Кървавият инцидент в столичния квартал „Гоце Делчев” породи много въпроси за това каква е грижата за психично болни хора в страната ни - каква е причината и кой трябва да реши проблема за това, че почти във всеки жилищен вход ние и съседите ни сме подложени на ежедневен тормоз от психично болен. Случайни хора трябва ли да стават жертви за това, че няма институции, които да се грижат за хора, които на практика вършат тези неща, защото са болни. Случаи като този в метрото (болен от параноидна шизофрения блъсна в метрото 48-годишна жена) или убийството в жк „Толстой” (психично болен уби съседа си заради простор за дрехи) няма да останат единствените в България. Така смята д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”.
Според нея причината за тези инциденти е липсата на реформа в психичноздравната помощ. И докато тя е на мнение, че тези инциденти ще се увеличават, от Софийска прокуратура показват статистика, която доказва обратното - през последните две години престъпленията от психично болни са намалели два пъти.
Да ви попитам за един частен случай като този с Асен Цолов - няколко дни преди той да блъсне Анета в метрото е бил посъветван да отиде на лекар. Когато той няма желание да отиде да се лекува и след няколко дни извърши тежко престъпление, какво правим?
Такива случаи, за съжаление, винаги ще има. Ако е имало водещ на случая, той е щял да види много по-рано, че при Асен нещата не са добре. Обикновено нашите пациенти, поради естеството на болестта, остават без семейства. И ако има една такава институция, един човек, с който пациентът вече е свикнал, работят заедно, той ще му се довери. Този човек ще има някакво влияние над него. Проблемът на психичноздравната помощ в България е, че не се случи реформата, която беше замислена в зората на новото хилядолетие и беше въплътена в два правителствени документа, но така или иначе остана на хартия.
Какво предвиждаше тази реформа?
Нещата бяха добре написани, добре предвидени, защото освен времеемка тя е и много финансовоемка. Една от причините да е скъпа е, че трябва да участват много хора, ресурсът е много голям, тъй като психичните болести имат някои особености. Първа особеност е, че са единственитем при които може да има опасно поведение, базирано на болестта. Поради тази причина в Закона за здравето се предвижда лечение против волята на пациента. Друга особеност е липсата на съзнание за болест, пак са единствените. На трето място - тежките психичните болести започват в ранна възраст. Въпреки модерното лечение, тук искам да подчертая, че по отношение на медикаментозното лечение в България нещата са на световно ниво и това от години е така, но проблемът при нашите пациенти е, че лечението не е само медикаментозно. Тук се явява голямата пробойна... В България аз лично не познавам работодател, който ще наеме човек с психично заболяване на работа. И нашите пациенти практически по цял ден са свободни. Няма ги дневните центрове, които те да посещават. Би трябвало да има такива центрове във всяка община. В София има един център. Много е важно тези центрове да бъдат близо до болните. Най-парадоксалното според мен е, че в гилдията има сериозни съпротиви от някои кръгове срещу тази реформа.
Кои кръгове са против?
Срещнахме съпротивите на колегите от центровете за психично здраве. Сега се плащат пари от министерството за програми за психосоциална рехабилитация. Звучи много хубаво, но не в този вид в какъвто сега ги има, защото продукт от тях дефакто няма.
Тези хора защо правят това, от къде се поражда тази агресия?
Много често агресията има защитен характер при нашите пациенти. Те агресират, предпазвайки се от въображаеми врагове... Агресията може да е породена от халюцинации, някакъв глас императивно му нарежда: направи това и това... И този глас за пациента е така ясен и категоричен, както моя за вас в момента...
В бъдеще как можем да предотвратим Асен да не блъсне още някой на улицата да пострада?
Трябва да възприеме нашето общество психично болните като част от това общество. Не случайно, вие виждате психиатричната болница къде е. Видяхте къде сте дошли. Сега се сетете в София коя друга болница е разположена в края на града. Това е най-старата концепция за лечение на психично болни - да са изолирани някъде, където въобще не ги виждаме. Е, как да се случи да правим програми за психосоциална рехабилитация при положение, че да дойде до тук с градски транспорт му трябват два часа. За да дойде с маршрутка му трябват 3 лева. Ами няма да ги даде три лева при положение, че пенсията му е 120 лева и това трябва да се случва всеки ден.
Ще ви върна към един случай - Иван Георгиев уби съседа си - Асен, в жк „Толстой” заради простор за дрехи... В България почти във всеки един блок има психично болен, който тормози съседите си. Някои дори са принудени да сменят жилището си, за да не им се случва това ежедневно. Защото в случая в „Толстой” това, което хората разказват, е, че този човек е ходил въоръжен. Накрая се стига до тежко престъпление?
Той е сам, няма семейство, няма близки. Той не е обхванат...
Има ли възможност той отново да се върне да живее там?
Разбира се!
Ако се върне пак там, и ако пак се отключи агресията му и започне да тормози съседите си?
Ето, затова трябва да е има тази система от грижи, трябва да ги има тези защитени домове...
Заради един такъв човек, който трябва да се социализира, страда цял блок?
Да, защото не е направена реформата. Това трябваше да се случи в тия 5-10 години...
Ако в блока ми има един такъв съсед и искам да подам сигнал, каква е процедурата?
