът "40 до 40" представя, са бездомните животни. Именно на тях са посветени ежедневните вълнения, борби и победи на Надя Станчева – един от създателите на Animal Rescue.

Любовта към животните я намира не много отдавна, като с още няколко съмишленици тя "прегръща" каузата да помага на бездомните животни. С времето Надя и колегите й променят нагласите и преборват трудностите с позитивизъм. Екипът на Animal Rescue се старае да превърне съжалението към животните с не добра съдба в удоволствие за тези, които поискат да ги приютят.

Откъде идва вдъхновението, с което можеш да променяш живота не само на животните, но и на хората около тях? И колко е трудно да пребориш среда, подвластна на клишета и недоверие? За това е следващият разговор с Надя Станчева в "Кой говори" по Дарик.

Представяме Надя Станчева, един от основателите на Animal rescue. Веднага свързваме вашата организация с приюта за  бездомните кучета.

Надя Станчева: Това е основното, с което се занимаваме - с бездомни и изоставени домашни кучета. Напоследък в полезрението ни са и котките, защото при намаляване броя на бездомните кучета се увеличи броят на котките.

Един от най-големите нерешени проблеми от години са бездомните кучета. Основната работа се върши  от неправителствените организации. Как се промени тази среда, има ли напредък?

Надя Станчева: Напредъкът е сериозен през последните години. Основното, което променихме, е начинът, по който възприемаме този проблем. Крайно време беше да се разбере, че кучетата никога няма да свършат. Една от основните ни дейности е да спасяваме животните - да ги кастрираме и да им намираме домове, а другата - да образоваме хората. Да говорим с хората, които имат или искат да отглеждат кучета.

Как ти хрумна идеята да се отдадеш на тази кауза? На колко години си? Откъде си?

Надя Станчева: На 35 години съм, от София. Когато ми подариха кученце, бях безкрайно щастлива. После открих колко много обич и емоция има в тези животни. Лека-полека  започнах да гледам на бездомните животни по различен начин. Когато случайно се сдобих с шест кутрета, започнах да търся съмишленици и начини да се справя с този проблем - гледането на шест кучета в един апартамент. Така открих хората, с които и до ден днешен работя. Опитът, който аз нямах, потърсих в своите партньори.

Значи всичко започна така - ти отиде, свърза се с твоите съмишленици и създадохте тази организация. Така ли стартира всичко?

Надя Станчева: Пусках призиви за помощ и търсехме приемни домове. Това, с което се занимавах преди, ми помогна, защото имах много контакти. В началото намерих домове за кучета в чужбина, тъй като в България тази практика все още не беше разпространена. Появиха се приемни стопани, които гледаха кученцата. Изваждайки ги по онова време от приютите, те бяха пълни с всякакви болести. Първото, което направихме, беше да поживеят някъде, за да се ваксинират, обезпаразитят и да станат готови за новия си дом. По този начин се намерихме. Аз търсех приемни стопани и се отзоваха няколко души, които си взеха кученца. Впоследствие започнахме да изграждаме верига, която да работи по-добре и по-мащабно.

През коя година се случи това?

Надя Станчева: Запознахме през 2009 година.

Какъв беше вашият път?

Надя Станчева: В началото пътят беше по-лесен, защото бяхме доброволци. От нас се очакваше да вземем десет кученца и да им намерим постоянни домове. Впоследствие като се гмурнахме надълбоко и поехме 500 кученца, стана страшно. Това, с което се гордеем, е, че приют Богров ни даде много повече, отколкото ни взе. Там намерихме нашите доброволци и сподвижници. Там намерихме домове на хиляди кучета.

От колко души е вашият екип?

Надя Станчева: В екипа на Animal Rescue Sofia сме само трима. В самия приют работят около 15 души.

Сега колко кучета имате?

Няда Станчева: Сега при нас има 200 кучета. Това са кучетата, които не успяхме да задомим, излизайки от приют Богров. През нашите ръце са минали над 400 животни. Тези 200 кучета са при нас, докато продължават ремонтите.

Кога се очаква да приключи този процес? Кога ще се пренесете на новото място?

Надя Станчева: Ние вече сме на новото място, като ремонтите текат и в момента. Надяваме се, че приютът ще е готов до месец, а клиниката - в началото на лятото.

Защо този проблем с бездомните кучета и котки не се променя по-бързо? Хората продължават да си купуват кучета и да ги изоставят…

Надя Станчева: Има и обяви - разменям хъски за боксер. Гледал си едно животно две-три години, после модата се сменя и си взимаш друго. Една от основните ни дейности е да общуваме с хората, да променяме техните нагласи и отношението им. Убедена съм, че ако всеки има информацията, може да разбере проблема. Кучетата намаляват, но тъй като темпото е бавно, хората вече губят търпение. Никой не иска да има кучета по улиците. Мечтаем за деня, в който четири-пет неправителствени организации ще намерят някое куче на улицата и ще го приберат. Нещата се променят, но докато има несериозно отношение към проблема, ситуацията няма да се подобри толкова бързо. Човек не може да е спокоен с пет-десет непознати кучета около него. Нашата цел не е кучетата да останат на улицата и хората да им правят колибки и да им дават храна. Това е временно положение, което съпътства кастрационната политика. Няма начин бездомните кучета да изчезнат изведнъж.

