През 2012 г. поне три от оперативните програми – „Транспорт", „Регионално развитие" и „Околна среда", трябва да са договорили 100 процента от ресурса си. Такива са очакванията на министъра по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. По думите му ако България иска да приключи добре настоящия програмен период, трябва всяка година да удвоява постигнатото до момента в областта на усвояването на европарите.
Томислав Дончев потвърди, че при всички случаи броят на оперативните програми, които в момента са седем, ще бъде намален за следващата бюджетна рамка на ЕС – 2013-2020 година. Засега обаче се отлага обсъжданата от властта идея да се централизира процесът с един управляващ орган за програмите. Министър Дончев представи данни за свършеното през 2011 г. и отговори на няколко въпроса на Дарик:
Като обща оценка за България специално в сферата на използването на средствата от ЕС беше трудна и предизвикателна година. Наред с това кратката ми оценка е, че това беше и успешна година. Налице са и конкретни материални резултати от използването на европейските пари, налице е и финансов напредък от гледна точка на договаряне, от гледна точка на плащане, от гледна точка на възстановени средства от Европейската комисия.
Налице е и външнополитическа оценка, че системите в България вече са стабилни и единственото, от което има нужда, е да се продължи по пътя, който е поет. Иначе може да коментираме много какво се е случило като резултат от европейските пари, за щастие резултатите вече са навсякъде около нас, можете да ги видите в почти всеки български град не само като нещо построено, а като нещо случило се. Всяка от оперативните програми е дала своя принос и е докоснала живота почти на всеки българин.
Имаме изградени десетки километри жп линии, няма да коментирам за пътищата и магистралите. Българските граждани са достатъчно запознати с това. Имаме изградени километри водопроводна мрежа, канализация, пречиствателни станции за питейна вода и отпадни води, които са рехабилитирани с европейски пари, детски градини, училища, читалища, културни институции, социални институции.
Имаме почти 700 000 души, които са включени в проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси", над 77 000 души са преминали курсове за професионално обучение, почти 26 000 души представители на социално уязвими групи са започнали работа в резултат на дейности по ОП „Развитие на човешките ресурси". Широк е спектърът на дейности, в това число примерно имаме и два ремонтирани язовира, две мидени ферми. Европейските средства достигат навсякъде. Това, което обикновено интересува всички, е какъв е финансовият напредък. Без да имаме съвсем всички обобщени данни към края на годината, това са цифри малко преди Коледа, а окончателната сметка ще може да бъде представена вероятно към средата на януари, имаме преизпълнение на спуснатата от мен задача, свързана с договаряне. Аз очаквах 61-62 процента от средствата да бъдат договорени до края на годината. Резултатът, който е постигнат, е 65 процента, това е над 10,18 млрд. лв. от средствата са договорени, което е много добър резултат. От данните преди Коледа обемът на плащане е 2,9 млрд. лв. или около 19 процента. Само ще припомня, че когато беше обявена подобна цел в началото на годината, някои колеги коментираха, че подобен обем на плащане е абсолютно фантастичен. Радвам се, че има моменти, когато фантазиите стават реалност.
В оценката си министър Дончев определи 2011-а като годината на ОП „Транспорт".
„Ако към 2010 година коментирахме, че това е годината на ОП „Регионално развитие", тогава тя отбеляза най-голям ръст, 2011-а определено е годината на ОП „Транспорт", с много лош, с много нисък старт, с редица проблеми в оперативната програма, в момента тя е водещият финансов инструмент и като изпълнение, и като конкретни резултати. Оперативната програма започва 2011 година с плащания малко над 220 млн. лв., което е 5,6 процента и 30 процента договорени средства. Към момента, само след една година резултатите са следните: ОП „Транспорт" има договорени 87 процента от средствата, което е над 2,2 млрд. и разплатени над 21 на сто от средствата. Това е безспорен успех и като финансово изпълнение, и като материални резултати, които се предполагат от това добро финансово изпълнение. Когато коментираме коя година на коя оперативна програма принадлежи, мисля, че е дошло ред 2012-а да е годината на ОП „Околна среда" да покаже какво може. Въпреки трудностите, които имаше до момента, свързани с коригиране на стари проблеми в системата или в отделни проекти, въпреки не особено доброто финансово изпълнение, което имаме към момента, то е от порядъка на 11 процента, всички предпоставки са налице 2012-а да бъде годината на ОП „Околна среда".
