Често личностите, номинирани в проекта на Дарик "40 до 40", говорят за потенциала на България или за IT индустрията у нас. Този път представяме двете теми едновременно благодарение на Елена Маринова - президент и съдружник в "Мусала Софт". Тя е бакалавър по Икономика и магистър по Стратегическо управление от СУ "Св. Климент Охридски".
Сред амбициозните начинания на Маринова и екипа й са: "Инфоман" - единственият портал за алгоритмични ресурси на български език, който се ползва основно от ученици и техните учители, и "Академия за ИТ лидери" - курс от практически, бизнес и научно-приложно ориентирани лекции и дискусии, представени от водещи личности от мултинационални и български IT компании, анализатори, правителствени и неправителствени организации.
Разпознава ли се България вече като международна IT дестинация? Кои са ежедневните предизвикателства за Елена и какво я вдъхновява, за да подпомага активно развитието на българския бизнес климат, IT образование, наука и иновации и младите таланти. За това е следващият разговор в Следобедният блок на Дарик.
Досега представихме една голяма част от тези успешни, млади и много симпатични българи до 40 години. Сега наш гост е Елена Маринова. Как прие номинацията си, свързана с тази инициатива?
Елена Маринова: Беше ми интересно. Зададох си въпроса защо до 40? И стигнах до извода, че е това е така, за да могат да влязат такива като мен, които са над 30 (смее се). Стана ми приятно, че съм сред номинираните. Освен това, след като прегледах списъка, се оказа, че има много хора, които не познавам. Интересно ми е да чета за техните инициативи и искам да се запозная с тях. Беше много приятно да видя е, че повечето хора от този списък са със социални каузи и проекти. Това е позитивно и ми дава надежда, че в България започват да се случват проекти с такава насоченост.
Това е едно от общите усещания, че когато се виждаш и познаваш такива хора, които правят иновативни и оптимистични проекти, няма как да не се повлияеш от тях. В един от ранните ни текстове пишеше, че това са новите лидери на България. Ти възприемаш ли се като лидер?
Елена Маринова: Да.
Как се става лидер? Вродено ли е? Учи ли се?
Елена Маринова: Сигурно е вродено, а сигурно и се учи. За мен лидер означава да имаш някакви цели и посоки. Да вярваш в идеите си и да успяваш да увлечеш повече хора след себе си. Аз мисля, че ако много силно вярваш в нещо и си убеден, че това е правилната посока, можеш да увличаш хората.
В какво вярваш?
Елена Маринова: Вярвам, че хората сме добри. Вярвам, че можем да бъдем позитивни. Едно от нещата, в които особено вярвам, е, че образованието е много важно за целия свят. Добре би било да инвестираме в него повече усилия и средства. Самата аз имам редица образователни каузи, а виждам, че и много от избраните 40 са се посветили на различни полезни образователни каузи.
Вярваш, че много хора са разбрали, че образованието е важно и има смисъл от него?
Елена Маринова: Много хора го правят по различен начин и достигат до него по различни пътища. Лека-полека нещата започват да се случват. Не ми харесва това, че на политическо ниво и на ниво правителство нещата се случват бавно и непрекъснато има четиригодишни цикли с обяснения. Радвам се, че има индивидуални проекти, които помагат за развитието на образованието в България. Ние в "Мусала Софт" работим по три-четири големи образователни проекта. В момента нашата таргет група са талантите по информатика и инициативите ни са в тази посока. Организираме едно състезание по програмиране CodeIT. Там има шест задочни и един присъствен кръг с алгоритмични задачи. Това продължава вече 15 години. През състезанието са минали хиляди деца, които носят медалите за България. Миналата година само в нашата сфера - математика, информационни технологии, лингвистика - имахме 46 медала от международни състезания.
Важни ли са медалите като смисъл, значение? Те са само краят, върхът на това, което постигаш…
Елена Маринова: Според мен са важни, защото са символ и носят гордост и самочувствие. Не само за тези, които ги печелят, но и за всички около тях. Те са сентенцията на много усилия, на много концентрация, вяра, лидерство, за да се стигне до този резултат.
Твоето начало какво беше? Откъде ще започнеш твоя разказ? От "Мусала Софт" или от по-рано?
