За разлика от повечето „бирени” страни като Германия, Великобритания и Белгия, у нас тъмната бира е единствено зимно питие. Общо за годината се изпиват едва 4% тъмна бира от общото консумирано количество пиво.
У нас обаче все повече навлизат чуждите марки – и тъмно, и светло пиво. Ще успеят ли родните пивовари да издържат на конкуренцията и какви са навиците на българина? Отговор на тези въпроси ще потърсим от Ивана Радомирова, главен секретар на Съюза на пивоварите в България:
Все още не мога да кажа колко тъмна бира са изпили нашите консуматори, но това, което мога да очертая като една тенденция, е, че българският потребител вече не възприема бирата като едно сезонно питие за лятото така, както преди години си мислеше, че трябва да се консумира тази напитка.
През последните няколко години се забелязва една тенденция на по-голяма консумация на тъмно пиво, което няма да скрия, че се произвежда само за зимата, защото е много подходящо, както за храните, които през този период се консумират, така и с различните качества, които съдържа самата напитка. В периода края на октомври - началото на март около 10% от общата консумация се пада на различните видове тъмно пиво. А общо целогодишните продажби са около 4%. Това са данните за 2010-а и тенденцията, която се очертава за последните два месеца на миналата година.
Много марки пускат специални коледни издания на бирите си. Това само маркетингов трик ли е или наистина има сериозна печалба от инвестицията за известно време да се произведе различен вкус бира? По-голямо търсене ли има към специалните марки?
Производителите на бира са изключително гъвкави, добре познават и планират своите дейности своеобразно дълги наблюдения и настройки на потребителските интереси и търсене към определени вкусове, така че когато на пазара се пусне какъвто и да било асортимент пиво или какъвто и да е нов вид, това със сигурност не е случайно явление. Мога да го определя по този начин. Интересно е, че всъщност българският консуматор изисква вече да има такива видове бира на местния пазар, тъй като българите вече много пътуват и навсякъде имат възможността да опитат различни марки и видове пиво и съответно търсенето предлага и своето предлагане. По тази причина всички пивоварни в страната без изключение предлагат такива зимни марки в своето продуктово портфолио. Една част са произведени тук, други - на други места, но тъмното пиво вече трайно присъства в портфолиото на нашите компании. За разлика от много типични бирени държави като Германия, Белгия, Холандия, Великобритания, при нас това все още е ново предизвикателство - както за потребителите, така и за самите компании, но независимо от това, всяка година се появява нещо ново.
Това означава ли, че например във Великобритания хората целогодишно си пият тъмно пиво?
Да. Това означава, като там се предлагат толкова много видове и толкова различни технологии, които се използват в пивопроизводството, че на мен ми е трудно дори да изброя всички марки.
А българското тъмно пиво издържа ли на конкуренцията на чуждите марки, защото голяма част от тях вече присъстват и на щандовете в България?
Нашите наблюдения са, че българското пиво, независимо дали е тъмно или светло, е абсолютно конкурентоспособно и причината за това е, че качеството на българската бира е на завидно ниво. И когато аз казвам това, не го казвам голословно. Ние и като съюз, и като член на Европейската асоциация на пивоварите, ежегодно изпращаме произволно взети марки пиво от магазинната мрежа без да имаме предпочитания, тъй като почти всички компании са членове на Съюза на пивоварите, само една компания не е, 95% от пазара заемат нашите членове. И тези различни видове бира се изпращат в една лаборатория във Франция, която е избрана от европейските пивовари с обществена поръчка, за да изследва чистотата на бирите и в това отношение аз нямам никакви съмнения, когато твърдя това пред вас и вашите слушатели. Нещо интересно, че при умерена консумация - това винаги го подчертаваме и моля всички хора по този начин да възприемат нашия продукт, за лицата над 18 години, за останалите той е забранен за продажба, нашите потребители могат да бъдат спокойни и да знаят, че при умерена консумация нашият продукт може да бъде наистина част от динамичния стил на съвременния живот.
Доколкото знам, в другите страни има доста други марки. Например червено пиво – то се води по-скоро тъмно, нали?
Да, по-скоро тъмно.