Много слаб или слаб е напредъкът в ОП Конкурентоспособност, той е под очакванията ни. Програмата стартира годината с около 19,5 процента плащания и завършва годината с малко над 23 процента плащания. Въпреки добрия резултат преди, това е относително скромен напредък. Подобна е ситуацията и с ОП „Административен капацитет", която стартира годината с малко под 25 процента пращания и я приключва с 27,8 процента. Въпреки финално не лошия резултат или дори добрия резултат, това е скромен напредък в рамките на 2011 година.
Данни за подадените от страната ни искания за възстановяване на средства от Брюксел:
Освен да плащаме вътре в страната през втората половина на годината благодарение на съвместните действия - моите и на сертифициращия орган, успяхме да подадем за възстановяване много голяма сума към Европейската комисия, с което очаквам възстановените плащания към края на 2011 година да са над 14 процента от целия ресурс. Това е, ако не включваме в сметката предварително преведените аванси на България. Ако броим и авансите, целият обем плащания към България от страна на Европейската комисия ще надхвърли 24 процента, с което България със сигурност ще се изкачи няколко места нагоре в относителната класация, която съществува между държавите членки. Най-вече не създаваме предпоставки да товарим държавния бюджет с плащания към бенефициенти от оперативните програми, да задържаме пари в системата.
Целите до края на настоящия програмен период:
Ще цитирам сам себе си: ако искаме да приключим този програмен период с добър резултат, когато говоря за добър резултат, той е над 90 дори над 95 процента усвоени средства. Ние сме обречени всяка следваща година да удвояваме не резултата от предишната, а в общи линии резултата от всички предишни години от началото на програмния период. Само ще напомня, че започнахме 2010 година с плащания от порядъка на 400 млн. лв., а приключихме 2010-а с плащания от 1,5 млрд. лв. или десет процента. Тази година в общи линии почти удвояваме резултата, който е постигнат в периода 2007-2010 година включително. Това, което трябва да направим следващата година, е да гоним близо двоен резултат. Ако към момента имаме разплатени близо 20 процента от средствата, аз мисля, че не бива да ни задоволява резултат, по-нисък от 38-40 процента изплатени средства.
От гледна точка на договарянето, аз очаквам не по-малко от три оперативни програми в рамките на следващата година да са договорили 100 процента от ресурса си. Това трябва да бъдат: „Транспорт", където по приоритетна ос едно – железници, към момента имаме почти 100 процента договаряне, очаквам „Регионално развитие" да се доближи до 100 процента и защо не ОП „Околна среда". В крайна сметка не бива да забравяме, че на нас ни остават две години, в които ние можем свободно да договаряме средства – до края на 2013 година, и ни остават четири години да плащаме – до края на 2015 година.
Акцент, който не мога да изпусна, когато говорим за 2011 година, е електронното подаване на документи. Въпреки че стартира в съвсем скромни мащаби – само ОП „Техническа помощ", то продължи да се разразства сред другите оперативни програми. За голяма моя радост ОП „Развитие на човешките ресурси", която работи с широк кръг бенефициенти, а от скоро и ОП „Регионално развитие". С нетърпение очаквам още в началото на 2012 година ОП Конкурентоспособност също да се включи в системата за електронно подаване на документи предвид добрите резултати, свързани с икономия на хартия, на средства, на нерви, най-вече на възможността за пълна проследимост на всяко действие или бездействие от страна на администрацията.
Наскоро в свой анализ една от неправителствените организации заяви, че правителството представя предварително разплатените от националния бюджет средства като усвояемост на еврофондовете. Никъде нямало информация колко са реално признаните разходи от Брюксел и тяхното сериозно опасение е, че може да се наложи да връщаме пари след края на периода.