Елена Маринова: Да започнем от "Люлин" (смее се). Детството ми премина в "Люлин", още когато беше един квартал, в който нахлузвахме найлонови торбички върху обувките, защото нямаше улици. Имах щастливо детство. Имах родители, които ми даваха възможност да експериментирам и ми отваряха очите за хубавите и стойностните неща в живота. Мисля, че е важно всички родители да бъдат отворени към децата си и да им предоставят такива възможности. Това няма нищо общо с парите. Възможностите да прочетеш книга, да отидеш на планина, да ти бъде обяснено някакво природно явление - всичко това не е свързано с пари, а те обогатява духовно. Вече е по-лесно, защото има интернет. Няма граници, което е страхотно. Но да продължа с моята история... Две години учих две в СМГ. Тогава се влизаше с резултати от олимпиада и аз попаднах там заедно с най-талантливите математици и с най-добрата ми приятелка. Бяхме най-глупавичките в класа, но това беше добър урок, след като преди си се изживявал като най-гениален сред връстниците си. Разбираш на живо, че винаги има по-добри от теб. После установих, че изоставам с езиците.
Беше ли ти интересна математиката?
Елена Маринова: Заобичах я в един момент, но никога не съм била от най-добрите математици. После се прехвърлих в Английската гимназия, защото реших, че е хубаво да знам поне един език. След гимназията останах в България и завърших Стопанския факултет към Софийския университет. Харесвам си целия образователен път, защото срещнах прекрасни колеги. С част от тях останахме приятели през годините, с други се преоткриваме сега.
В края на бакалавърската си степен срещнах Делян Лилов, който сега е изпълнителен директор на "Мусала Софт". Той сподели, че иска да прави софтуерна компания. Попита ме дали знам как се пише бизнес план, а аз имах някаква представа от училище. Той предложи да напишем един и така тръгна "Мусала Софт". От самото начало в компанията започнаха работа неколцина бивши състезатели по информатика. Оттам се родиха инициативите в тази посока. Споменах за проекта CodeIT. Имаме един портал Инфоман - през него са минали поколения деца и техните учители, които имат интереси в тази сфера.
Така стартираха и нашите връзки и контакти с най-добрите университети в София, а през последните години обикаляме и из страната. Извън София е много по-различно. В столицата хората са по-разглезени на всички нива. Извън София има много добри хора с много потенциал и желание да се случват нещата, но нито държавата, нито бизнесът, нито българите, нито чужденците им обръщат внимание. Напоследък обаче се наблюдава тенденция, че много компанни излизат извън София в търсене на таланти. Това допринася за случването на различни събития из цяла България. За мен това е много позитивно.
Според твоите наблюдения само в България ли се раждат толкова добри математици или те са толкова на брой, колкото навсякъде другаде по света?
Елена Маринова: Явно тук се раждат повече, защото в България има най-висока концентрация на медали в нашите дисциплини на глава от населението.
На какво се дължи това?
Елена Маринова: Може би нашето слънце е по-математическо или по-информатическо (смее се). Факт е, че имаме добра школа. Хубава ни е държавата и имаме добри постижения, въпреки бюрокрацията и другите не толкова привлекателни неща. Чашата е наполовина пълна.
Не си ли била изкушена да опиташ късмета си в чужбина? Имала ли си желание да отидеш да работиш в друга европейска държава?
Елена Маринова: Не, защото може би тук ми се развиха нещата. Мусала е една от най-добрите компании и е фактор на пазара. Имаме и международен бизнес, нашият софтуерен бизнес няма граници. Ние си работим на световно ниво. Това дали съм в София или някъде другаде, няма значение. Единственият позитив е, че съм в България при семейството си, при приятелите си. Обожавам да пътувам, но обичам да се връщам тук.
Как реагираха твоите приятели, семейството ти на тази номинация?
Елена Маринова: Май са свикнали.
Имало ли е закачки в твоето семейство по повод на твоите отличия?
Елена Маринова: Защо закачки. Мисля, че е гордост.
Гордост - безспорно. Но виждам, че ти не си човек, който се възгордява. Имаш чувство за самоконтрол…
Елена Маринова: Да се гордееш е хубаво, а също да имаш и самочувствие. На всички по-млади от мен казвам, че самочувствието е много важно, но трябва да има баланс между егото и самочувствието. Ако егото е твърде голямо, а самочувствието - ниско, се получават едни изкривявания. Малките уроци също те учат. Например тези, които преживях в СМГ.
Хубава е тази история със СМГ и останалите твои разкази. Така нашите слушатели придобиха представа защо си номинирана за проекта "40 до 40". Правиш ли планове и обещания за тази година или ще се оставиш на течението да видиш какво ще се случи?
Елена Маринова: Чак да се оставям на течението - не. Мисля, че е добре човек да работи за късмета си.
Много ти благодаря за това гостуване. Радвам се, че ни беше на гости.