Сега имаме и друг проблем. В София кучетата понамаляха, но в съседните градове не се прави нищо за справянето с този проблем. Изхвърлят много кучета в столицата. Тъй като това са кучета, които не се оправят в градска среда, те най-често стават жертва на инциденти. Те са неориентирани и стреснати, което ги подтиква да бъдат по-агресивни. Не можем да очакваме от куче, което преди това е било пазач, да бъде неагресивно. То е научено да пази и оттам идват основните проблеми.

Защо един млад човек може да възприеме това като приоритет и по този начин да се опитва да променя средата?

Надя Станчева: Правим всичко по силите си, за да се получат нещата. Има всякакви хора, но ние потърсихме нашите съмишленици. Нашите последователи са хора като нас. Те са хора с европейско мислене и са видели как се случват нещата в други европейски страни. Винаги сме се старали да предразположим хората, които идват в приюта, да поискат да дойдат отново и да няма сълзи. Този различен подход привлече към нас позитивните хора.

Другият мит е, че вие печелите от това, ако има бездомни кучета…

Надя Станчева: Трудно ще оборим този мит. Винаги ще има хора, които ще казват на черното бяло. Ние печелим много, но то не се изразява в пари, а в невероятното удоволствие от добре свършената работа. Вдъхновението ни идва от това, че си променил не само живота на животните, но и този на хората. Ние се издържаме изцяло от дарения. Няма общинско или държавно финансиране, но ако имаше, щяхме да приемем. За щастие хората, които ни подкрепят, стават все повече. Това са верни приятели, които виждат какво правим и не се влияят от това, което се говори.

Какви полезни съвети могат да се дадат - как можем да се образоваме? Какво да правиш и как да не нахраниш едно измършавяло куче, което седи пред блока ти?

Надя Станчева: Не разбирам тази логика - гладното куче е безопасно куче или ненахраненото куче е по-добро от ситото. Това, което трябва да правим, е кастрация. Само така  можем да променим нещата. На никого няма да коства кой знае какво усилие, ако види ново куче, което няма резнато ухо или марка, да се обади на "Екоравновесие" или на Animal Rescue.

Вдигат ли си телефона от "Екоравновесие"?

Надя Станчева: Вдигат го и имат добра система за сигнали. Ако не се получи при тях, съществуваме и ние. Важното е да няма размножаване. Другото е, че ако кучето ти не е велик шампион, който подлежи на клубно размножаване, нормално и логично е да го кастрираш. Това здравословно отношение е по-добро за него, а и за самия стопанин. Особено ако говорим за женско куче, което се разгонва два пъти в годината. Моето първо куче беше женско и виеше по цели нощи в периодите на разгонване. Съседите бяха готови да ме линчуват. Това са неща, които зависят от всеки. Като цяло българите сме научени да казваме, че общината и държавата не правят нищо. Добре би било това мислене да се промени и да започнем сами да работим за промяната.

Ако видим кучета, които са агресивни, болни или ни притесняват и нямат чип, да се обадим на неправителствена организация или на "Екоравновесие". Това ли е твоят съвет?

Няда Станчева: Да. Не коства кой знае какво. Макар че сме организация, която няма политика за евтаназия. Съгласни сме, че мястото на агресивните кучета не е на улиците. За да имат хората по-спокойно ежедневие, агресивните кучета трябва да се приберат от улицата.

Какво означава агресивно куче?

Надя Станчева: Много от животните, които на улицата биват обявявани за агресивни, при прибирането им в дом или приют, коригират това поведение. В повечето случаи то е от страх. Независимо каква е причината, ако майка с дете не може да мине спокойно покрай куче, мястото му не е на улицата. Над 80% от кучетата, които сме взимали, са били обявявани за агресивни. Въпреки това с малко работа и промяна на ежедневието те стават перфектни домашни любимци. Едно от животните, което бяхме прибрали, беше обявено за агресивно. След престоя си при нас сега то е куче терапевт, на което му предстои сериозна работа в болници за деца. На улицата е трудно да се прецени едно куче какъв характер има. Важно е да бъдат прибрани всички кучета, които лаят. Ако има куче, което напада, мястото му не е на улицата.

Спомена, че има мода сред породите. Когато човек се насити на дадена порода,  го изхвърля на улицата…

Надя Станчева: Ние сме малко далеч от породите, но разбираме каква е била модата преди две години, когато кучетата от тази порода започват да се изхвърлят. Преди две години имаше много хъскита. Всяко второ куче, което влизаше в приюта, беше или хъски, или смеска от тази порода. Веднага щом модата отмине, хората забравят и вече не им е интересно. Ако дадена порода излезе на мода, се втурват да я търсят и да приютяват кучета от нея. След като вече са се сдобили с тази модна порода, започват да осъзнават, че куче се гледа трудно.

Кучетата във вашия приют по-различни ли са от тези в развъдник например?

Надя Станчева: Кучетата са си кучета. Има разлика сред породите. Нашите кучета са също толкова обичливи колкото и куче, отглеждано в най-реномирания развъдник. Още повече, че насърчаваме хората да не си купуват животни от зоо магазин. Така насърчават една индустрия, която е зловеща. Ако държиш кучето ти да е породисто, вземи го от лицензиран развъдник. Ако не държиш толкова на родословие и на външен вид, по-добре осинови.