За да се разбере колко са реално признатите разходи от Брюксел, има едно просто упражнение, това е да ме питате. И аз ви отговарям, това по никакъв начин не е класифицирана информация. Нямам честта да познавам анализа на тази НПО, отнасям се с респект към тяхната дейност, има нужда от повече анализи, които от различна гледна точка да анализират това, което се прави, като особено ценя професионалните анализи, които влизат в дълбочина, представят различна гледна точка от тази, която има администрацията. На един политически ръководител подобни анализи могат да му бъдат само от полза.
Няма да правя лекция в момента как се движат парите. Първата стъпка е сключването на договор между управляващия орган и бенефициента. Втората стъпка е плащаме, като за плащането ползваме и европейски пари, защото имаме такива в наличност, имаме аванси, имаме възстановени средства, ползваме и национални пари, най-малкото защото имаме национално съфинансиране, а понякога обемът европейски пари, с които разполагаме към момента, не ни е достатъчен и ползваме и бюджета. След това, след като са направени разходите, след като са верифицирани, след като са сертифицирани, ние ги подаваме за възстановяване към Европейската комисия. Примерно за ваша информация за тази година от септември сме подали за възстановяване близо 390 млн. евро, което е значителна сума. Това ни позволи да вдигнем резултата изключително много. Това е справка от дирекция „Национален фонд" България има получени от ЕК към дата 27 декември 1 571 327 874 евро. Това са средствата, които са получени от ЕК. На фона на платени около 2,9 млрд. мисля, че опасенията са по-скоро излишни. Това е един процес, където машината се върти: договаряне, плащане, искане за възстановяване. Не можеш да поискаш за възстановяване пари, ако преди това не се платил в България. Това е като възстановяване на командировъчни разходи, където предоставяте билет, че сте пътували с автобус. Ако нямате билет или не сте пътували с автобус, няма какво да ви възстановят.
Нещата вървят с нормално темпо, още повече както самият аз съм казвал България вече има силна, изградена имунна система. Ние не даваме на ЕК за възстановяване нещо, което има опасност да не ни бъде възстановено. Нямаме нито една спряна оперативна програма към момента, което е по-скоро изключение, защото близо 68 или 70 оперативни програми във всички държави членки в момента са или спрени, или прекъснати. Нивото на грешки в България, така нареченото ниво на материална грешка, което за ЕС е средно 6 на сто, в България е под 3 процента, имаме програми с под 1 процент. Изключително силна дисциплина и при техническите проверки на място, и при проверка на документацията, така че опасността от невъзстановяване на средства е нищожна, да не казвам големи приказки, защото като говорим за толкова много милиарди, винаги има опасност евро, две, пет, 100 да има дефект и да не бъдат възстановени, но към момента не сме в тази хипотеза и искрено вярвам, че няма да бъдем.
Има ли програми, по които губим средства за тази година? Имаше проблеми с Програмата за развитие на селските райони.
Първо, по отношение на седемте оперативни програми и трите фонда – Кохезионен, Европейски социален фонд и Европейски фонд за регионално развитие, България няма да загуби и не губи нито евро за тази година. Говорим за правилото „n+2", „n+3" или така наречения automatical decommitment. Когато средствата не се плащат с необходимото темпо в периода, който обсъждаме, има опасност от така нареченото автоматично освобождаване – да се лишиш от сума, която не си усвоил в дадения период. Не съществува такава опасност за която и да е от оперативните програми. Нещо повече – ОП „Конкурентоспособност", „Транспорт" и „Административен капацитет" са си изпълнили целите за 2012-а даже. Тоест при сегашния резултат до края на 2012 година при тях не съществува опасност да се загубят пари. Относно Програмата за развитие на селските райони – да, там имаше такава опасност, но след създаването на гаранционния фонд, където се инвестираха близо 200 млн., считам, че тази опасност се минимизира.
На какво ниво е подготовката на закона за управление на средствата от ЕС и всъщност той драстично ще променили ли онова, което е залегнало в настоящото законодателство по отношение на усвояването на евросредствата.