Преди години имаше опит да бъде пуснато на българския пазар, но като че ли не бе успешен. Може ли скоро да очакваме повторен опит?
Не мога да отговоря на въпрос какви са намеренията на отделните компании, но искам да споделя с вас за много интересните нагласи на потребителите в тази връзка. Българският консуматор е доста консервативен. И това се отнася не само за нашата продуктова категория, а и за редица други бързооборотни стоки, особено в сферата на храните и напитките. Ето защо в това отношение нашите производители не обичат да експериментират. И в предишните години, когато са правени подобни опити, се оказа, че ние все още не сме готови за това. По-възрастните ни консуматори обичайно са по-консервативни. Докато младите хора, които много повече пътуват, динамични са, голяма част от тях учат в други европейски страни или са получили там образованието си, вече имат други нагласи. И те много често, връщайки се в България, търсят тези видове и марки, които са пробвали в чужбина. Така че в това отношение вероятно има ниши.
А като цяло какви са предпочитанията на българите - наша бира или вносна бира, защото все повече и повече и в заведенията, и в магазините се появяват известни чужди марки, които са си вносни?
За наша радост българинът все още предпочита, харесва, купува българските марки бира и като казвам българските марки бира, искам да направя едно уточнение, че в нашата страна се произвеждат осем лицензионни чужди марки пиво и самият факт, че тези сериозни производители са делегирали тези права тези марки да се произвеждат в България, е достатъчно красноречив и за качеството, което имаме тук, и за подготовката на човешките ресурси - за майсторите пивовари, които го произвеждат, и за технологичното развитие на индустрията. Така че българинът е почитател на местните марки и особено според регионите, където има пивоварни заводи, има и по-силни предпочитания към съответната марка или марки, което е добре, защото местната общност трябва да подкрепя своите работодатели, производството, тъй като това рефлектира обратно. Нашите компании много подкрепят различни местни инициативи. Действително в България навлязоха доста чужди марки, доколкото те са типични и произведени за конкретни търговски вериги или други дистрибутори, но все още те не са се трайно наложили. Още повече, че при тях има доста голяма динамика. Въпреки това не може да отречем, че по предварителни данни за деветмесечието на миналата година този тип „внос” - условно го казвам, защото са от ЕС, заема от 4-5% от пазара на пиво в страната, което е една доста голяма цифра.
И вероятно би се увеличила с промяната на акциза за малките пивоварни в ЕС?
Да, ние имаме такива очаквания. Още повече, че от около 3500 пивоварни в страните от ЕС, около 70% са малки пивоварни.
Вие подчертахте не веднъж да си говорим за умерена консумация, започвате и кампания за родители, за да разговарят за алкохол с детето си?
Да, това е нашата кампания за родители, ние я провеждаме вече трета година и тя е много важна за нас, тъй като ние искаме да формиране нагласи, мотивация на родителите как да разговарят с децата, най-вече с тийнейджърите. За никого не е тайна, че излизат много публикации, много данни как българските деца имат достъп до алкохол, имат достъп до продажби на алкохол, в това число и бира и всъщност експериментират с алкохолни напитки. От национално проучване, което е направено преди две години с ученици между 15 и 16 години, 67% от тях казват, че имат свободен достъп до продажбата на алкохолни напитки. В същото време от специално проучване, което направихме от нагласите на родителите, установихме, че те се нуждаят от консултации и подкрепа в този нелесен диалог с децата. Това не може да се изгради за ден или за два. И аз съм много благодарна, че ние и имаме партньори като центъра по наркоманиите в София, това е общинска служба, от неправителствената организация „Солидарност” и дори самата аз - много научих през това време като родител и като специалист.
И накрая - според Вас на алкохола трябва ли да има надпис, подобен на цигарите: „Пушенето вреди на вашето здраве” или нещо подобно?
От всички проучвания, които са направени на европейско ниво, както по поръчка на европейските официални институции, така и по поръчка на Световната здравна организация, е, че тези надписи нямат очаквания или желания ефект. Това, което ние правим като саморегулация, е да поставяме надписи за умерена консумация: „Консумирайте с удоволствие и мярка!” върху всички наши реклами и послания.