Пишете жалба до Районна прокуратура София. От там започва една проверка. Тя би трябвало да трае 20 дни, но моите впечатления са, че е много повече. Внася се искане в съда за лечение, призовават ви вас като жалбоподател. Призовават го него или нея, той естествено не се явява... Започва се едно търсене, стига се до някакво съдебно заседание. Определя се да се направи експертиза. Ако е стационарна, т.е. в лечебно заведение, няма регламент кой да го закара в това лечебно заведение.
Ако през този период, докато се извършват тези проверки, човекът си лудува и извърши убийство например, какво се случва?
Това се случва, което казахме...
И след това той няма как да понесе вината си, защото е с психични отклонения?
Не, и няма кой да я понесе. Нещата са изключително сериозни и трябва да започнат в спешен порядък. Това, което виждаме като престъпления - да го наречем по-атрактивното, но разходете се в София и ще видите много хора, които бъркат в кофите за боклук, много мизерстващи хора...
Много хора си говорят сами...
Част от тях са психично болни. Това ще се намали...
Има ли регистър?
Регистър на психично болните в България все още няма, макар че с промените в Закона за здравето от 2009-а се разписа да се създаде един регистър на психично болните. Такъв регистър все още нямаме.
Защо няма?
Тези въпроси ги отправете към Министерството на здравеопазването.
Водили ли сте разговори с МВР? Там би трябвало да ви съдействат именно заради случаите с такива престъпления, които се извършват от психично болни?
С МВР всеки един от нас, работещите в психиатрични болници, имаме ежедневни контакти по повод на това, че се иска информация от нас. И именно поради липсата на регистър ежедневно отговаряме на въпроси - „Еди кой си бил ли е при вас? Ако да, от кога до кога е бил?” и така. Но и там нещата са по-трудни. Имам предвид в работата с МВР, защото има много сериозни пробойни в Закона за здравето. По места отказват да съдействат за докарването на пациенти в болницата, поради липса на ясна регламентация.
Може ли психично болен да си изкара оръжие точно, защото няма регистър?
Да. И полицията се чуди как е възможно. Системата е такава.
Ето аз съм от Пазарджик например…
Отивате в психиатрична болница, там д-р Атанасова ми е приятелка, казвам - Дора, извади на това момиче един документ, даже да е лежало при теб. Д-р Атанасова ще направи справка в техния регистър, вие да речем никога не сте посещавали лечебния център, не сте се лекували. Вие може да сте се лекували амбулаторно. Но това отива само като данни към касата. Пак няма връзка никой с никой. Отивате при д-р Атанасова, тя прави справката и ви издава един кристално чист документ, че в базата данни на ДПБ-Пазарджик няма данни, че сте се лекували там. Психично здрава сте в момента и така. И отивате и си купувате пищов и гръмвате собственика на радиото, защото не ви харесва. Да! Мой пациент, който беше лежал три пъти в Курило, понеже ние не можем да издаваме такива бележки, отиде в градския диспансер, никога не се е завеждал там на отчет. И след три шизофренни пристъпа стана професионален войник. И аз го видях в един рекламен клип по националната телевизия за Българската армия. И се ужасих.
Как е възможно?
Ето така е възможно. Поради липсата на регистър.
Свидетели сме, особено и в съда, как има хора, които нямат психични заболявания, обаче адвокатите на този, който е извършил убийство или каквото и да е друго престъпление, казват, че той го е извършил в момент на невменяемост. Такива хора обаче не са психично болни. Как се взимат такива документи и как се доказва, че той е бил невменяем точно в този момент?
Не бива да бъдем подценявани. Насочването към психичната болест като защитна теза обикновено е резултат на лоша юридическа подготовка на адвоката. Защото не може друг начин да намери, дай сега ще изиграем една психична болест, ще симулираме, ти си чувал гласове, това-онова. Не, не е така. Може да се разбере.
Но има случаи, в които такава теза наистина минава в съда.
Отговорността за това би трябвало да се понесе от хората, които са създали фалшивите документи.
Как престъпник може да заблуди психиатър?
Има различни начини. Различни неща измислят. Един измамник имаше преди и казваше на колегите, понеже много експертизи сме му правили, че контактувал с едни зелени човечета. И някаква измислена фигура - Джино Валенте, му нареждал нещо. Проблемът е, когато срещу нас се изправи човек, който идва с медицинската документация. И го виждаш от вратата, че е здрав, обаче ти носи едно дебело досие и гледаш вътре подписи на колеги. Гледаш документи, епикризи. Имали сме случай даже да получава пенсия по болест.
А той е напълно нормален човек?
И още как, и върши престъпления. Бях член на петорна експертиза, петима психиатри, освидетелстваме един подсъдим, Борислав Секулов. Беше подсъдим заедно със Златко Баретата за организирана престъпност, който беше представен даже на ТЕЛК за пенсиониране. Той даже беше настанен тук за стационарно освидетелстване, поведението му беше невъзможно. Не на психично болен, но на човек с претенции. И ни беше наистина много трудно да оборим тази документация.
Тя е била фалшива?
Ами, откъм документация тя е изпипана. Само че болестта я няма.
Как се опитваше да се прави на луд?
И той ми говореше за някакви човечета, подобни неща. И за Борислав Секулов, и да речем, не знам как се развиха нещата и при Марио от Перник, които витаеха за скалъпена психиатрична история. Това е много сериозен морален въпрос пред колегите, които го правят.
Всичко се прави за пари?
За красива усмивка на дали...