В момента имаме множество постановления на Министерски съвет, които могат да бъдат променяни от тази седмица за следващата, което не е много добре, защото не е гаранция за стабилна система. Факт е, че не ги променяме всяка седмица, но това не означава, че утре някой не би могъл да го стори. Освен това едно е да ровиш в десетки постановления на Министерския съвет, да им правиш сложен анализ кое постановление към кое препраща. Съвсем друго е да имаме всички норми, кодифицирани в един текст на ниво основни принципи, на ниво ангажименти. Между другото няма нищо лошо ангажиментите на финансиращия орган и правата на този, който ползва парите, да бъдат законодателно оформени. Освен кодифициране на всичко, което имаме като принципи в всички постановления на Министерския съвет, в такъв закон трябва да се уредят контурите на институционалната рамка, брой на оперативните програми, управляващи органи. Междинни звена няма да има в следващия програмен период, това категорично е взето като решение като част от усилията ни пътят между този, който дава и този, който ползва парите, да бъде по-къс. Права и задължения на всяка от страните законодателно оформени – това до голяма степен би променило нещата. Аз мога да анализирам само от някои малки промени на ниво постановление на Министерския съвет как се променя цялата система. Всичко е базирано на това, че колкото и да е силна централната координация, колкото и някой да има всевиждащи очи, а това е невъзможно, няма как всеки отделен случай, където се е случило нещо нередно да бъде хванат, разбран и да се реагира по отношение на него. Не сме в период преди година и половина, говорим за милиарди, за хиляди проекти. Най-важното, което можем да направим, е да създадем предпоставки системата да се саморегулира. Когато по отношение на някого, който кандидатства или изпълнява проект, е извършена несправедливост, не е единственият вариант да се оплаче на министъра, който да провери и да вземе мерки. Най-добрият вариант е той да бъде овластен, да има ясни права и да има механизъм да си ги търси и това работи. Въведохме го като механизъм за възразяване по отношение на взети решения от комисиите за оценка. Ползва се активно. Хубавото е, че управляващите органи се научиха, че това е шанс да си поправят собствените грешки. Въведохме го като механизъм за търсене на наказателна лихва при забава. Там не се ползва толкова активно, ще ми се да се ползва по-активно. Но когато правата на другата страна са оформени в законодателен акт, това е шанс за саморегулация на системата. Тоест това би помогнало да мен освен натиска, който аз оказвам от едната страна, условно да го наречем отгоре, от другата страна също да се оказва натиск, който би оптимизирал цялата система.
Към по-голяма централизация ли се върви? Това ли е идеята, която би залегнала за следващия програмен период?
Не. Няколко версии са обсъждани към момента, все още съществува силно изявено желание от страна на колегите, за което трябва да ги поздравя, макар че до голяма степен е невъзможно, всяка политика, приоритетна в сферата на образованието, културата, иновациите, в сферата на спорта, на енергетиката и туризма, да си има отделна оперативна програма. Следвайки този подход, трябва да направим между 15 и 19 оперативни програми. Целта не е такава. В крайна сметка един приоритет може да бъде адресиран адекватно в рамките на някоя оперативна програма и без тя да носи името на приоритета. При всички случаи броят на програмите ще бъде намален. Не мога да се ангажирам дали ще бъдат пет, дали ще бъдат шест, но по-малък брой финансови инструменти означава по-проста система. Няма да се върви към по-голяма централизация. Тази радикална версия, която беше обсъждана няколко месеца, към момента е отложена като реформа за дълбокото бъдеще, примерно за програмния период 2020-2027-а. Подобна реформа изисква повече време, не само две години. В някаква степен системата ще възпроизведе себе си с еволюционни подобрения.
Много се коментираше и казусът с магистралите. Платени ли са и изобщо какви европейски средства са платени за АМ „Тракия" например, защото бяхте критикувани, че плащате с пари от бюджета.
За „Тракия" има възстановени едно или две плащания. Последният сертификат, който е за периода 1 септември – 31 декември точната стойност е почти 392 610 000 евро, от който огромната част почти 253 млн. е транспорт, в които има и метро, и асфалт.
